... мартенички вързала, но не на моето дете. А защо не?
Това е лично мнение и решение, не съвет. За всички неща, които правя съм взела благословение от изповедника си. Най-добре е и вие да правите същото. :)
Е, добре, щом баба Марта е част от учебната програма в детската градина е време да поговорим за нея.
Баба Марта, добри деца, е една весела засмяна добрячка, която няма нищо общо с променливото мартенско време. Тя носи слънчице и надежда за здраве. Вие с приятелчетата в детската градина си разменяте мартенички и се кичите с тях. Това създава настроение и сплотява колектива - добрите приятели стават още по-добри, дори и враговете ще се усмихнат на този ден и ще си разменят бяла и червена прежда с пожелания за здраве.
Преди много години хората по нашите земи не познавали Христа, били езичници. Те за пръв път започнали да си връзват такива конци и вярвали, че конецът ще ги пази от болести и беди. Ние обаче всеки ден се молим и в молитвата си говорим с живия Бог. Знаем, че Той и само Той може да се разпорежда с живота и здравето и никакви конченца не могат да Го спрат, ако смята, че за наше добро ще е да поболедуваме малко.
И така, разменяйте мартенички, поносете ги малко, порадвайте им се, но не ги окачайте по цъфнали дървета, не чакайте да видите щъркел или лястовичка. Смело ги свалете, когато и където искате. :)
четвъртък, 28 февруари 2013 г.
сряда, 27 февруари 2013 г.
Бананова плантация у дома
Идеята е заимствана от Пипи на Астрид Линдгрен и няма нищо общо с градинарството.
Вчера сутринта:
- Тони! Виж, на шкафа за обувки са пораснали две бананчета!
- Я?
Тази сутрин:
- Мамо, пораснали ли са пак бананчета на шкафа за обувки?
- Не, мами, не си ги полял. Намери си лейката и ще полеем, за да поникнат пак.
Вчера сутринта:
- Тони! Виж, на шкафа за обувки са пораснали две бананчета!
- Я?
Тази сутрин:
- Мамо, пораснали ли са пак бананчета на шкафа за обувки?
- Не, мами, не си ги полял. Намери си лейката и ще полеем, за да поникнат пак.
вторник, 26 февруари 2013 г.
Размисли оттук оттам
Не помня в коя книга четох това. Мисля, че беше "Писма на арх. Иоан Крестиянкин". Отецът казва за един патриарх горе-долу така: "И управникът безбожник, и управникът християнин патриархът посрещнал с благословия - единият като бич Божий, другият като Божие благословение."
Много кал се хвърли през последните седмици преди избора на патриарх. За съжаление повечето идваше от най-неочаквани места - от хора, които са християни. И не мога да не се сетя за стареца Паисий, който, за да успокои поклонниците, представил монасите-ловци като светогорска "охрана". Май истината не ни е винаги от полза. Особено грозната истина.
Може би тези размисли не са на място в седмицата след Възкресното Евангелие за митаря и фарисея. Сега е време със смирение (а не с радост като мен) да приемем наложената ни забрана да постим в сряда и петък и да погледнем в дълбочината на душата си, да видим окаяното си положение и да се настроим за поста, който да ни подготви за най-светлия, най-радостния празник на празниците. Празник, който да посрещнем така, че ако не през цялата година, както за свети Серафим Саровски, поне през трите дни на Пасха да освети дните ни.
Много кал се хвърли през последните седмици преди избора на патриарх. За съжаление повечето идваше от най-неочаквани места - от хора, които са християни. И не мога да не се сетя за стареца Паисий, който, за да успокои поклонниците, представил монасите-ловци като светогорска "охрана". Май истината не ни е винаги от полза. Особено грозната истина.
Може би тези размисли не са на място в седмицата след Възкресното Евангелие за митаря и фарисея. Сега е време със смирение (а не с радост като мен) да приемем наложената ни забрана да постим в сряда и петък и да погледнем в дълбочината на душата си, да видим окаяното си положение и да се настроим за поста, който да ни подготви за най-светлия, най-радостния празник на празниците. Празник, който да посрещнем така, че ако не през цялата година, както за свети Серафим Саровски, поне през трите дни на Пасха да освети дните ни.
четвъртък, 21 февруари 2013 г.
Грузия - свята и непозната - 2 част, ик. Павел Гърбов
http://www.pravmladeji.org/node/1813
Първата ни цел в Грузия беше крайморският град Батуми - най-известният Черноморски курорт и най-важното пристанище на тази страна. Там нямаше особено много християнски забележителности, но беше място, където щяхме да можем да сменим еврото в лари (местната парична единица) при нормален курс.
Първите ни по-необичайни впечатления от страната засягаха флората и фауната. По главния път неочаквано започнаха да се появяват разхождащи се крави, които невъзмутимо пресичаха платното, вървяха по средата му или си лежаха върху него. В следващите дни вече свикнахме с гледката, но картината неволно ми напомни за Индия. Разликата е само, че кравата в Грузия не е свещено животно. Дребната кафява порода, разпространена тук, се отглежда със същите цели, както и у нас – просто, явно е по-евтино да се оставя през деня на свободна паша. Очевидно, тук никой не краде скитащи животни.
Покрай крепостта Гонио, разположена досами пътя, само профучахме, понеже мислехме, че ще успеем до вечерта да сме в Тбилиси. Ако само знаехме, че зад тъмните стени от масивни каменни блокове се крие „съкровище”. За съжаление едва след като се върнахме в България, разбрах, че в тази крепост е гробът (и респективно св. мощи) на св. апостол Матия – избрания на мястото на Иуда Искариот (Деян. 1:26).
Съгласно житията на св. Димитрий Ростовски (и бележките към тях) св. ап. Матия действително е стигнал до Западна Грузия (в житието му е спомената под името Етиопия Понтийска). Земния си път обаче завършил мъченически в Йерусалим. Впоследствие главата му е била в Константинопол, а части от мощите му – в Рим, Трир и Павия. Напълно е възможно обаче, част от тях да е била пренесена в Грузия, особено след като се знае, че има заслуги за християнизирането й. Именно и мястото, където те са били положени, вероятно е останало известно като негов „гроб”. За последното много би съдействало обстоятелството, че повечето св. мощи в Сакартвело, на които се поклонихме, бяха положени в здраво запечатани гробници или покрити с дебели каменни плочи (както казват в Русия „под спудом”) – за защита при многобройните вражески нашествия през вековете.
Важното е да отбележим още, че в Грузия св. ап. Матия не отишъл сам – той бил заведен там от св. ап. Андрей Първозвани, който го взел заедно със св. ап. Симон Кананит при второто си благовестническо пътешествие из тази страна. В Житията на св. Димитрий Ростовски се споменава информативно за много различни страни и народи, които обходил първозваният апостол, а между тях и за „страните на абаските”. Тези абаски били племе, населяващо източното крайбрежие на Черно море – именно от тяхното име произлиза названието на Северозападна Грузия – Абхазия. Там е гробът (и мощите) на св. ап. Симон ( груз., „Свимон”) Кананит, за което знаехме, но поради особения статут на окупираната от Русия територия, не бяхме включили мястото в плановете си.
Но нека се върнем към св. ап. Андрей – доколкото той се счита за първоапостол на тези земи, то в Грузия съществува доста подробно предание за неговата проповедническа дейност. Съгласно него апостолът пристигнал в Западна Грузия някъде към 35-38 г. (от Р.Хр.), минавайки преди това през Кападокия и Трапезунд. Тук, в района на днешното село Дидаджара, той събрал жителите и оповестил, че е изпратен от самата Пресвета Богородица (чийто жребий била Иберия), която за целта му предала и свой неръкотворен образ – неголяма, самоизобразила се върху дъска икона. Това е и причината почти навсякъде в Грузия да се изобразява първозваният апостол с Богородична икона в ръка. Мисията на св. Андрей била успешна. Последвало покръстването. Апостолът ръкоположил и свещеници, бил въздигнат (в Дидаржара) и храм в чест на Божията Майка. Преди да продължи по пътя си, светията бил помолен от новопросветените християни да им остави поне Чудотворната Богородична икона. Тогава той взел дъска, приложил я към неръкотворния образ и ликът на Пресветата чудесно се изобразил и на нея. На някой по-маловерен такова „копиране” на иконите може да звучи прекалено легендарно и неистинско. Но само за последните няколко години в Грузия има най-малко три случая на самоотобразили се върху покриващото ги стъкло икони! Господ е същият и вчера, и днес ( Евр. 13:8), и всякога има силата да чудотвори, стига да намери вяра.
Продължавайки на Изток, първозваният апостол преминал пред селото Заденгора, където след молитвата пред чудната икона местните идоли сами изпадали; накрая апостолът достигнал Боржомската долина и селото Сасангети (дн. Ацкури). Там управлявала вдовица, на която в същото време починал единственият син. Чувайки за чужденците, проповядващи за възкресение на мъртвите, тя веднага ги призовала при себе си и ги умолявала да възкресят сина й. Обещала да се кръсти, ако това стане. Св. Андрей положил иконата на Божията майка на леглото до умрелия и започнал да се моли. И чудото станало! Управителката се покръстила с целия си „дом”, а скоро след това и мнозина от жителите последвали примера й.
Последният решаващ двубой между езичеството и християнството се състоял в капището, където имало два идола, много почитани от местните – на Аполон и Артемида. Донесли там чудотворната икона и християните започнали да се молят на Пресвета Богородица, идолопоклонниците пък – на своите богове. След това излезли от храма и го затворили, а пред него поставили стража. На другата сутрин идолите се търкаляли на пода, а иконата на Божията майка сияела като слънце. Сега вече всички се обърнали към истинския Бог. Св. ап. Андрей ги кръстил, издигнал храм и оставил в него чудотворната икона, станала поради това известна като„Ацкурска” икона на Пресвета Богородица.
Удивително е, но тази светиня е запазена и до днес – намира се в Музея на изкуствата в Тбилиси (който за съжаление не посетихме). Ликът й през вековете много пъти е бил надрисуван, така че не можем да узнаем първоначалния й вид; обкована е със злато и скъпоценни камъни. Благодарение на тази прескъпоценна реликва, Ацкури (Сасангети) се превръща по-късно в значителен център на Картлинтското царство, а храмът на св. Андрей бил преустроен във великолепна катедрала на Мацкверския епископ. Според преданието именно тук, в Ацкури, апостолът основалпървата грузинска епископия. За съжаление днес от ацкурския храм са останали само руини, а Аджария (както се нарича тази област на Сакартвело), където за пръв път се разнесло благовестието за Христа, сега е най-гъсто населената с мюсюлмани част на страната. Това, впрочем, не е много очевидно, понеже доста често край шосето виждахме забити кръстове, докато джамия не помня да съм забелязал.
Преди Батуми имаше впечатляващ „шпалир” от големи евкалиптови дървета. В градините и горичките край пътя се появиха бананови палми и бамбук. Папрати и кедри завършваха екзотиката в растителността. Влизайки в града, ние малко се изненадахме да видим доста поовехтели жилищни блокове – наследство от строителството на „социализма”. С малко търсене открихме банка, където бяхме любезно обслужени от служителка, говореща отличен руски език.
Както по-нататък се убедихме, по-голямата част от населението (особено пък в градовете) говори руски. За нас това беше прекрасно, понеже грузинският език ми се стори най-неразбираемият от всички, които съм слушал. Все пак, сядайки „на кафе” в първата бензиностанция, където спряхме да заредим, се постарахме да се осведомим за някои най-употребявани изрази. „Гамарджоба” – „здравей(те)”, „мадлоба” – „благодаря”, „арафрис” – „няма защо”.
Впрочем, явно грузинците си харесват уникалността на езика и не без самочувствие отбелязват, че грузинската азбука, наричана (в съвременен вариант) „мхедрули” е една от 14-те в света. Нещо повече – цитират европейски професор, според който свети Константин Кирил Философ е познавал грузинската псменост (в древния й вариант „асомтаврули”) и от нея е заимствал за славянската азбука недостигащите в гръцкия език букви. Това ми се вижда малко прекалено. И все пак интересно е да се знае, че съществува древно песнопение, възхваляващо грузинският език; също и че неотдавна Грузинският католикос-патриарх Илия II му определи и празник за негова църковна преслава – в Лазаровата събота на Великият пост. Има и нещо, но ще го запазя за края на моя разказ.
Естествено, ние не знаехме грузинските букви – за щастие пътеуказателните табели бяха с надписи и на английски. Между другото пътните знаци не са много, пешеходните пътеки – също. Изобщо правилата за движение са нещо много далечно за мнозина грузинци. На няколко пъти в Батуми пешеходци и шофьори, нарушаващи всякакви норми ни изправяха „на нокти”. Явно съвсем неслучайно безразсъдните шофьори и у нас често ги наричат „джигити” („джигит” в Грузия са наричали конниците).
