Ще го кажа направо. Събитията на Шипка са чудо, случило се по молитвите на тези монахини и по вярата на опълченците, които са пришивали кръстчетата отпред на калпака си.
Показват се публикациите с етикет празник. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет празник. Показване на всички публикации
вторник, 3 март 2020 г.
Битката при връх Шипка
Това лято бяхме на Шипка и научихме някои подробности, които за всеки православен християнин значат само едно. Тази битка е спечелена с Божията помощ!
Научихме, че самарското знаме е ушито от монахини за априлското въстание, но докато го изпратят от град Самара, Русия, въстанието било потушено. Сред артефактите имаше много православни кръстчета, имаше и иконки. За нас това беше урок по православие, не само по история.
Ще го кажа направо. Събитията на Шипка са чудо, случило се по молитвите на тези монахини и по вярата на опълченците, които са пришивали кръстчетата отпред на калпака си.
На медала горе вляво пише: "Не нам, не нам, Господи, а на Твоето име (дай слава)!"
Ще го кажа направо. Събитията на Шипка са чудо, случило се по молитвите на тези монахини и по вярата на опълченците, които са пришивали кръстчетата отпред на калпака си.
понеделник, 9 декември 2019 г.
Коледна песен
Уенцеслав, добрият крал,
цяла нощ пирувал,
а навън зловещо бял
вихър зъл бушувал.
- Паже, нещо май видях.
Сянка ли се мята?
Или някой скитник плах
броди из гората?
Съчки ли събира там
в тая люта зима?
Кой е той? Защо е сам?
скръбен и безимен?
- Ех, кралю, живее, знам,
този беден клетник
гол, бездомен, глух и ням,
скитник и несретник.
- Бързо, паже, я вземи
лакомства и вино.
Буен огън вън стъкми
давай да вървиме.
С този беден клет човек,
дето все гладува,
дето носи кръст нелек,
искам да пирувам!
- Виж, кралю, какъв е мрак!
леден вихър вие.
Студ навън е, сипе сняг.
Как да тръгнем ние?
Все по-черна е нощта,
все по-страшна става.
Недобро вещае тя
и кръвта смразява.
- Паже мой, не се плаши!
Бог ще ни закрили!
Смел бъди, със мен върви.
Хайде имаш сили!
А когато с нас е Бог,
страх не ще ни хване.
Някой върши ли добро,
чудото ще стане!
сряда, 4 декември 2019 г.
Св. Варвара
Днес честваме една от любимите ми светици. Преди като погледнех планините или някоя красива природна гледка, винаги се сещах за нейното житие. Света Варвара - светицата, която познала Твореца чрез творението. Баща ѝ бил езичник и тя не знаела нищо за християнския Бог, но гледала света наоколо и си казвала: "Не може всичко това да е произлязло от нищото. Трябва Някой да го е създал."
понеделник, 24 юни 2019 г.
Св. Йоан Кръстител
Идеи за урок по вероучение. Като въпроси и отговори.
https://potamitis.us/blogs/a-saint-for-every-day/saint-john-the-forerunner-and-baptist-of-christ-2?fbclid=IwAR0NzA5_mduBTCaX1NKQxaEIvN9lsAd5mkbA4YdJtB7J0L8Vb9HRuJEqC9M
Занимателни задачи на английски и икона за оцветяване в pdf формат.
https://cdn.shopify.com/s/files/1/0133/0665/8875/files/21_booklet.pdf?521
https://potamitis.us/blogs/a-saint-for-every-day/saint-john-the-forerunner-and-baptist-of-christ-2?fbclid=IwAR0NzA5_mduBTCaX1NKQxaEIvN9lsAd5mkbA4YdJtB7J0L8Vb9HRuJEqC9M
Занимателни задачи на английски и икона за оцветяване в pdf формат.
https://cdn.shopify.com/s/files/1/0133/0665/8875/files/21_booklet.pdf?521
петък, 8 февруари 2019 г.
вторник, 1 януари 2019 г.
Новата година - архим. Серафим Алексиев
НОВАТА ГОДИНА
архим. Серафим Алексиев
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.
Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.
От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.
Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя - чудата река.
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.
Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.
От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.
Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя - чудата река.
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.
четвъртък, 1 ноември 2018 г.
Денят на Вси светии?
Така се превежда Хелоуин на български. Странно, нали? Когато ние честваме паметта на всички светии се обичаме с хубави дрехи, палим свещи, украсяваме иконите с цветя и се помолим на Бога и на всички известни и неизвестни святи мъже и жени, живели преди нас. Вниманието ни е съсредоточено върху тези покойници, които са близо до Бога, молят се за нас, помагат ни невидимо и ни служат за пример. А за нашите близки и скъпи покойници, за тези, които са имали свят живот, но още не са канонизирани от църквата отслужваме панихиди в годишнината от кончината им, всяка събота или на задушница.
Какво представлява денят на Вси светии, Хелоуин, така нареченият "празник"? Гавра със смъртта и християнското вярване за душите и телата на починалите. И радост за демоните. Много подобна на кукерите.
Да, аз също си мислех: "Какво толкова? Просто децата ще облечат костюмчета на този ден и ще хапнат нещо сладичко." Но така ли е реално? И това ли е единственият повод в годината да се направи маскарад в училище или в детската градина. Според мен е опасно децата да привикват от малки към обличането на карнавални костюми в тоя ден. Да, най-малките ще бъдат котенца, пирати, принцеси, спайдърмени... Но в тях се създава навик на този ден да се преобличат. И колкото по-големи стават толкова повече ще се увличат по тиквите, паяжините, вещиците, зомбитата, скелетите и пакостите...
Ние почитаме телата на нашите покойници. Не стъпваме на гробовете, в които са положени. Светите мощи целуваме благоговейно и с почит, защото са осветени от чистия живот на подвижниците приживе. А зомбитата, скелетите и призраците са подигравка с тях и паметта им.
Историята на тиквения фенер може да бъде прочетена на много места в интернет. Отново е история с призраци. И отново е неподходяща за вярващи хора и техните деца.
За традицията да се обикалят къщите и да се пита: "Беля или лакомство?" съм чела, че първоначално възниква като притеснение за християните. За съжаление не съм сигурна за достоверността на тази информация. Но е логично дяволът да отмъщава на тези, които не искат да участват в неговите игри. И една малка вметка. Как да постъпим, ако на вратата ни позвънят празнуващи деца? По християнски с търпение и любов. Една позната сподели чудесен пример за това как да отклоним децата без да ги обидим. Когато отпратила една група деца сопнато, те нацапали къщата с яйца за отмъщение. По-късно дошла друга групичка, на която мъжът ѝ казал: "Извинявайте деца, не празнуваме този празник. Не сме подготвени." Децата се извинили и тихо продължили нататък.
Тази година за пръв път бях на родителска среща в детската градина, на която ни попитаха дали сме съгласни да направят маскарад за Хелоун. Само аз бях против. Не изказах аргументи, просто предложих маскарада да е по друг повод, на друг ден. Не очаквах учителките да се съобразят с мен. Все пак само аз не бях съгласна и казах, че не искам да преча на цялата група, просто няма да заведа детето си на градина в този ден. Но те се оказаха чудесни и проявиха разбиране. Изтеглиха обличането на карнавалните костюми с една седмица напред. И в първия ден от седмицата на четенето децата бяха облечени като приказни герои. Дори и самите госпожи и леличката сложиха костюми. :) Така че може. Стига да има желание, можем да се опазим от този демоничен "празник".
И за финал ще споделя с вас думите на дъщерята на писателя Мартин Ралчевски: "Знам защо ние християните не празнуваме Хелоуин. Защото празнуваме хубави и радостни неща. А на Хелоуин хората се обличат грозно и празнуват грозни неща." И е права.
Какво представлява денят на Вси светии, Хелоуин, така нареченият "празник"? Гавра със смъртта и християнското вярване за душите и телата на починалите. И радост за демоните. Много подобна на кукерите.