Напуснахме крайморския град по изкачващо се криволичащо шосе с оживен трафик. По завоите често имаше сергии, на които се продаваха сувенири, главно от дърво и бамбук, включително бамбукови чаши и няколкометрови бамбукови стълби. Колкото повече напредваше времето, толкова по-ясно ставаше, че ще е невъзможно в същия ден да достигнем Тбилиси, а това означаваше и промяна в плана.
Отец Борис предложи да търсим нощувка в някое от градчетата по пътя или в някой манастир, ако наблизо се намира такъв. В едно от тези градчета си купихме карта на Грузия. На нея бяха отбелязани и най-известните обители. Предложих да достигнем до гр. Кутаиси, в чиито околности се намираха поне два манастира, за единия от които – „Гелати” – знаех, че е действащ. Пристигнахме в този втори по големина грузински град (след столицата) едва след залез слънце. Табели за манастири, естествено, нямаше – наложи се да спираме и да питаме минувачи. Първият и вторият опит бяха неуспешни. Не зная за спътниците си, но аз тайно се молех на Пресвета Богородица да устрои някак нощувката ни в тези непознати места. На третия път младият мъж, когото запитахме накъде е манастирът „Гелати”, се отзова неочаквано усърдно, като дори каза, че сам ще ни заведе до там.
Следва
сряда, 20 февруари 2013 г.
Животът на другите
Един черно-бял, най-често сив на външен вид герой, в чиято душа разцъфва тайна градина. Двама съпрузи - с деликатни, пълни с много любов и всеотдайност отношения.
Много силен, много трогателен, просто незабравим филм.
понеделник, 18 февруари 2013 г.
Гласът на България
Това слушахме тази вечер.
http://www.glasatnabulgaria.bg/videos/video/647007116-Glasat_na_Bulgaria__Sezon_2_Epizod_2.html
Харесахме всички изпълнители също като водещия. ;) Но фаворит ни е първото момче http://www.glasatnabulgaria.bg/videos/video/1162529511-Bojidar_Genev__It_Girl.html.
Тук качвам и оригинала на песента. Удивена съм, че някой ще се осмели да изпее песен на негър и ще го направи по-добре от оригиналния изпълнител.
http://www.glasatnabulgaria.bg/videos/video/647007116-Glasat_na_Bulgaria__Sezon_2_Epizod_2.html
Харесахме всички изпълнители също като водещия. ;) Но фаворит ни е първото момче http://www.glasatnabulgaria.bg/videos/video/1162529511-Bojidar_Genev__It_Girl.html.
Тук качвам и оригинала на песента. Удивена съм, че някой ще се осмели да изпее песен на негър и ще го направи по-добре от оригиналния изпълнител.
неделя, 17 февруари 2013 г.
Акатист на Света Богородица - Възпитание
Акатистът на св Богородица Възпитание за продажба онлайн.
За четене онлайн: http://hristianche.ucoz.com/5259/index.html
За четене онлайн: http://hristianche.ucoz.com/5259/index.html
петък, 15 февруари 2013 г.
Как детето да надвие някои свои страхове
Днес се чувствам не като часовникар, настройващ финия механизъм на детската психика, а като слон в стъкларски магазин. Докато се притеснявах за поразиите, които неволно направих, попаднах "случайно" на тези полезни статии:
Как да помогнем на детето да си намери приятели.
Да победим с игра страха от тъмното
Как детето да не стане жертва на тормоз в училище
Как да помогнем на детето да си намери приятели.
Да победим с игра страха от тъмното
Как детето да не стане жертва на тормоз в училище
сряда, 13 февруари 2013 г.
Неволна смешка
Големият беше в градинката през улицата с баба си, но внезапно влетява вкъщи сам. Съпругът ми го инструктира:
- Ти обади ли се на баба, че си тръгваш?
Детето с искрено учудване в гласа отговаря:
- Но аз нямам телефон!
- Ти обади ли се на баба, че си тръгваш?
Детето с искрено учудване в гласа отговаря:
- Но аз нямам телефон!
вторник, 12 февруари 2013 г.
Невероятни снимки без Фотошоп
15-метровата скулптура върху новозеландски хълм, е такава, каквато я е видял и фотографът, направил снимката. Проектът е дело на местния скулптор Нийл Доусън, който вместо от хартия, е използвал стоманени елементи, сглобени така, че да създават ефекта за въздушност. Вижте всичките тук!
петък, 8 февруари 2013 г.
За избора на нов патриарх
Мнението на йеромонах Висарион:
http://globalorthodoxy.com/component/content/article/260-bulgaria-novini-news-publikuvani/63213-jeromonah-visarion-izboryt-na-noviia-patriarh-triabva-da-stane-bez-choveshka-namesa.html
- Отец Висарион, от 42 години в България не е правен избор за патриарх. Какъв трябва да бъде новият духовен водач?
- Трябва да обича всички, и то не лицемерно и от човекоугодие, а с християнска любов, която е и любов към истината. Трябва твърдо да казва тази истина и да е готов да се жертва за нея. Но човек, за да се хареса на мнозина, понякога уж става удобен за всички, а всъщност - неудобен за Бога. Това е опасно. Затова преди всичко патриархът трябва да се стреми да води цялото си паство към Бога и ако трябва, да е готов да положи душата си за спасението му. За мен това е идеалният патриарх.
- Има ли такава личност сред избираемите в синода?
- Единствено Бог знае сърцата на хората. А ние, човеците, понякога виждаме само това, което искаме или което позволява духовното ни състояние. Затова и Господ е казал да не съдим преди време. Наистина, ние можем да съдим според делата на човека, но въпреки това трябва да бъдем внимателни, защото мотивите, които се крият зад тези дела, невинаги са ясни.
Понякога укоряваме човек, избухлив и остър в изказванията си, като че ли виждаме някаква страст у него, а се оказва, че той гори, за да защити Божията истина. Така и свети Серафим Саровски казва, че уж някой цял ден мълчи, кротък и смирен, никого не осъжда, а в сърцето му бушува буря от осъждане и зли помисли. И обратното.
- БПЦ преживя комунизма и разкола, но не и отдалечеността от хората. Каква църковна политика трябва да води новият патриарх?
- Много важен е въпросът за активността.
Патриархът
трябва да бъде
много по-активен,
отколкото досега
е било
Не за друго, а за да видят хората пример, който да следват - примера на своя духовен водач, както е било при свети патриарх Евтимий. В наши дни хората трябва да видят една активна църква, готова на диалог по актуалните проблеми, диалог за всичко най-важно. Но за да има такъв диалог, трябва и духовната жажда у народа да се пробуди, а и духовните пастири да бъдат по-активни и жадни да спасят повече човешки души.
- Опасявате ли се, че ще има натиск върху избирателите от светската власт - бизнеса, политиците?
- Нормално е всеки да има лични мнения и предпочитания, въпросът е това му желание да бъде по християнски смирено и да не се превръща в незаконни действия. Колкото човек е по-високо, толкова повече възможности има да въздейства върху избора. Затова
хората с
най-големи
възможности
трябва и
най-много да се
самоограничат
Но това зависи от собствената им култура. Опасно е, когато някой се води не от християнската вяра, а от едната гола амбиция да види своя човек на патриаршеския престол.
- Архиереите се осланят на това, че те гласуват, но Светият Дух ще определи избраника.
- Историята е дала примери от патриаршески избори, при които много по-ясно се виждат двата елемента - човешките предпочитания и Божият избор. Свети патриарх Тихон е бил избран с теглене на жребий измежду трима равнопоставени. В случая го има и човешкия избор, определил трима достоизбираеми, но го има и Божия избор, когато след молитва се изтегля едно от листчетата с имената. Такъв вариант е по-добър, защото не всичко е оставено на хората, а накрая Бог определя този, който Му е угоден. И си мисля, че това може да стане и при избора на българския патриарх - да присъства не само човешкият елемент, но и Божият избор. От Библията се вижда, че така се е процедирало и
при избора на
дванадесети
апостол на
мястото на
отпадналия Юда
Тогава останалите апостоли избират двама, но между тях после Бог избира този, който Му е угоден.
- Но затова трябва да има промяна в устава на БПЦ.
- Уставът трябва да служи на хората, а не хората да служат на устава.
- Не се изключва купуването на гласове, как смятате?
- Хората могат да правят както много добри неща, така и много лоши - такава е човешката природа. Но дали самият патриарх ще се чувства комфортно, като знае, че с измама е бил избран. Всичко зависи от вярата на хората - и на този, който бива избиран, и на тези, които ще приемат или не евентуален подкуп. Искрено се надявам дотам да не се стига.
- Смятате ли, че сред архиереите има масони и какво мислите за възможността БПЦ да се оглави от масон?
- За съжаление, има такава опасност. Дори имам съмнения точно кои архиереи са масони. Но е малка вероятността някой от тях да стане патриарх, защото масоните вече са аутсайдери в синода и другите няма да ги допуснат да бъдат сред избираемите трима.
- В подготовката на изборите сме свидетели на скандали в църквата, които започнаха още в деня на кончината на дядо Максим.
- Свети апостол Павел казва, че разногласия трябва да има, за да изпъкнат достойните. Въпросът е откъде са тези разногласия. Когато идват от човешки страсти, от нашите немощи, тогава разногласията са пример за недоброто ни духовно състояние. Но когато идват от това, че човек жадува за истината и негодува, когато тя се потъпква, такива разногласия трябва да съществуват. Така че всичко зависи от истинския мотив на владиците при тези спорове и скандали. Само че единствено Бог знае тези вътрешни мотиви и си мисля, че ако хората се въздържат да осъждат архиереите за личните им немощи, за щяло и нещяло, тогава и Бог би бил снизходителен към цялото наше общество. Защото Той е казал, че
с каквато мярка
съдиш, с такава
ще бъдеш съден
- Как преценявате становището на епархийските съветници от София за авторитарно наложения списък с избиратели от и.д. Софийски митрополит Кирил?
- Винаги е по-добро съборното решение, отколкото едноличното. Но кой съм аз, за да кажа, че Светият синод е сбъркал. Личното ми мнение е, че трябва да се търси по-широк консенсус за избирателната листа, но нямам право да вземам страна по казус, който не познавам добре.
- Преди избора в синода се чуват викове "ти си агент на ДС".
- Да, за съжаление наистина има агенти, но с крещене в синода не е начин да се решават въпросите. Недостатъците в характера ни правят необективни. А да сочим, че архиереи понякога постъпват грозно, е голямо лицемерие, защото кой от нас е винаги кротък и прав. Когато попитали свети Серафим Саровски кой от всички монаси в манастира е най-близко до Господа, той посочил готвача. Учудени, го попитали защо, а свети Серафим отговорил: той има огнен темперамент и е готов да убие този, на когото се гневи. Но понеже постоянно е в борба с тази своя страст, Бог му дава най-голяма благодат. Всеки има някаква страст и ако съзнаваме, че това е недостатък и се борим срещу нея, Господ ще ни дава благодат. А осъзнаваме ли лошото и не се борим, ще получим наказание.
- Какъв съвет биха дали монасите на българските владици?
- Съветът е от Господ и апостолите, не от нас, недостойните. По-голяма молитвеност е нещото, от което се нуждаят всички - и монаси, и свещеници, и миряни. И всички тези скандали, за които споменахте, показват, че ние не се молим. Липсва ни благодатта, която идва от молитвата. Това не е мой съвет, а съвет от Свещеното писание: непрестанно се молете.
- Кой е вашият фаворит за патриарх?
- Отговорът предполага огромна отговорност, каквато не бих поел. Защото, ако сгреша, ще подведа тези, които вярват в духовността на Света гора.
- Съществува ли основание да смятаме, че върху Православната Църква в световен мащаб се упражнява натиск да възприеме еретически догмати в учението си?
- Упражнява се огромен натиск върху Православието и за съжаление доста архиереи се поддават и участват в Световния съвет на църквите. Това е недопустимо, защото се нарушават каноничните основания и догматичните определения, че църквата е само една. И както това може да се види и докаже, това е Православната църква. Архиереите допускат основна грешка с мълчанието си по въпроса за икуменизма, който е огромна ерес. Трагедията на нашето време е, че много хора искат да слеят в едно истината и лъжата, от което се получава още по-опасна лъжа. И ако в България бъде избран недостоен патриарх, може да се отвори по-широко вратата за заблуда на икуменизма.
- Дали като резултат от заговора срещу православието предишният Йерусалимски патриарх е под домашен арест, а срещу Грузинския Илия II има няколко опита за покушение?
- Това е резултат на всеобщо отстъпление на хората от Бога. Защото Бог позволява на масоните да действат, доколкото ние сме отстъпили от вярата в Него. Един греховен човек, и дори антихристът, ще има дотолкова власт, доколкото ние му я дадем. Светогорският старец Паисий казва, че ако Христос не присъства в нас, това означава, че ние даваме място на антихриста. По същия начин стои въпросът и за масоните, и за всяка антиправославна организация - те имат дотолкова сила, доколкото християните са отстъпили от своя Господ. Врагът набира сила от нашата слабост.
- Казват, че принцът на Великобритания е православен. Чарлз ходи всяка година на поклонение във Ватопедския манастир на Света гора.
- Да, но колко хора знаят, че принц Чарлз е православен. А и други сили движат световната политика, от него тя не зависи. От това, че е православен, най-много печели той. За сметка на все по-голямото обезличаване на
световните
лидери, които
са като кукли
на конци,
защото други външни фактори стоят зад тях и определят какво да стане. Виждаме, че има загуба на национален суверенитет на всякакво ниво и че националната политика не се определя от съответното правителство, а от международни групи и корпорации, които имат свои интереси, в ущърб на съответния народ.
- В самата Великобритания не се дава широка гласност на факта, че престолонаследникът им е православен християнин.
- Не се дава, защото самата Великобритания от векове се е откъснала от истинския път. Имало е диалози Англиканската църква да се върне към истината, към Православната църква, но те не са довели до резултат. Защото е широк пътят към погибелта и е тесен пътят към вечния живот.
http://globalorthodoxy.com/component/content/article/260-bulgaria-novini-news-publikuvani/63213-jeromonah-visarion-izboryt-na-noviia-patriarh-triabva-da-stane-bez-choveshka-namesa.html
- Отец Висарион, от 42 години в България не е правен избор за патриарх. Какъв трябва да бъде новият духовен водач?
- Трябва да обича всички, и то не лицемерно и от човекоугодие, а с християнска любов, която е и любов към истината. Трябва твърдо да казва тази истина и да е готов да се жертва за нея. Но човек, за да се хареса на мнозина, понякога уж става удобен за всички, а всъщност - неудобен за Бога. Това е опасно. Затова преди всичко патриархът трябва да се стреми да води цялото си паство към Бога и ако трябва, да е готов да положи душата си за спасението му. За мен това е идеалният патриарх.
- Има ли такава личност сред избираемите в синода?
- Единствено Бог знае сърцата на хората. А ние, човеците, понякога виждаме само това, което искаме или което позволява духовното ни състояние. Затова и Господ е казал да не съдим преди време. Наистина, ние можем да съдим според делата на човека, но въпреки това трябва да бъдем внимателни, защото мотивите, които се крият зад тези дела, невинаги са ясни.
Понякога укоряваме човек, избухлив и остър в изказванията си, като че ли виждаме някаква страст у него, а се оказва, че той гори, за да защити Божията истина. Така и свети Серафим Саровски казва, че уж някой цял ден мълчи, кротък и смирен, никого не осъжда, а в сърцето му бушува буря от осъждане и зли помисли. И обратното.
- БПЦ преживя комунизма и разкола, но не и отдалечеността от хората. Каква църковна политика трябва да води новият патриарх?
- Много важен е въпросът за активността.
Патриархът
трябва да бъде
много по-активен,
отколкото досега
е било
Не за друго, а за да видят хората пример, който да следват - примера на своя духовен водач, както е било при свети патриарх Евтимий. В наши дни хората трябва да видят една активна църква, готова на диалог по актуалните проблеми, диалог за всичко най-важно. Но за да има такъв диалог, трябва и духовната жажда у народа да се пробуди, а и духовните пастири да бъдат по-активни и жадни да спасят повече човешки души.
- Опасявате ли се, че ще има натиск върху избирателите от светската власт - бизнеса, политиците?
- Нормално е всеки да има лични мнения и предпочитания, въпросът е това му желание да бъде по християнски смирено и да не се превръща в незаконни действия. Колкото човек е по-високо, толкова повече възможности има да въздейства върху избора. Затова
хората с
най-големи
възможности
трябва и
най-много да се
самоограничат
Но това зависи от собствената им култура. Опасно е, когато някой се води не от християнската вяра, а от едната гола амбиция да види своя човек на патриаршеския престол.
- Архиереите се осланят на това, че те гласуват, но Светият Дух ще определи избраника.
- Историята е дала примери от патриаршески избори, при които много по-ясно се виждат двата елемента - човешките предпочитания и Божият избор. Свети патриарх Тихон е бил избран с теглене на жребий измежду трима равнопоставени. В случая го има и човешкия избор, определил трима достоизбираеми, но го има и Божия избор, когато след молитва се изтегля едно от листчетата с имената. Такъв вариант е по-добър, защото не всичко е оставено на хората, а накрая Бог определя този, който Му е угоден. И си мисля, че това може да стане и при избора на българския патриарх - да присъства не само човешкият елемент, но и Божият избор. От Библията се вижда, че така се е процедирало и
при избора на
дванадесети
апостол на
мястото на
отпадналия Юда
Тогава останалите апостоли избират двама, но между тях после Бог избира този, който Му е угоден.
- Но затова трябва да има промяна в устава на БПЦ.
- Уставът трябва да служи на хората, а не хората да служат на устава.
- Не се изключва купуването на гласове, как смятате?
- Хората могат да правят както много добри неща, така и много лоши - такава е човешката природа. Но дали самият патриарх ще се чувства комфортно, като знае, че с измама е бил избран. Всичко зависи от вярата на хората - и на този, който бива избиран, и на тези, които ще приемат или не евентуален подкуп. Искрено се надявам дотам да не се стига.
- Смятате ли, че сред архиереите има масони и какво мислите за възможността БПЦ да се оглави от масон?
- За съжаление, има такава опасност. Дори имам съмнения точно кои архиереи са масони. Но е малка вероятността някой от тях да стане патриарх, защото масоните вече са аутсайдери в синода и другите няма да ги допуснат да бъдат сред избираемите трима.
- В подготовката на изборите сме свидетели на скандали в църквата, които започнаха още в деня на кончината на дядо Максим.
- Свети апостол Павел казва, че разногласия трябва да има, за да изпъкнат достойните. Въпросът е откъде са тези разногласия. Когато идват от човешки страсти, от нашите немощи, тогава разногласията са пример за недоброто ни духовно състояние. Но когато идват от това, че човек жадува за истината и негодува, когато тя се потъпква, такива разногласия трябва да съществуват. Така че всичко зависи от истинския мотив на владиците при тези спорове и скандали. Само че единствено Бог знае тези вътрешни мотиви и си мисля, че ако хората се въздържат да осъждат архиереите за личните им немощи, за щяло и нещяло, тогава и Бог би бил снизходителен към цялото наше общество. Защото Той е казал, че
с каквато мярка
съдиш, с такава
ще бъдеш съден
- Как преценявате становището на епархийските съветници от София за авторитарно наложения списък с избиратели от и.д. Софийски митрополит Кирил?
- Винаги е по-добро съборното решение, отколкото едноличното. Но кой съм аз, за да кажа, че Светият синод е сбъркал. Личното ми мнение е, че трябва да се търси по-широк консенсус за избирателната листа, но нямам право да вземам страна по казус, който не познавам добре.
- Преди избора в синода се чуват викове "ти си агент на ДС".
- Да, за съжаление наистина има агенти, но с крещене в синода не е начин да се решават въпросите. Недостатъците в характера ни правят необективни. А да сочим, че архиереи понякога постъпват грозно, е голямо лицемерие, защото кой от нас е винаги кротък и прав. Когато попитали свети Серафим Саровски кой от всички монаси в манастира е най-близко до Господа, той посочил готвача. Учудени, го попитали защо, а свети Серафим отговорил: той има огнен темперамент и е готов да убие този, на когото се гневи. Но понеже постоянно е в борба с тази своя страст, Бог му дава най-голяма благодат. Всеки има някаква страст и ако съзнаваме, че това е недостатък и се борим срещу нея, Господ ще ни дава благодат. А осъзнаваме ли лошото и не се борим, ще получим наказание.
- Какъв съвет биха дали монасите на българските владици?
- Съветът е от Господ и апостолите, не от нас, недостойните. По-голяма молитвеност е нещото, от което се нуждаят всички - и монаси, и свещеници, и миряни. И всички тези скандали, за които споменахте, показват, че ние не се молим. Липсва ни благодатта, която идва от молитвата. Това не е мой съвет, а съвет от Свещеното писание: непрестанно се молете.
- Кой е вашият фаворит за патриарх?
- Отговорът предполага огромна отговорност, каквато не бих поел. Защото, ако сгреша, ще подведа тези, които вярват в духовността на Света гора.
- Съществува ли основание да смятаме, че върху Православната Църква в световен мащаб се упражнява натиск да възприеме еретически догмати в учението си?
- Упражнява се огромен натиск върху Православието и за съжаление доста архиереи се поддават и участват в Световния съвет на църквите. Това е недопустимо, защото се нарушават каноничните основания и догматичните определения, че църквата е само една. И както това може да се види и докаже, това е Православната църква. Архиереите допускат основна грешка с мълчанието си по въпроса за икуменизма, който е огромна ерес. Трагедията на нашето време е, че много хора искат да слеят в едно истината и лъжата, от което се получава още по-опасна лъжа. И ако в България бъде избран недостоен патриарх, може да се отвори по-широко вратата за заблуда на икуменизма.
- Дали като резултат от заговора срещу православието предишният Йерусалимски патриарх е под домашен арест, а срещу Грузинския Илия II има няколко опита за покушение?
- Това е резултат на всеобщо отстъпление на хората от Бога. Защото Бог позволява на масоните да действат, доколкото ние сме отстъпили от вярата в Него. Един греховен човек, и дори антихристът, ще има дотолкова власт, доколкото ние му я дадем. Светогорският старец Паисий казва, че ако Христос не присъства в нас, това означава, че ние даваме място на антихриста. По същия начин стои въпросът и за масоните, и за всяка антиправославна организация - те имат дотолкова сила, доколкото християните са отстъпили от своя Господ. Врагът набира сила от нашата слабост.
- Казват, че принцът на Великобритания е православен. Чарлз ходи всяка година на поклонение във Ватопедския манастир на Света гора.
- Да, но колко хора знаят, че принц Чарлз е православен. А и други сили движат световната политика, от него тя не зависи. От това, че е православен, най-много печели той. За сметка на все по-голямото обезличаване на
световните
лидери, които
са като кукли
на конци,
защото други външни фактори стоят зад тях и определят какво да стане. Виждаме, че има загуба на национален суверенитет на всякакво ниво и че националната политика не се определя от съответното правителство, а от международни групи и корпорации, които имат свои интереси, в ущърб на съответния народ.
- В самата Великобритания не се дава широка гласност на факта, че престолонаследникът им е православен християнин.
- Не се дава, защото самата Великобритания от векове се е откъснала от истинския път. Имало е диалози Англиканската църква да се върне към истината, към Православната църква, но те не са довели до резултат. Защото е широк пътят към погибелта и е тесен пътят към вечния живот.
Молитва по взаимно съгласие
В 21.50. (Може да се уговорим за друг час с хората, с които ще четем молитви по този начин. Важно е да започваме да четем по едно и също време!)
Господи Иисусе Христе, Сине Божий, Ти си рекъл със Твоята пречиста уста: "Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото, дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." С дълбока вяра в неизменността на Твоите Слова, безмерното Ти милосърдие и безкрайното Ти човеколюбие, молим Те, чуй всички молещи се Твои раби, които се съгласихме смирено да Те молим да бъде Твоята свята воля за твоя раб (името). Сподоби ни, Господи Боже Спасителю наш, да се приближаваме към Теб, да помагаме на ближните си да вървят по пътя на спасението, да вършим дела на вяра, така че с Твоята помощ и по Твоята милост нашите усилия да умножават доброто и да намаляват злото в нашите дела, думи и помисли. Молим Ти се Боже, чуй нашата молитва, за да се величае и слави Твоето всемогъщество и голямата Ти милост, но не както ние искаме, а както Ти, Господи. Да бъде за всичко Твоята свята воля. Амин.