Да, аз също си мислех: "Какво толкова? Просто децата ще облечат костюмчета на този ден и ще хапнат нещо сладичко." Но така ли е реално? И това ли е единственият повод в годината да се направи маскарад в училище или в детската градина. Според мен е опасно децата да привикват от малки към обличането на карнавални костюми в тоя ден. Да, най-малките ще бъдат котенца, пирати, принцеси, спайдърмени... Но в тях се създава навик на този ден да се преобличат. И колкото по-големи стават толкова повече ще се увличат по тиквите, паяжините, вещиците, зомбитата, скелетите и пакостите...
Ние почитаме телата на нашите покойници. Не стъпваме на гробовете, в които са положени. Светите мощи целуваме благоговейно и с почит, защото са осветени от чистия живот на подвижниците приживе. А зомбитата, скелетите и призраците са подигравка с тях и паметта им.
Историята на тиквения фенер може да бъде прочетена на много места в интернет. Отново е история с призраци. И отново е неподходяща за вярващи хора и техните деца.
За традицията да се обикалят къщите и да се пита: "Беля или лакомство?" съм чела, че първоначално възниква като притеснение за християните. За съжаление не съм сигурна за достоверността на тази информация. Но е логично дяволът да отмъщава на тези, които не искат да участват в неговите игри. И една малка вметка. Как да постъпим, ако на вратата ни позвънят празнуващи деца? По християнски с търпение и любов. Една позната сподели чудесен пример за това как да отклоним децата без да ги обидим. Когато отпратила една група деца сопнато, те нацапали къщата с яйца за отмъщение. По-късно дошла друга групичка, на която мъжът ѝ казал: "Извинявайте деца, не празнуваме този празник. Не сме подготвени." Децата се извинили и тихо продължили нататък.
Тази година за пръв път бях на родителска среща в детската градина, на която ни попитаха дали сме съгласни да направят маскарад за Хелоун. Само аз бях против. Не изказах аргументи, просто предложих маскарада да е по друг повод, на друг ден. Не очаквах учителките да се съобразят с мен. Все пак само аз не бях съгласна и казах, че не искам да преча на цялата група, просто няма да заведа детето си на градина в този ден. Но те се оказаха чудесни и проявиха разбиране. Изтеглиха обличането на карнавалните костюми с една седмица напред. И в първия ден от седмицата на четенето децата бяха облечени като приказни герои. Дори и самите госпожи и леличката сложиха костюми. :) Така че може. Стига да има желание, можем да се опазим от този демоничен "празник".
И за финал ще споделя с вас думите на дъщерята на писателя Мартин Ралчевски: "Знам защо ние християните не празнуваме Хелоуин. Защото празнуваме хубави и радостни неща. А на Хелоуин хората се обличат грозно и празнуват грозни неща." И е права.
петък, 28 септември 2018 г.
Конкурс за деня на християнското семейство
http://www.plovdivskamitropolia.bg/novini/3745-v-2018.html
Срокът е 9. ноември 2018.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Културно-просветният отдел при Пловдивска света митрополия обявява
ПЕТИ КОНКУРС - 2018г.
за стихотворение, есе и рисунка, посветен на християнския празник “Въведение Богородично (21 ноември)” - Ден на християнското семейство и православната християнска младеж.
В конкурса могат да вземат участие ученици от първи до дванадесети клас в шест възрастови групи: първи-втори клас; трети-четвърти; пети–шести клас; седми-осми клас; девети-десети клас; единадесети-дванадесети клас.
Целите на конкурса са: да стимулира творческите заложби и изяви на учениците и чрез творбите да изразят чувствата и вълненията си по повод християнския празник; да вникнат в ролята на семейството; да възпитава децата си във вяра, благочестие, почит и уважение към родителите, каквато е била малката Мария - Света Богородица.
Крайният срок за получаване на творбите с имената на участниците от повереното Ви училище, клас, гр./с.е до 09.11.2018 г. на адрес:
Пловдивска света митрополия
ул. ”Станислав Доспевски” № 14
“Културно - просветен отдел”
4000 Пловдив
Тел. за справки - 032/ 62-62-76
0877 45 46 31
email: mitropolia_kpo@abv.bg
Всяка творба трябва да съдържа:
- заглавие
- трите имена на автора, клас, училище, гр/с.,телефон
- име на преподавателя, телефон
- рисунките да са с размер 35/50 см.