Господи Иисусе Христе, Сине Божий, Ти си рекъл със Твоята пречиста уста: "Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото, дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." С дълбока вяра в неизменността на Твоите Слова, безмерното Ти милосърдие и безкрайното Ти човеколюбие, молим Те, чуй всички молещи се Твои раби, които се съгласихме смирено да Те молим да бъде Твоята свята воля за твоя раб (името). Сподоби ни, Господи Боже Спасителю наш, да се приближаваме към Теб, да помагаме на ближните си да вървят по пътя на спасението, да вършим дела на вяра, така че с Твоята помощ и по Твоята милост нашите усилия да умножават доброто и да намаляват злото в нашите дела, думи и помисли. Молим Ти се Боже, чуй нашата молитва, за да се величае и слави Твоето всемогъщество и голямата Ти милост, но не както ние искаме, а както Ти, Господи. Да бъде за всичко Твоята свята воля. Амин.
четвъртък, 7 февруари 2013 г.
Митар или фарисеин? Не, български православен християнин.
Аз съм православен християнин. В църквата влизам по големи празници, случва ми се да постя, но преди всичко живея според девиза: "Живей сега, защото после дълго ще си умрял." Не правя нищо за църквата, не се интересувам как се чисти след накапалите свещи, но съм готов на бой, ако някой ми загаси свещта преди да догори до край. Броя църковните имоти и парите, които свещениците печелят от треби и цъкам с език. На дядо поп каквото и да дам, все ми се вижда много, но за да взема изпит, бих се изръсил. Забравям, че моите поробени прадеди са давали кой каквото може, за да строят храмове. Днес църквата е богата, аз живея извън нея и проблемите й не ме вълнуват, докато не ги покажат по телевизията.
Аз съм православен християнин. Не знам за тайния подвиг на многото съвестни свещеници, не виждам социалната им дейност - грижи за болни, чудесните оздравявания по техните молитви, работата с наркомани, паричната помощ за вдовици и сираци... Чувал съм нещо за лявата и дясната ръка, но най-добре знам: "Лява ръка - десен джоб." И затова в това гледам: кой какво откраднал, кой с какво ощетил народа. Виждам само как църквата хули невинни хора и ги нарича еретици: Ванга, Дънов, папата. И това, ако са свещеници! Така да нападат невинните хорица! Били погубвали души. Аз душата я не виждам, какво все за нея ми приказват.
Аз съм православен християнин. Аз ще казвам какво да се прави в църквата. Съборност, Свети Дух, смирение - красиви думи, но аз не искам думи, а дела. Свещеници, Свети Синод - те трябва да ми служат, значи аз ще кажа какво и как да става. Подписки, фейсбук акции, изказвания по телевизията... Ако трябва и в ръкопашен бой ще вляза, за да се чуе думата ми! Ама ха! Без мен нов патриарх ще избират!
Аз съм православен християнин, но чакам свещеникът да дойде при мен. Така де, малко мисионерска дейност да развият, стига са се уяждали. Я ги виж какви са дебели, нищо, че може и от нерви, болест или преумора да са натрупали килца. Не съм чувал, че в чужбина хората пътуват два часа с кола, за да отидат на служба в православна църква, и не ме интересува. Ще мисионерстват, нищо, че живея през улицата от църквата и ако ми подарят иконка с някоя молитва на гърба я хвърлям в кофата за боклук.
Аз съм православен християнин с мнение. И държа то да бъде чуто. И да формира мнението на още много такива православни християни като мен.
Аз съм православен християнин. Не знам за тайния подвиг на многото съвестни свещеници, не виждам социалната им дейност - грижи за болни, чудесните оздравявания по техните молитви, работата с наркомани, паричната помощ за вдовици и сираци... Чувал съм нещо за лявата и дясната ръка, но най-добре знам: "Лява ръка - десен джоб." И затова в това гледам: кой какво откраднал, кой с какво ощетил народа. Виждам само как църквата хули невинни хора и ги нарича еретици: Ванга, Дънов, папата. И това, ако са свещеници! Така да нападат невинните хорица! Били погубвали души. Аз душата я не виждам, какво все за нея ми приказват.
Аз съм православен християнин. Аз ще казвам какво да се прави в църквата. Съборност, Свети Дух, смирение - красиви думи, но аз не искам думи, а дела. Свещеници, Свети Синод - те трябва да ми служат, значи аз ще кажа какво и как да става. Подписки, фейсбук акции, изказвания по телевизията... Ако трябва и в ръкопашен бой ще вляза, за да се чуе думата ми! Ама ха! Без мен нов патриарх ще избират!
Аз съм православен християнин, но чакам свещеникът да дойде при мен. Така де, малко мисионерска дейност да развият, стига са се уяждали. Я ги виж какви са дебели, нищо, че може и от нерви, болест или преумора да са натрупали килца. Не съм чувал, че в чужбина хората пътуват два часа с кола, за да отидат на служба в православна църква, и не ме интересува. Ще мисионерстват, нищо, че живея през улицата от църквата и ако ми подарят иконка с някоя молитва на гърба я хвърлям в кофата за боклук.
Аз съм православен християнин с мнение. И държа то да бъде чуто. И да формира мнението на още много такива православни християни като мен.
Малкият магьосник, иг Валентина Друмева
Млади родители изпаднаха в тревога за своето дете. Те го възпитаваха в чиста вяра, стараеха се да отстраняват вредното влияние на лошите телевизионни филми и пристрастяването към компютърните игри. Подготвяха го и за отношението към нощните дискотеки и за влиянието на лоши приятели. Но изведнъж се изправиха пред нова опасност.
Един ден малкият Светлин се върна от училище с книгата за Хари Потър. Той вече беше успял да я прочете с голямо увлечение и искаше пари да си купи следващия том. Родителите му я прегледаха и разбраха, че в нея се крие опасна отрова за детската душа, поднесена в привлекателна форма.
Направо и съвсем открито става въпрос за магия, а главният герой – Хари Потър, представен като положителен, е един малолетен магьосник. Това е потресаващо ужасно! Тяхното дете може да стане магьосник. А всяка магия се върши с извикване на злите сили – демони, което е опасно за децата.
Двамата решиха да размислят и тогава да дадат отговор на детето си. Дълго беседваха. Пръв започна бащата:
- Увлечението на децата е леснообяснимо. Ако им поднесат две чаши с питие, едната най-обикновена и пълна с топло мляко, а другата с блестяща външност, но пълна с отрова, те ще предпочетат красивата чаша, без да осъзнават, че тя е опасна.
- Така е – потвърди майката. – Наистина книгата е написана увлекателно. Много майсторски се трови чистото детско съзнание.
- Тази книга може да заблуди дори родителите, на които липсва духовна просвета. С какво магьосникът е лош? Нали е добър герой и се бори със злото! Нищо, че си служи с магия.
Родителите внимателно проучиха книгата и разбраха, че техниките и заклинанията, с които си служи Хари Потър, не са измислени от автора. А са взети от книги за „черна” и „бяла” магия. Роулинг признава, че една трета от съдържанието на книгите й идва от магьоснически изследвания на сатанистки и други езически вярвания.
Стигна се до разговор с детето.
- Светлине, харесва ли ти книгата за Хари Потър – попита баща му.
- Да, татко. Много е увлекателна – отговори то.
- Но Хари Потър използва лъжата като много хубаво нещо за постигане на своята цел! Това има ли нещо общо с християнството, което учи да не лъжем?
- Да, сега разбирам, че Хари Потър е лъжец.
- И непослушанието е позволено, когато служи на неговия интерес!
- Да, татко, и това разбрах вече.
- Хари Потър отвръща на злото със зло. Той се отнася добре с другите само ако те се отнасят добре с него. Така ли учи Христос, Който иска да обичаме и враговете си? Ти си християнче, а всичко в тази книга е против ученито на Христос. Пази вярата си чиста – каза в заключение бащата, а майката добави:
- Светлине, сигурно си разбрал, че Хари Потър се бори против лошия магьосник Волдемор, а самият той е като него магьосник. Няма добри и лоши магьосници. Всички до един са лоши, защото работят със злите сили и погубват човешки души. Този, който чете книгите, повтаря магьосническите думи, с които се извиква дяволът. По този начин той насочва магията против собствената си душа.
Майката, като видя, че Светлин се замисли сериозно, продължи:
- Нека размислим. Нали знаеш как дяволът излъгал Адам и Ева. Казал им, че като извършат непослушание към Бога, ще станат силни и знаещи като Него, но не станали, а паднали по-ниско. Дяволът е баща на лъжата. И тук е така. Чрез лъжа се докосва до душата на детето и добива власт над него. Тогава приятното четене се заплаща скъпо.
Тогава малкият Светлин разбра вредата от Хари Потър. Изгори сам книгата, а телевизорът изключваше за поредица от филми по нея. Душата му не се зарази от отровата на магьосничеството. Тя остана светла и оправда името, което носеше.
Източник:
„Православно вероучение за деца”
Произведения за деца на Великденска тема
От иг. Валентина Друмева:
"Изповед"
Възкресението на Лазар - (Иоан 11:1 - 57)
"Цветница"
"Велики четвъртък"
"Велики четвъртък"
"Червеното яйце"
"Разпети петък"
"НЕВЕРИЕТО НА ТОМА - (Иоан 20:26-29)"
"Великден"
стихотворения:
"Великден, Великден"
От Иван Николов:
"Тържественото влизане на Господа Иисуса Христа в Йерусалим"
"Притчата за блудния син - (Лука 15:11-32)"
"Възкресение Христово - (Иоан 20:1-31)"
"Великденското червено яйце"
От арх. Серафим Алексиев:
стихотворения:
"Великден"
"Христос Воскресе"
ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!
Светата полунощ изгрява чудна
из мрака чер на безутешността,
и пак душата е тревожно-будна,
и пак в доброто вярва съвестта!
Христос е жив! И правдата е жива!
Не злото във живота е закон!
Пред погледите нов се свят открива,
роден във кръстни мъки, в плач и стон!
Ний слушаме камбаните как пеят,
как ласкаво докосват ни слуха,
и гледаме свещиците как греят
чак в ъглите най-тъжни на духа!
И искаме с невидимия хор
на ангелите в нощния простор
по цял свят тая вест да се разпръсне:
Христос възкръсна!
* * *
Жизнодавецът възкръсна! Победен е сатаната!
Нека всички да се радват, всички братя и сестри!
Няма вече смърт да плаши на човеците сърцата!
Днеска се земята грешна със Небето примири!
В ада демоните стенат от безсилно озлобление.
Ангелите химни пеят и победата вестят!
Всички вярващи ликуват и със чувства умилени
от възторг и светли песни на Христа венци плетат!
ВЕЛИКДЕН
Кротко се усмихна пролетта
и надникна тихо в долината.
Почна да пилей безброй цветя
по ливадите, насред тревата.
Заиграха топли ветрове
в сливите, разцъфнали набързо.
А от белоснежни върхове
спуснаха се с песен шумни бързеи.
Забръмчаха хиляди пчели
блага вест от цвят на цвят понесли.
Грейнали, отсрещните скали
сякаш се усмихваха по-весели.
Литнаха с копринени крилца
из простора пъстри пеперуди.
От селата и града деца
припнаха в полето като луди.
Празникът бе вече близо, тук.
И когато с чудната си песен
славейчето долетя от юг
всички поздрави с “Христос воскресе!”
* * *
Елате, ангели крилати,
елате, птички и цветя,
елате, бедни и богати,
елате, старци и деца,
и вий, пчелици и мушици,
и ти ветрец, и ти поток,
елате, братя и сестрици,
за да възпеем благий Бог!
Цветята пръскат аромат!
Бог пак е близък и обичан!
Ухае сладко пролетта!
И всяка нова твар ликува!
Сърцето вижда пак Христа
възкръснал дивно от смъртта
и своят сбъднат блян празнува!
Иисус Христос срази смъртта!
Веч злобата е победена!
Възкръсна Разпнатият Бог!
Умря смъртта! Умря смъртта!
Април 1953 г.
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ
Приятели, узнахте ли вестта?
На ангелски крила се тя донесе
и низ поля и къщи се понесе.
Не чувате ли как треви, цветя
и птички пеят в хор: — Христос воскресе!
И слънцето със колко радост грей,
над цъфналите в минзухар поляни!
Там от селцата чуват се камбани,
— Христос воскресе! — всяка громко пей
и всички хора гледат се засмяни.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Пролет грейна. Възкресение
ще празнува пак светът!
Свлече пак земята белия
смъртен плащ от свойта гръд.
От мъгли, от сняг и бури
няма никакви следи, —
от сияйните лазури
слънцето ги победи.
Тъй и Правдата разпръсна
мрака във оная нощ
и с победна мощ възкръсна
От смъртта Иисус Христос
Веса Паспалеева:
стихотворения:
"Христос възкресе"
Надежда Любенова:
стихотворения:
"Христос възкресе"
"Благовещение"
Георги Райчев:
"Трепетлика"
От Александър Блок:
стихотворения:
"Връбница"
От Елин Пелин:
"Благовещение"
"Влизане на Иисуса в Йерусалим"
"Юда предава Иисуса"
"Съденето на Иисуса"
"Иисус пред Пилат"
"Разпятие на Иисуса Христа"
"Възкресение Христово"
"Великденски празник"
"Изповед"
Възкресението на Лазар - (Иоан 11:1 - 57)
"Цветница"
"Велики четвъртък"
"Велики четвъртък"
"Червеното яйце"
"Разпети петък"
"НЕВЕРИЕТО НА ТОМА - (Иоан 20:26-29)"
"Великден"
стихотворения:
"Великден, Великден"
От Иван Николов:
"Тържественото влизане на Господа Иисуса Христа в Йерусалим"
"Притчата за блудния син - (Лука 15:11-32)"
"Възкресение Христово - (Иоан 20:1-31)"
"Великденското червено яйце"
От арх. Серафим Алексиев:
стихотворения:
"Великден"
"Христос Воскресе"
ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!
Светата полунощ изгрява чудна
из мрака чер на безутешността,
и пак душата е тревожно-будна,
и пак в доброто вярва съвестта!
Христос е жив! И правдата е жива!
Не злото във живота е закон!
Пред погледите нов се свят открива,
роден във кръстни мъки, в плач и стон!
Ний слушаме камбаните как пеят,
как ласкаво докосват ни слуха,
и гледаме свещиците как греят
чак в ъглите най-тъжни на духа!
И искаме с невидимия хор
на ангелите в нощния простор
по цял свят тая вест да се разпръсне:
Христос възкръсна!
* * *
Жизнодавецът възкръсна! Победен е сатаната!
Нека всички да се радват, всички братя и сестри!
Няма вече смърт да плаши на човеците сърцата!
Днеска се земята грешна със Небето примири!
В ада демоните стенат от безсилно озлобление.
Ангелите химни пеят и победата вестят!
Всички вярващи ликуват и със чувства умилени
от възторг и светли песни на Христа венци плетат!
ВЕЛИКДЕН
Кротко се усмихна пролетта
и надникна тихо в долината.
Почна да пилей безброй цветя
по ливадите, насред тревата.
Заиграха топли ветрове
в сливите, разцъфнали набързо.
А от белоснежни върхове
спуснаха се с песен шумни бързеи.
Забръмчаха хиляди пчели
блага вест от цвят на цвят понесли.
Грейнали, отсрещните скали
сякаш се усмихваха по-весели.
Литнаха с копринени крилца
из простора пъстри пеперуди.
От селата и града деца
припнаха в полето като луди.
Празникът бе вече близо, тук.
И когато с чудната си песен
славейчето долетя от юг
всички поздрави с “Христос воскресе!”
* * *
Елате, ангели крилати,
елате, птички и цветя,
елате, бедни и богати,
елате, старци и деца,
и вий, пчелици и мушици,
и ти ветрец, и ти поток,
елате, братя и сестрици,
за да възпеем благий Бог!
Цветята пръскат аромат!
Бог пак е близък и обичан!
Ухае сладко пролетта!
И всяка нова твар ликува!
Сърцето вижда пак Христа
възкръснал дивно от смъртта
и своят сбъднат блян празнува!
Иисус Христос срази смъртта!
Веч злобата е победена!
Възкръсна Разпнатият Бог!
Умря смъртта! Умря смъртта!
Април 1953 г.
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ
Приятели, узнахте ли вестта?
На ангелски крила се тя донесе
и низ поля и къщи се понесе.
Не чувате ли как треви, цветя
и птички пеят в хор: — Христос воскресе!
И слънцето със колко радост грей,
над цъфналите в минзухар поляни!
Там от селцата чуват се камбани,
— Христос воскресе! — всяка громко пей
и всички хора гледат се засмяни.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Пролет грейна. Възкресение
ще празнува пак светът!
Свлече пак земята белия
смъртен плащ от свойта гръд.
От мъгли, от сняг и бури
няма никакви следи, —
от сияйните лазури
слънцето ги победи.
Тъй и Правдата разпръсна
мрака във оная нощ
и с победна мощ възкръсна
От смъртта Иисус Христос
Веса Паспалеева:
стихотворения:
"Христос възкресе"
Надежда Любенова:
стихотворения:
"Христос възкресе"
"Благовещение"
Георги Райчев:
"Трепетлика"
От Александър Блок:
стихотворения:
"Връбница"
От Елин Пелин:
"Благовещение"
"Влизане на Иисуса в Йерусалим"
"Юда предава Иисуса"
"Съденето на Иисуса"
"Иисус пред Пилат"
"Разпятие на Иисуса Христа"
"Възкресение Христово"
"Великденски празник"
вторник, 5 февруари 2013 г.
Въпроси при изповед
Всеки от нас е свикнал да използва някакъв въпросник и предполагам, че рядко го променяме. Най-често използван е този на дядо Йоаникий по седемте смъртни гряха. http://www.pravoslavieto.com/docs/tainstva/izpoved/vaprosi_pri_izpoved.htm (по средата на страницата)
Има книжки, които включват повече въпроси, например, "Опит за построяване на изповед" на арх Йоан Крестиянкин. И все пак трябва да си призная, че най-подробна и дълбока изповед съм съставяла като съм чела книгата: "Животът на стареца Паисий," колкото и абсурдно да изглежда.
Та при всички тези източници на информация, когато за пръв път видях тази брошура, я пренебрегнах. Днес отново ми попадна, зачетох се и открих наред с обичайните и нови въпроси за размисъл. По тази причина я препечатвам в цялост:
Има книжки, които включват повече въпроси, например, "Опит за построяване на изповед" на арх Йоан Крестиянкин. И все пак трябва да си призная, че най-подробна и дълбока изповед съм съставяла като съм чела книгата: "Животът на стареца Паисий," колкото и абсурдно да изглежда.
Та при всички тези източници на информация, когато за пръв път видях тази брошура, я пренебрегнах. Днес отново ми попадна, зачетох се и открих наред с обичайните и нови въпроси за размисъл. По тази причина я препечатвам в цялост:
В помощ на каещите се (ръководство за изповед)
Възлюбени в Христа братя и сестри! Тази малка брошура, която ви предлагаме, е предназначена да помогне на каещите се и особено на тези, които се готвят за първи път да пристъпят към светото тайнство Изповед, та правилно и с достатъчна старателност да се подготвят за това.
Изповедта за всички нас е също така необходима, както и светото Кръщение, защото тези тайнства имат равна сила. Както в кръщението се очистваме от всички по-преди извършени грехове, така и в покаянието получаваме опрощаване на всички изповядани грехове. Както без да сме приели свето Кръщение, нямаме възможност да се причастяваме със светите Тяло и Кръв Христови, така и без да сме се разкаяли за греховете, извършени след кръщението, ние не сме достойни да бъдем причастници на този най-велик дар. Както некръстеният човек не може да влезе в Царството Небесно, така и кръстеният, но неизповядващ се християнин не може да стане наследник на вечния живот.
Грехът е болест на душата. Поради това, за да разберем как е правилно да се изповядваме, нека си спомним как постъпваме, когато заболеем телесно. Колко грижи полагаме тогава, за да се срещнем с лекаря. Как без да скриваме ни най-малките подробности, описваме всички обстоятелства на болестта и всички свои усещания. Как се стараем да изпълним всички съвети, дадени ни от лекаря. Същото и дори по-голямо старание трябва да полагаме за душата, която е вечна, за разлика от тялото, което е смъртно.
Излекуването от телесната болест се дава от Бога посредством лекаря. И прощаването на съгрешенията се дава от Бога посредством свещеника, извършващ тайнството. Нека поради това не се срамуваме от Божия служител, нека не укриваме от него нашите душевни рани, та Господ, присъстващ невидимо при тайнството, да не ни лиши от изцелението.
И великите светци до последното си издихание са се молили за прощаване на греховете, съзнавайки себе си за големи грешници. Нека и ние поради това да просим: Господ да ни помогне да осъзнаем своите прегрешения и да ги изповядаме, защото осъзнаваното на своите грехове е първата крачка към спасението.
В помощ на подготовката за изповедта ще приведем тук във вид на въпроси кратък списък на греховете, най-често срещащи се в нашия ежедневен живот.
Изповедта за всички нас е също така необходима, както и светото Кръщение, защото тези тайнства имат равна сила. Както в кръщението се очистваме от всички по-преди извършени грехове, така и в покаянието получаваме опрощаване на всички изповядани грехове. Както без да сме приели свето Кръщение, нямаме възможност да се причастяваме със светите Тяло и Кръв Христови, така и без да сме се разкаяли за греховете, извършени след кръщението, ние не сме достойни да бъдем причастници на този най-велик дар. Както некръстеният човек не може да влезе в Царството Небесно, така и кръстеният, но неизповядващ се християнин не може да стане наследник на вечния живот.
Грехът е болест на душата. Поради това, за да разберем как е правилно да се изповядваме, нека си спомним как постъпваме, когато заболеем телесно. Колко грижи полагаме тогава, за да се срещнем с лекаря. Как без да скриваме ни най-малките подробности, описваме всички обстоятелства на болестта и всички свои усещания. Как се стараем да изпълним всички съвети, дадени ни от лекаря. Същото и дори по-голямо старание трябва да полагаме за душата, която е вечна, за разлика от тялото, което е смъртно.
Излекуването от телесната болест се дава от Бога посредством лекаря. И прощаването на съгрешенията се дава от Бога посредством свещеника, извършващ тайнството. Нека поради това не се срамуваме от Божия служител, нека не укриваме от него нашите душевни рани, та Господ, присъстващ невидимо при тайнството, да не ни лиши от изцелението.
И великите светци до последното си издихание са се молили за прощаване на греховете, съзнавайки себе си за големи грешници. Нека и ние поради това да просим: Господ да ни помогне да осъзнаем своите прегрешения и да ги изповядаме, защото осъзнаваното на своите грехове е първата крачка към спасението.
В помощ на подготовката за изповедта ще приведем тук във вид на въпроси кратък списък на греховете, най-често срещащи се в нашия ежедневен живот.
Грехове против Бога
1) Вярваш ли в Бога, Когото славим в Света Троица, в божествеността на Иисус Христос и Светия Дух, вярваш ли в Църквата и в нейните свети Тайнства? Вярваш ли в това, че има ад и рай?
2) Вярваш ли винаги, а най-вече при тежки жизнени обстоятелства, че всичко случващо се с нас произхожда според Промисъла Божий, или се отчайваш и проявяваш маловерие?
3) Може би в скърби, болести и тежки жизнени обстоятелства роптаеш срещу Бога и губиш всяка вяра?
4) Може би вярваш в медиуми, в гадания на карти, в хиромантия; обръщаш се към астролози, магьосници, екстрасенси, модерни „психотерапевти"? Може би съветваш други да вярват и да се приобщават към това нечестие?
5) Може би се придържаш към суеверия и считаш за лоша поличба пукота на дървата, пищенето в ушите, виенето на кучета, срещата със свещеник и др. подобни?
6) Може би вярваш в съдбата?
7) Молиш ли се сутрин и вечер, казваш ли молитва преди храна? Не се ли срамуваш да се прекръстиш пред други хора, например в столовата или на улицата пред храма, покрай който минаваш?
8) Изучаваш ли Свещеното Писание и други книги с православно религиозно съдържание?
9) Посещаваш ли църквата в неделя и на големи празници?
10) Не закъсняваш ли за началото на божествената литургия и не бързаш ли да си тръгнеш преди края на службата?
11) Отивайки на църква, обличаш ли се благопристойно? Не се ли смееш и не разговаряш ли в храма по време на службата и особено по време на извършването на тайнствата св. Кръщение и св. Венчание?
12) Не препятстваш ли съпруга(та) си, децата или познатите си да посещават църквата?
13) Причастяваш ли се редовно, или само веднъж в годината, и то без изповед?
14) Може би се кълнеш без причина или лъжливо и след това не спазваш дадената клетва или обещание?
15) Не хулиш ли името на Христос, на Божията Майка или на светиите?
16) Постиш ли в сряда и петък и другите църковни пости (ако нямаш сериозна телесна болест)?
17) Не хвърляш ли църковни книги, списания, вестници в нечисти места?
1) Вярваш ли в Бога, Когото славим в Света Троица, в божествеността на Иисус Христос и Светия Дух, вярваш ли в Църквата и в нейните свети Тайнства? Вярваш ли в това, че има ад и рай?
2) Вярваш ли винаги, а най-вече при тежки жизнени обстоятелства, че всичко случващо се с нас произхожда според Промисъла Божий, или се отчайваш и проявяваш маловерие?