Награди:
Учениците, чиито творби са класирани на първо, второ, трето място или поощрени, ще получат грамоти и предметни награди
Обявяване на резултатите: в сайта на Пловдивска митрополия и лично.
Награждаването на отличените участници ще бъде на 17.11.2018 г. (събота) в 11 часа в хр. ,,Св. Петка” гр. Пловдив ул. ,,Петко Д. Петков”.
Срокът е 9. ноември 2018.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Културно-просветният отдел при Пловдивска света митрополия обявява
ПЕТИ КОНКУРС - 2018г.
за стихотворение, есе и рисунка, посветен на християнския празник “Въведение Богородично (21 ноември)” - Ден на християнското семейство и православната християнска младеж.
В конкурса могат да вземат участие ученици от първи до дванадесети клас в шест възрастови групи: първи-втори клас; трети-четвърти; пети–шести клас; седми-осми клас; девети-десети клас; единадесети-дванадесети клас.
Целите на конкурса са: да стимулира творческите заложби и изяви на учениците и чрез творбите да изразят чувствата и вълненията си по повод християнския празник; да вникнат в ролята на семейството; да възпитава децата си във вяра, благочестие, почит и уважение към родителите, каквато е била малката Мария - Света Богородица.
Крайният срок за получаване на творбите с имената на участниците от повереното Ви училище, клас, гр./с.е до 09.11.2018 г. на адрес:
Пловдивска света митрополия
ул. ”Станислав Доспевски” № 14
“Културно - просветен отдел”
4000 Пловдив
Тел. за справки - 032/ 62-62-76
0877 45 46 31
email: mitropolia_kpo@abv.bg
Всяка творба трябва да съдържа:
- заглавие
- трите имена на автора, клас, училище, гр/с.,телефон
- име на преподавателя, телефон
- рисунките да са с размер 35/50 см.
Награди:
Учениците, чиито творби са класирани на първо, второ, трето място или поощрени, ще получат грамоти и предметни награди
Обявяване на резултатите: в сайта на Пловдивска митрополия и лично.
Награждаването на отличените участници ще бъде на 17.11.2018 г. (събота) в 11 часа в хр. ,,Св. Петка” гр. Пловдив ул. ,,Петко Д. Петков”.
четвъртък, 15 март 2018 г.
Децата на Пазарджик боядисват яйца в храм "Св. Богородица"
На Велики четвъртък, 5 април 2018, от 9.30часа стартира нова иницатива, в която са поканени да се включат всички деца от града. На специално приготвени маси в близост до храма децата ще имат възможност да участват в боядисването и украсяването на над 200 великденски яйца, които ще бъдат раздадени в дома за стари хора в града.
Всеки боядисва яйца у дома, но това е уникална възможност децата да участват в работилница с такива мащаби. Ще бъдат осигурени материали-изненада, с които яйчицата да станат още по-красиви, а децата да се изяват като творци.
Нека заедно направим празника по-радостен и светъл за повече хора!
Всеки боядисва яйца у дома, но това е уникална възможност децата да участват в работилница с такива мащаби. Ще бъдат осигурени материали-изненада, с които яйчицата да станат още по-красиви, а децата да се изяват като творци.
Нека заедно направим празника по-радостен и светъл за повече хора!
събота, 3 март 2018 г.
Св. Злата (13.10) побеждава мъчителите мюсюлмани
В това тежко за българите време , за да се построи църква е било нужно разрешение от турските власти, а те не допускали християнската църква да е по-висока от мюсюлманския храм, джамията. Затова по-голямата част от черквите, строени по това време са вкопани в земята. Бог давал на хората съобразителност да изхитрят турските власти и да построят голяма и просторна църква, Божий дом, достоен за Божият слава.
Най-страшното на това време било отношението към българите християни. Вярно, те имали известна свобода, но ако турски големец си харесал българска девойка, той можел да я вземе насила без да иска разрешение от родителите ѝ.