3) Може би в скърби, болести и тежки жизнени обстоятелства роптаеш срещу Бога и губиш всяка вяра?
4) Може би вярваш в медиуми, в гадания на карти, в хиромантия; обръщаш се към астролози, магьосници, екстрасенси, модерни „психотерапевти"? Може би съветваш други да вярват и да се приобщават към това нечестие?
5) Може би се придържаш към суеверия и считаш за лоша поличба пукота на дървата, пищенето в ушите, виенето на кучета, срещата със свещеник и др. подобни?
6) Може би вярваш в съдбата?
7) Молиш ли се сутрин и вечер, казваш ли молитва преди храна? Не се ли срамуваш да се прекръстиш пред други хора, например в столовата или на улицата пред храма, покрай който минаваш?
8) Изучаваш ли Свещеното Писание и други книги с православно религиозно съдържание?
9) Посещаваш ли църквата в неделя и на големи празници?
10) Не закъсняваш ли за началото на божествената литургия и не бързаш ли да си тръгнеш преди края на службата?
11) Отивайки на църква, обличаш ли се благопристойно? Не се ли смееш и не разговаряш ли в храма по време на службата и особено по време на извършването на тайнствата св. Кръщение и св. Венчание?
12) Не препятстваш ли съпруга(та) си, децата или познатите си да посещават църквата?
13) Причастяваш ли се редовно, или само веднъж в годината, и то без изповед?
14) Може би се кълнеш без причина или лъжливо и след това не спазваш дадената клетва или обещание?
15) Не хулиш ли името на Христос, на Божията Майка или на светиите?
16) Постиш ли в сряда и петък и другите църковни пости (ако нямаш сериозна телесна болест)?
17) Не хвърляш ли църковни книги, списания, вестници в нечисти места?
Грехове против ближния
1) Не се ли гневиш и не изпитваш ли ненавист и отвращение към този, който ти е причинил нещо неприятно?
2) Може би си прекалено мнителен и без причина подозираш всички, че говорят лошо за теб, не те уважават, не те обичат, не желаят да те видят и т.п.?
3) Може би завиждаш на другите или се разстройваш, виждайки благополучието и преуспяването на своите ближни?
4) Може би оставаш равнодушен, виждайки своите ближни в нещастие и нужда?
5) Винаги ли си честен, откровен и искрен със своите приятели и в служебните си взаимоотношения със сътрудници или клиенти?
6) Вероятно някога си осъдил или оклеветил друг човек?
7) Може би си говорил унизително или си се надсмивал над благочестиви хора, които постят и се стараят да живеят по християнски, или над тези, които имат някакъв физически или духовен недъг?
8) След като чуеш нещо оскърбително за друг човек, не го ли преразказваш, уронвайки по този начин честта и достойнството на този човек?
9) Може би в отсъствието на човека осъждаш неговото поведение, действие, погрешност или недостатъци?
10) Може би си проклинал този, който ти е причинил някакво зло, или самия себе си в трудни минути на живота, или деня и часа, когато си се родил?
11) Може би пращаш други „по дяволите" или в гнева си плюеш на тях?
12) Почиташ ли родителите си, грижиш ли се за тях в старческата им немощ, помагаш ли им в телесна и духовна нужда, стараеш ли се да ходят на църква и да се причастяват? Или може би безсърдечно си ги захвърлил на произвола на съдбата?
13) Може би си уговорил своите родители да ти завещаят голяма част от имуществото и чрез това си ощетил своите братя?
14) Може би в гнева си някого си ударил или уязвил с дума?
15) Съвестно ли се трудиш в своята професия?
16) Не крадеш ли сам, не подстрекаваш ли и не помагаш ли на други да крадат? Не прикриваш ли тези, които си видял да крадат?
17) Не забравяш ли да благодариш на Бога и на твоите благодетели?
18) Не си ли член на лоши общества, не тласкаш ли други с дума или лош пример към грях?
19) Не се ли занимаваш с фалшифициране, не мамиш ли държавата? Връщаш ли пари и други предмети, взети назаем?
20) Не си ли извършил някога убийство по какъвто и да било начин?
21) Не се ли бъркаш в чужд живот, в делата на друго семейство и не ставаш ли по този начин виновник за свади и скандали?
22) Оказваш ли милост на бедните, сираците, престарелите, многодетните и бедни семейства, които знаеш?
1) Не се ли гневиш и не изпитваш ли ненавист и отвращение към този, който ти е причинил нещо неприятно?
2) Може би си прекалено мнителен и без причина подозираш всички, че говорят лошо за теб, не те уважават, не те обичат, не желаят да те видят и т.п.?
3) Може би завиждаш на другите или се разстройваш, виждайки благополучието и преуспяването на своите ближни?
4) Може би оставаш равнодушен, виждайки своите ближни в нещастие и нужда?
5) Винаги ли си честен, откровен и искрен със своите приятели и в служебните си взаимоотношения със сътрудници или клиенти?
6) Вероятно някога си осъдил или оклеветил друг човек?
7) Може би си говорил унизително или си се надсмивал над благочестиви хора, които постят и се стараят да живеят по християнски, или над тези, които имат някакъв физически или духовен недъг?
8) След като чуеш нещо оскърбително за друг човек, не го ли преразказваш, уронвайки по този начин честта и достойнството на този човек?
9) Може би в отсъствието на човека осъждаш неговото поведение, действие, погрешност или недостатъци?
10) Може би си проклинал този, който ти е причинил някакво зло, или самия себе си в трудни минути на живота, или деня и часа, когато си се родил?
11) Може би пращаш други „по дяволите" или в гнева си плюеш на тях?
12) Почиташ ли родителите си, грижиш ли се за тях в старческата им немощ, помагаш ли им в телесна и духовна нужда, стараеш ли се да ходят на църква и да се причастяват? Или може би безсърдечно си ги захвърлил на произвола на съдбата?
13) Може би си уговорил своите родители да ти завещаят голяма част от имуществото и чрез това си ощетил своите братя?
14) Може би в гнева си някого си ударил или уязвил с дума?
15) Съвестно ли се трудиш в своята професия?
16) Не крадеш ли сам, не подстрекаваш ли и не помагаш ли на други да крадат? Не прикриваш ли тези, които си видял да крадат?
17) Не забравяш ли да благодариш на Бога и на твоите благодетели?
18) Не си ли член на лоши общества, не тласкаш ли други с дума или лош пример към грях?
19) Не се ли занимаваш с фалшифициране, не мамиш ли държавата? Връщаш ли пари и други предмети, взети назаем?
20) Не си ли извършил някога убийство по какъвто и да било начин?
21) Не се ли бъркаш в чужд живот, в делата на друго семейство и не ставаш ли по този начин виновник за свади и скандали?
22) Оказваш ли милост на бедните, сираците, престарелите, многодетните и бедни семейства, които знаеш?
Грехове против самия себе си
1) Не се ли привързваш прекомерно към земните и веществени блага?
2) Нямаш ли пристрастие към богатството, парите?
3) Не страдаш ли от алчност, користолюбие?
4) Не грешиш ли с разточителство? Знай, че всичко, което е излишно за теб, принадлежи на бедните.
5) Не страдаш ли от мания за величие?
6) Може би ти се нрави да се обличаш показно, та околните да видят твоето богатство, твоето преуспяване, твоето високо положение?
7) Може би търсиш да получиш слава и почит от хората?
8) Може би обичаш похвалите и желаеш пред теб да ти угодничат и да говорят, че няма друг подобен на теб?
9) Може би се обиждаш, когато показват недостатъците ти, и се огорчаваш, когато по-старшите ти правят забележки?
10) Може би си упорит, егоистичен, горд, обичаш да настояваш на своето? Бъди внимателен към тези грехове, защото да ги разпознаеш не е леко.
11) Може би играеш на карти за пари или просто с роднини и познати, за да „убиеш времето", както говорят някои?
12) Може би плътски грехове са осквернили тялото и душата ти?
13) Не гледаш ли разни непристойни зрелища по телевизията и киното?
14) Не четеш ли непристойни книги, списания и вестници?
15) Не си ли се замислял някога да сложиш край на живота си чрез самоубийство?
16) Не страдаш ли от чревоугодие?
17) Може би си ленив, нерадив, безразличен към всичко?
18) Не изричаш ли неприлични думи и ругателни шеги, за да оскърбиш и унизиш другиго?
19) Имаш ли дух на самоотречение, или винаги и във всичко угаждаш на себе си?
20) Изгонваш ли от ума си нечистите помисли, които идват, за да осквернят сърцето ти?
21) Пазиш ли зрението си от разглеждането на съблазнителни картини и лица?
22) Ограждаш ли слуха си от непотребно слушане?
23) Благопристойно ли се обличаш? Вие, жени, не обличате ли мъжки дрехи, не носите ли съблазнителни одежди и в такъв неподобаващ вид не влизате ли в свети места? Вие, мъже, нямате ли предизвикателен вид?
24) Не танцуваш ли непристойни танци? Не пееш ли и не слушаш ли греховни песни?
25) Не пиянстваш ли?
26) Не пушиш ли? Пушенето разрушава здравето и се вменява за грях на разточителство.
1) Не се ли привързваш прекомерно към земните и веществени блага?
2) Нямаш ли пристрастие към богатството, парите?
3) Не страдаш ли от алчност, користолюбие?
4) Не грешиш ли с разточителство? Знай, че всичко, което е излишно за теб, принадлежи на бедните.
5) Не страдаш ли от мания за величие?
6) Може би ти се нрави да се обличаш показно, та околните да видят твоето богатство, твоето преуспяване, твоето високо положение?
7) Може би търсиш да получиш слава и почит от хората?
8) Може би обичаш похвалите и желаеш пред теб да ти угодничат и да говорят, че няма друг подобен на теб?
9) Може би се обиждаш, когато показват недостатъците ти, и се огорчаваш, когато по-старшите ти правят забележки?
10) Може би си упорит, егоистичен, горд, обичаш да настояваш на своето? Бъди внимателен към тези грехове, защото да ги разпознаеш не е леко.
11) Може би играеш на карти за пари или просто с роднини и познати, за да „убиеш времето", както говорят някои?
12) Може би плътски грехове са осквернили тялото и душата ти?
13) Не гледаш ли разни непристойни зрелища по телевизията и киното?
14) Не четеш ли непристойни книги, списания и вестници?
15) Не си ли се замислял някога да сложиш край на живота си чрез самоубийство?
16) Не страдаш ли от чревоугодие?
17) Може би си ленив, нерадив, безразличен към всичко?
18) Не изричаш ли неприлични думи и ругателни шеги, за да оскърбиш и унизиш другиго?
19) Имаш ли дух на самоотречение, или винаги и във всичко угаждаш на себе си?
20) Изгонваш ли от ума си нечистите помисли, които идват, за да осквернят сърцето ти?
21) Пазиш ли зрението си от разглеждането на съблазнителни картини и лица?
22) Ограждаш ли слуха си от непотребно слушане?
23) Благопристойно ли се обличаш? Вие, жени, не обличате ли мъжки дрехи, не носите ли съблазнителни одежди и в такъв неподобаващ вид не влизате ли в свети места? Вие, мъже, нямате ли предизвикателен вид?
24) Не танцуваш ли непристойни танци? Не пееш ли и не слушаш ли греховни песни?
25) Не пиянстваш ли?
26) Не пушиш ли? Пушенето разрушава здравето и се вменява за грях на разточителство.
За съпрузите
1) Съхранявате ли съпружеската вярност? Страшно дело е някой от съпрузите да има престъпни връзки извън семейството.
2) Не се ли оскърбявате и обиждате един другиго?
3) Търпите ли си един другиму немощите? Не проявявате ли жестокост в отношенията помежду си?
4) Грижите ли се един за друг, помагате ли си един другиму в преодоляването на многочислените трудности, възникващи както в семейния, така и в обществения живот?
5) Пазите ли умереност в съпружеските отношения, не допускате ли извращения?
6) Въздържате ли се от съпружеско общение в неделни и празнични дни, а така също през постите?
7) Може би сте извършвали аборти, може би сте се пазили, за да нямате деца?
8) Позволявате ли си един на друг да посещавате църквата, православни събрания и събеседвания?
9) Възпитавате ли своите деца в страх Божий? Може би се грижите само за тяхното светско образование, без да обръщате внимание на човешките им качества?
10) Водите ли децата си в храма, на изповед, на свето Причастие? Наставлявате ли ги със своето слово и пример към добродетелен живот? Приучавате ли ги да се молят сутрин, вечер и преди храна с внимание и благоговение?
11) Обръщате ли внимание какво четат вашите деца? Подбирате ли за тях необходимите книги с православно религиозно съдържание?
12) Интересувате ли се с кого се срещат вашите деца, кого имат за приятели?
13) Може би им позволявате да посещават греховни зрелища или да гледат безразборно всичко, което се показва по телевизията?
14) Следите ли вашите деца да се обличат прилично?
15) Не проклинате ли своите деца, когато силно ви огорчават? Не ги ли пращате „по дяволите"?
16) Не оскърбявате ли своите деца, не ги ли мъмрите с неприлични думи?
17) Помагате ли си един на друг във възпитанието на децата, или само единият от вас носи върху себе си цялата тежест на грижата за тях?
18) Не сте ли допуснали несправедливост по отношение на децата си при разпределение на имуществото?
19) Не се ли бъркате излишно в семейството на вашето дете?
20) Почитате ли си един другиму родителите и роднините?
Ловчанска света митрополия
януари 2013 г.
гр. Ловеч
1) Съхранявате ли съпружеската вярност? Страшно дело е някой от съпрузите да има престъпни връзки извън семейството.
2) Не се ли оскърбявате и обиждате един другиго?
3) Търпите ли си един другиму немощите? Не проявявате ли жестокост в отношенията помежду си?
4) Грижите ли се един за друг, помагате ли си един другиму в преодоляването на многочислените трудности, възникващи както в семейния, така и в обществения живот?
5) Пазите ли умереност в съпружеските отношения, не допускате ли извращения?
6) Въздържате ли се от съпружеско общение в неделни и празнични дни, а така също през постите?
7) Може би сте извършвали аборти, може би сте се пазили, за да нямате деца?
8) Позволявате ли си един на друг да посещавате църквата, православни събрания и събеседвания?
9) Възпитавате ли своите деца в страх Божий? Може би се грижите само за тяхното светско образование, без да обръщате внимание на човешките им качества?
10) Водите ли децата си в храма, на изповед, на свето Причастие? Наставлявате ли ги със своето слово и пример към добродетелен живот? Приучавате ли ги да се молят сутрин, вечер и преди храна с внимание и благоговение?
11) Обръщате ли внимание какво четат вашите деца? Подбирате ли за тях необходимите книги с православно религиозно съдържание?
12) Интересувате ли се с кого се срещат вашите деца, кого имат за приятели?
13) Може би им позволявате да посещават греховни зрелища или да гледат безразборно всичко, което се показва по телевизията?
14) Следите ли вашите деца да се обличат прилично?
15) Не проклинате ли своите деца, когато силно ви огорчават? Не ги ли пращате „по дяволите"?
16) Не оскърбявате ли своите деца, не ги ли мъмрите с неприлични думи?
17) Помагате ли си един на друг във възпитанието на децата, или само единият от вас носи върху себе си цялата тежест на грижата за тях?
18) Не сте ли допуснали несправедливост по отношение на децата си при разпределение на имуществото?
19) Не се ли бъркате излишно в семейството на вашето дете?
20) Почитате ли си един другиму родителите и роднините?
Ловчанска света митрополия
януари 2013 г.
гр. Ловеч
понеделник, 4 февруари 2013 г.
Как да уплашим българин? - Лола Монтескьо
Скъпи Дейвид, разбрах от пресата, че в мъгливия Лондон упорито обмисляте стратегия как да уплашите българите и румънците, за да не ви залеят като цунами. Доколкото разбрах, очаквате на 1 януари 2014 година на Острова да цъфнат общо 29 милиона от нас. С което горещо ви поздравявам – явно вашата демографска статистика е по-напредничава и от тази на нашия някогашен управник мистър Тодор Живкоу. Нашите сметки са по-скромни, според тях към днешна дата в България и Румъния я има 20-22 милиона, я няма. Останалите отдавна са при вас.
Честно казано, аз лично още нямам планове къде ще карам следващата Нова година, ама щом каните… Не че много ми се идва във Великобритания, но се притеснявам да не останете разочаровани, като се събудите на 2 януари след празненствата и не заварите ни българин, ни румънец около вас. При тези високи очаквания, които създавате сега, то ще си е направо обидно да не ги уважим. А ние сме възпитани и сърдечни хора, както вече не едно и две открити писма, циркулиращи тия дни из румънско-българския нет, се опитват да ви убедят.
Прочетох из английските вестници и как точно смятате да ни стреснете и като възпитан и сърдечен човек, искам да ви помогна. Дейвид, на грешен път сте! Българин не се плаши току-така!
Всеизвестно е, че българинът се страхува само от две неща – от голям късмет и от силно течение. Сигурно не сте чували българската повогорка “Много хубаво не е на хубаво”. Тя напълно аргументира тезата ми, че подходът ви към нашего брата е дълбоко погрешен. С лошо нас не можеш да ни впечатлиш.
Казвате, ще направите кофти реклама на здравната си система. Хем е скъпа, хем е затворена за българи. Ми то и у нас е така бе, господин Камерън. Или си плащаш, или… отиваш при арменския поп! А пък в някои села и градчета здравна система даже не съществува.
Другата ви идея е да ни убеждавате, че надницата във Великобритания била мизерна. Ха-ха! За Румъния не знам, ама за България се сещам от воле за поне два завода, в които на няколко хиляди работници надниците не само са им ниски, ами даже не им ги и дават. И пак ходят на работа.
Казвате още, че наемите на Острова били непоносимо високи. Непоносимо, ако си сам. Ама ние знаем и 2 и 200. В смисъл, че можем да живеем и по 2-ма в гарсониерата, ама можем и по 200. Та ще се справим.
Вашите министри искат да ни пратят плакати, с които да ни убедят, че страната ви е в криза. Това щяло да ни уплаши.
Ама вие сериозно ли точно нас с криза ще плашите?
Че аз целия си живот в криза прекарах – имаше и преди 1989 г., само дето тогава я наричаха дефицит. Дето се казва, ние в реката живеем, вие с воден пистолет ни плашите.
Още смятате да ни разяснявате, че улиците ви не били павирани със злато. Да, ама нашите са. В моя квартал на централната улица има една дупка, дето всяка пролет я зариват, а тя всяка зима отново се отваря, защото сигурно някой краде от материала. Та ако сметна парите, които за последните 7-8 зими са потънали в тая дупка, сигурно за поне няколко златни павета ще стигнат.
А най-силният аргумент според вас, който гарантирано ще ни държи далече от родината ви, е лошото време. Ама не, наистина, колко британско! Ще ни плашите с вятър и мъгла. Виж, ако споменете нещо за течение, друга работа. Зарежете го този дъжд, говорете за Гълфстрийма. Рекламирайте го – в крайна сметка то е най-мощното течение в света. Гаранция, че нито една българска майка няма да пусне детето си да стои на такова течение.
Та, скъпи Дейвид, не се напъвайте да направите страната си по-страшна от България и Румъния. Това е обречена работа. Няма как да успеете с една-две кампании. За целта си трябват минимум няколко балкански и световни войни, един комунистически режим и 24 години преход като нашия. С лозунги такъв стаж не се наваксва.
Както вече ви издадох, освен от течение българинът се плаши и от твърде хубаво. Така че обърнете медала. Кажете някоя и друга добра дума. Поканете ни. Обещайте ни, политик сте все пак. Кажете, че ще ни вземете всичките. Усмихнете ни се широко от екрана на Би Би Си и направо ни осиновете. Гарантирайте ни, че при вас има място за всички ни и като дойдем, нищо че ще сме във Великобритания, съседите ни отгоре и отдолу пак ще са българи. Честна дума, това ще проработи много повече от всякакви ваши стратегии.
Но ако езикът не ви се обръща и по никакъв начин не можете да се насилите за една усмивка поне, то ето още няколко съвета по настоящата ви кампания, които вероятно ще имат ефект.
Примерно разкажете малко подробности за трафика. Обяснете, че във Великобритания навсякъде има камери. А не само като у нас – две на Орлов мост. Пуснете лозунг:
„Не само ще ви хванем, но и ще ви глобим!”
Това автоматично ще откаже от имиграция поне българския шофьор. Освен ако не се излъжете да споменете, че у вас се изпреварва от дясно. Така рискувате въпреки всичко да го привлечете с голяма сила. Българският шофьор обича да кара по британски.
Също така разяснете, че британците не вземат, а дават субсидите в ЕС. “Вашата надница – директно в джоба на Пайнера”, е хубав лозунг. Напишете на големи плакати колко струва малката водка в един британски бар и онагледете добре колко МАЛКА е малката водка наистина. Обявете балконинга за олимпийска дисциплина. И ако всичко това не проработи, то извадете и последния, но най-сериозен аргумент – вашето правителство. Защото, ако българинът иска да избяга от нещо, то не е от времето и дупките по улицата, а от българските политици. Но ако успеете да го убедите, че във Великобритания той няма да е спасен, защото там също управляват идиоти, може би наистина ще ви заобиколи. Честно казано, с тази кампания поне по тази точка сте на прав път.
Ах, и да не забравя… За да е успешна кампанията ви, е наложително да промените името на държавата си. Иначе кой ще й повярва, ако продължавате да се казвате ВЕЛИКОбритания? Помислете за нещо по-скромно, но отблъскващо. Идеи за ново име могат да ви дадат вестниците ви.
Хайде преосмислете стратегиите си и ако те въпреки това не проработят, ще се видим на Нова година в Лондон.
Гуд лак! Лола
Из днешната проповед
"Един старец ми каза:
- В православието трудно се влиза, защото трябва сериозна подготовка, но лесно се отпада и много често тези, които са отпаднали не разбират това, защото външно си остават в църквата..."
- В православието трудно се влиза, защото трябва сериозна подготовка, но лесно се отпада и много често тези, които са отпаднали не разбират това, защото външно си остават в църквата..."
Как да се омъжим в три лесни стъпки :)
Съвети за православната християнка
Първа стъпка. Много важно! Да имате твърда и непоколебима вяра в Божия промисъл.
Втора стъпка. Също не бива да се пренебрегва. Да имате ясни критерии какви качества желаете да притежава бъдещият ви съпруг.
Мен на времето ме посъветваха така: " Гледай да е хубав, т.е. на теб да ти харесва; да е добър, за да не те тормози и да е християнин, което е най-важното." Не случайно този съвет започва с външния вид и на последно място поставя вярата. Знам за съпрузи, чиито църковен брак завършва печално, понеже са решили, че е достатъчно и двамата да сме вярващи. Не, трябва да има и химия. ;)
Трета стъпка. Започвате да ходите редовно на църква и се оглеждате дали някой там няма да ви допадне. Много лесно за изпълнение, защото така или иначе си ходите на църква. Много ще си улесните живота, ако след църква излизате на кафе с хора от подходящ пол и на подходяща възраст.
Има още няколко начина да изпълните стъпка три: записвате се да учите Богословие. Не мислете, че случайно разрешиха на жени да посещават занятията в Богословския факултет - на свещениците са им нужни презвитери. Тъй като този вариант е времеемък, а не носи 100 процента гаранция за успех, предлагам ви по-ускорена процедура: да запишете курс по пеене, вероучение и др подобни. Слава Богу в момента има богат избор от такива занимания.
Най-бързият вариант да изпълните стъпка три обаче си остава поклонническото пътуване. Да съчетаем полезното с приятното така да се каже.За по-голяма сигурност препоръчвам да повторите упражнението.
Не мога да пропусна и най-модерния начин - чрез интернет. Има специално създадени за целта форуми. Препоръчвам този метод за любителите на силни усещания. Желателно е владеенето поне на един чужд език с разширяване на периметъра за търсене.
Нека шеговитият тон на този текст не ви подвежда. Зад историите стоят истински лица и събития. Аз и моята кума намерихме съпрузите си в нашата църква. Близка приятелка се запозна със съпруга си в интернет и сега е щастливо омъжена в чужбина. А като разглеждахме снимки на състуденти на съпруга ми забелязахме за няколко съпружески двойки, че и мъжът и жената са му били колеги в Богословския факултет. Други мои познати се ожениха за един месец след като се запознаха на поклонническо пътуване.
И за финал една поучителна история. Наши приятели говорят с техен познат, който се оплаква, че приятелката му не е много интелигентна.
- Ами, така е като си търсиш приятелки по дискотеките.
- Е, къде да ги търся? В библиотеката ли?
Не, в църквата. Ще го посъветваме ние. :)
Първа стъпка. Много важно! Да имате твърда и непоколебима вяра в Божия промисъл.
Втора стъпка. Също не бива да се пренебрегва. Да имате ясни критерии какви качества желаете да притежава бъдещият ви съпруг.
Мен на времето ме посъветваха така: " Гледай да е хубав, т.е. на теб да ти харесва; да е добър, за да не те тормози и да е християнин, което е най-важното." Не случайно този съвет започва с външния вид и на последно място поставя вярата. Знам за съпрузи, чиито църковен брак завършва печално, понеже са решили, че е достатъчно и двамата да сме вярващи. Не, трябва да има и химия. ;)
Трета стъпка. Започвате да ходите редовно на църква и се оглеждате дали някой там няма да ви допадне. Много лесно за изпълнение, защото така или иначе си ходите на църква. Много ще си улесните живота, ако след църква излизате на кафе с хора от подходящ пол и на подходяща възраст.
Има още няколко начина да изпълните стъпка три: записвате се да учите Богословие. Не мислете, че случайно разрешиха на жени да посещават занятията в Богословския факултет - на свещениците са им нужни презвитери. Тъй като този вариант е времеемък, а не носи 100 процента гаранция за успех, предлагам ви по-ускорена процедура: да запишете курс по пеене, вероучение и др подобни. Слава Богу в момента има богат избор от такива занимания.
Най-бързият вариант да изпълните стъпка три обаче си остава поклонническото пътуване. Да съчетаем полезното с приятното така да се каже.За по-голяма сигурност препоръчвам да повторите упражнението.
Не мога да пропусна и най-модерния начин - чрез интернет. Има специално създадени за целта форуми. Препоръчвам този метод за любителите на силни усещания. Желателно е владеенето поне на един чужд език с разширяване на периметъра за търсене.
Нека шеговитият тон на този текст не ви подвежда. Зад историите стоят истински лица и събития. Аз и моята кума намерихме съпрузите си в нашата църква. Близка приятелка се запозна със съпруга си в интернет и сега е щастливо омъжена в чужбина. А като разглеждахме снимки на състуденти на съпруга ми забелязахме за няколко съпружески двойки, че и мъжът и жената са му били колеги в Богословския факултет. Други мои познати се ожениха за един месец след като се запознаха на поклонническо пътуване.
И за финал една поучителна история. Наши приятели говорят с техен познат, който се оплаква, че приятелката му не е много интелигентна.
- Ами, така е като си търсиш приятелки по дискотеките.
- Е, къде да ги търся? В библиотеката ли?
Не, в църквата. Ще го посъветваме ние. :)
събота, 2 февруари 2013 г.
Сретение Господне
СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ
Тропар, глас 1
/ Радуйся, благодатная Богородице Дево, из тебе бо возсия солнце правди Христос Бог наш, просвещай сущия во тме. Веселися и ти, старче праведний, приемий во обятия Свободителя душ наших, дарующаго нам воскресение. /
Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос – нашият Бог, просвещаващ намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Даряващия нам възкресение.
Източник: http://www.paroissebg.fr/?page_id=64
Филмче за празника на руски език.
петък, 1 февруари 2013 г.
Едно кратко поклонническо пътуване
Наистина само до митрополитския храм "Света Марина" се разходихме днес, но колко богато беше това иначе експресно пътуване! :)
Идеята беше на мъжете, естествено. Даже мислеха тайничко да се измъкнат без нас да си отидат по мъжки. Аз като чух за владишка служба и то в "Св Марина" взех да точа зъбки и аз да опитам от това пътуване, но си затраях. Не върви всички мъже по ергенски, пък моят като Манго с циганката и децата. Но явно моята небесна закрилница Света Марина реши да се смили над мен и така стана, че решихме да отидем по семейно.
Като никога в 8 часа бяхме на вратата - децата нахранени, облечени, обути. Аз с дамска чанта, натъпкана със суха храна, вода, книжки, играчки, тетрадки и химикалки. Мъжът ми в същото време се разхождаше по пижама с телефон в ръка и координираше действия с шефа на експедицията - четиримесечната Жани. Нали знаете как е в туризма - темпото налагат най-бавните. И понеже малката принцеса каза, че първо ще закуси и чак тогава ще ходи където и да е, използвахме времето, което ни отпусна за някои финални доизпипвания. Аз, например, си намазах ботушите с парафин - о, напразна суета! След две-три крачки по прашните улици, ботушите добиха предишния си вид.
От пътя нямаме много за разказване. Използвахме времето да си попрочетем това-онова. Антоний пък се отдаде на изобразително изкуство. С жар рисуваше камиони и коли - друга достойна за изобразяване тема за него не съществува. На всяка чертичка, която направеше се обаждаше:
- Мамо, виж направих единият фаров! Мамо, нарисувах влакче! - опитите ни да обясним, че ще се възхищаваме на творенията му веднага щом свършим четенето, останаха напразни.
Когато влязох в църквата останах удивена, че сме в самото начало на Литургията. Не помня от колко време не ми се е случвало да чуя Евангелието. Не съм сигурна, че и този път го чух. Нашата групичка внесе оживление в храма. Заслугата естествено принадлежи на нашите двама сина. Илия първо започна да пуска едни гумени животинки зад стасидиите, после започна да краде бонбони от чантата на една възрастна жена наблизо, а накрая започна да протестира шумно, че не му разрешавам да продължава набезите, та го поизведох навън. Знам, че повечето хора са радват на децата и не се сърдят, че вдигат шум, но аз се чувствам неудобно да ги отвличам от службата. Антоний се държа далеч по-прилично, но той не може да търпи да гушкат брат му, а него да пренебрегват, та имаше моменти, когато ми се искаше да се раздвоя - едната половина да гушка Илия и да го занимава, за да не пречи на службата, а другата - да гушка Тони и да го утешава. Въпреки неудобствата, които ми създадоха децата, успях да се насладя и на службата, а тя беше много тържествена - с митрополит, епископ и десетина свещеника. Мощите на Св. Трифон бяха на средата на храма, оградени от цветя, цветя, цветя. И дали от цветята, дали защото стъклото е забърсвано с нещо ароматно или по милост Божия, усетих благоухание, когато ги целунах.
След причастието стана по-леко. Раздадохме на децата така жадуваните и изкарани с толкова труд бонбони и те мирясаха до края на службата. После по покана на дядо Владика всички отидохме в митрополитския двор за водосвета и зарязването на лозите. Като чух, че все пак ще има водосвет набързо опразних единствената ни бутилчица с вода за пиене, за да си отнесем вкъщи светена вода с благословията на архипастиря и светията. Всяка година ръсим лозичките и всички останали насаждения с такава вода, осветена на Трифонов ден и щеше да е голямо разочарование да останем без нея сега. И макар, че не раздаваха от нея наляво-надясно, по тайни пътища и по молитвите на св Трифон моят съпруг успя да си налее малко в шишенцето.
Много се зарадвах, че в крайна сметка отидохме, защото дворът е строго охраняван и не може който, когато си иска да влиза в него. А там ни чакаха трапеза и изпълнители на народна музика, от която става много празнично. И докато едното ухаеше съблазнително, а другите трепереха от февруарския вятър, първо чухме водосвета, а след това и видяхме как владишкия жезъл се издига нагоре и смирява пръчките на лозницата. От това ми стана съвсем празнично и без да пия от нареденото на масата вино.
Приятните преживявания в този ден не свършиха с това. Запознах се с една майка на три деца и съпруга на наш познат дякон, за която бях слушала много. А от нея разбрах, че наши софийски приятели от няколко месеца също са пловдивчани. Цвети и о. Ангелчо, Иренче. :) Но такива емоции трудно се поддават на описание. Само ще вмъкна, че Неделина извади по едно време една бутилчица вода за пиене и ни напои. Нали помните, че ние изляхме нашата заради светената вода? Каза, че са й я подарили, но не й трябва. ;)
И понеже фотоапарата забравихме в колата, от това пътуване щракнахме само няколко снимчици в колата. От тях нищо не се разбира, но на нас ни носят много настроение.
Идеята беше на мъжете, естествено. Даже мислеха тайничко да се измъкнат без нас да си отидат по мъжки. Аз като чух за владишка служба и то в "Св Марина" взех да точа зъбки и аз да опитам от това пътуване, но си затраях. Не върви всички мъже по ергенски, пък моят като Манго с циганката и децата. Но явно моята небесна закрилница Света Марина реши да се смили над мен и така стана, че решихме да отидем по семейно.
Като никога в 8 часа бяхме на вратата - децата нахранени, облечени, обути. Аз с дамска чанта, натъпкана със суха храна, вода, книжки, играчки, тетрадки и химикалки. Мъжът ми в същото време се разхождаше по пижама с телефон в ръка и координираше действия с шефа на експедицията - четиримесечната Жани. Нали знаете как е в туризма - темпото налагат най-бавните. И понеже малката принцеса каза, че първо ще закуси и чак тогава ще ходи където и да е, използвахме времето, което ни отпусна за някои финални доизпипвания. Аз, например, си намазах ботушите с парафин - о, напразна суета! След две-три крачки по прашните улици, ботушите добиха предишния си вид.
От пътя нямаме много за разказване. Използвахме времето да си попрочетем това-онова. Антоний пък се отдаде на изобразително изкуство. С жар рисуваше камиони и коли - друга достойна за изобразяване тема за него не съществува. На всяка чертичка, която направеше се обаждаше:
- Мамо, виж направих единият фаров! Мамо, нарисувах влакче! - опитите ни да обясним, че ще се възхищаваме на творенията му веднага щом свършим четенето, останаха напразни.
Когато влязох в църквата останах удивена, че сме в самото начало на Литургията. Не помня от колко време не ми се е случвало да чуя Евангелието. Не съм сигурна, че и този път го чух. Нашата групичка внесе оживление в храма. Заслугата естествено принадлежи на нашите двама сина. Илия първо започна да пуска едни гумени животинки зад стасидиите, после започна да краде бонбони от чантата на една възрастна жена наблизо, а накрая започна да протестира шумно, че не му разрешавам да продължава набезите, та го поизведох навън. Знам, че повечето хора са радват на децата и не се сърдят, че вдигат шум, но аз се чувствам неудобно да ги отвличам от службата. Антоний се държа далеч по-прилично, но той не може да търпи да гушкат брат му, а него да пренебрегват, та имаше моменти, когато ми се искаше да се раздвоя - едната половина да гушка Илия и да го занимава, за да не пречи на службата, а другата - да гушка Тони и да го утешава. Въпреки неудобствата, които ми създадоха децата, успях да се насладя и на службата, а тя беше много тържествена - с митрополит, епископ и десетина свещеника. Мощите на Св. Трифон бяха на средата на храма, оградени от цветя, цветя, цветя. И дали от цветята, дали защото стъклото е забърсвано с нещо ароматно или по милост Божия, усетих благоухание, когато ги целунах.
След причастието стана по-леко. Раздадохме на децата така жадуваните и изкарани с толкова труд бонбони и те мирясаха до края на службата. После по покана на дядо Владика всички отидохме в митрополитския двор за водосвета и зарязването на лозите. Като чух, че все пак ще има водосвет набързо опразних единствената ни бутилчица с вода за пиене, за да си отнесем вкъщи светена вода с благословията на архипастиря и светията. Всяка година ръсим лозичките и всички останали насаждения с такава вода, осветена на Трифонов ден и щеше да е голямо разочарование да останем без нея сега. И макар, че не раздаваха от нея наляво-надясно, по тайни пътища и по молитвите на св Трифон моят съпруг успя да си налее малко в шишенцето.
Много се зарадвах, че в крайна сметка отидохме, защото дворът е строго охраняван и не може който, когато си иска да влиза в него. А там ни чакаха трапеза и изпълнители на народна музика, от която става много празнично. И докато едното ухаеше съблазнително, а другите трепереха от февруарския вятър, първо чухме водосвета, а след това и видяхме как владишкия жезъл се издига нагоре и смирява пръчките на лозницата. От това ми стана съвсем празнично и без да пия от нареденото на масата вино.
Приятните преживявания в този ден не свършиха с това. Запознах се с една майка на три деца и съпруга на наш познат дякон, за която бях слушала много. А от нея разбрах, че наши софийски приятели от няколко месеца също са пловдивчани. Цвети и о. Ангелчо, Иренче. :) Но такива емоции трудно се поддават на описание. Само ще вмъкна, че Неделина извади по едно време една бутилчица вода за пиене и ни напои. Нали помните, че ние изляхме нашата заради светената вода? Каза, че са й я подарили, но не й трябва. ;)
Храмовият светия на нашата кола е Свети Иван Рилски, разбира се. :)
Дадох на Тони да си види снимката, а той неволно си увековечи крака.
Илия: "Обичам да се возя в кола."
След хилядите ми неуспешни опити да уловя и трима ни в кадър, от задната седалка започна да се чува: "Мамо, стига си снимала!" Изписано му е на лицето, нали? Такъв му е характерът: каквото му е на сърцето, това му е на лицето на нашия син.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