Това се случило и с една прекрасна скромна селска девойка: света Злата от село Мъглен. Тя била необикновено красива, но израсла в семейство с много деца и не била глезена, а научена на труд. Тази душевна красота още повече подчертавала красивите черти на лицето ѝ. Но за беда един турчин я забелязал, събрал свои другари и я откраднал, докато събирала дърва в гората.
Завел я в дома си започнал да ѝ увещава да приеме неговата вяра и да се омъжи за него. Опитвал и с добро и с лошо, но не сполучил. Света Злата твърдо заявила: "Аз няма да се отрека от моя Христос, Небесният ми Жених, колкото и да ме мъчите." Мъжете видели безсилието си и повикали жените си. Те обсипали света Злата с внимание и ласкателства. Използвали лукавство и магия, цели шест месеца се мъчили да я разколебаят във вярата, но света Злата не отстъпила.
Щом не сполучил и с това турчинът и приятелите му викнала близките на света Злата и ги заплашили, че ако не я склонят да смени вярата си, ще я убият, а тях ще накажат и глобят. Родителите и сестрите на света Злата проявили малодушие и започнала да я убеждават по каквито начини знаят. Те говорели: "Отречи се само привидно, но иначе си вярвай в Христос. Той е милостив и ще ти прости." Да не слушаш родителите си е нарушение на петата Божия заповед, но ние сме длъжни преди всичко да обичаме Христос. Затова и света Злата си спомнила думите на Спасителя: "Който обича баща и майка повече от Мене, не е достоен за Мене." И им казала: "Вие вече не сте мои близки. От днес баща ми е Христос, майка света Богородица, братя и сестри всички светии!" (Мат. 10:37)
И тогава, след като всички опити да я склонят чрез думи не помогнали, турците започнали мъченията. Няма да описват колко страшни били те. Светицата обливала с кръвта си земята, търпяла нечовешки мъки, защото Сам Христос я подкрепял в изпитанията, а те продължили повече от три месеца. Накрая тя издъхнала, но удържала победа и сега се радва на небесата със своя Жених Христа, окичена с нетленнен венец. Нека помним житието ѝ, да ѝ се молим и в трудни мигове да взимаме пример от нейното търпение.
Тропар:
Възлюбила небесния Жених,
не си се убояла от мъченията на злочестивия агарянин
и си проляла кръвта си даже до смърт,
Злато всехвална, мъгленска похвало.
Затова сега приемаш въздаяние по достойнство -
вечно веселие в чертозите на Христа, нашия Бог.
Него моли да спаси нашите души.
По "Жития на Българските светии," изд. манастир "Св. Вмчк. Георги Зограф," Света Гора, 2007
четвъртък, 15 февруари 2018 г.
Дядо Даниил за Видин и Великия пост
С Видинския митрополит Даниил разговаря Ангел Карадаков.
Източник: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=255438
– Ваше Високопреосвещенство, първо да ви поздравя за неделния избор и да ви попитам какво следва оттук насетне? Вие вече сте канонически избран митрополит на БПЦ и член на Св. Синод. Какво следва оттук нататък?
– Благодаря за поздравлението. Да, с неделния канонически избор вече встъпвам в правата и задълженията на Видински митрополит. Първото нещо след избора ще бъде въдворяването ми на митрополитската катедра в събота. Тогава предстои запознаването ми с обстановката – както знаем от подготовката за изборите, имаше вълнения. Вярвам, че изборът, който се извърши по установения ред, ще внесе умиротворение. И се надявам, че при съвместната ни работа с хората, с клира, със служителите в митрополията нещата постепенно ще тръгнат и ще има напредък. Първите стъпки ще ги плануваме, когато видим с кое е най-належащо да се започне. Основно внимание ще се обърне на богослужебния живот, защото там е центърът. Нито добрата администрация, нито стопанските дейности могат да заместят богослужението. Няма ли го мирът в сърцето и душата на човека, никакъв напредък не може да има.
Колкото и добра християнска просвета да има в момента, тя не е достатъчна, защото светът грабва хората с много повече средства, отколкото ние предлагаме за противодействие. Вече вярвам, че при съвместната ни работа нещата, които е необходимо да се вършат, ще се направят. С Божията помощ се надявам работата да потръгне.
– От седем години сте викариен епископ на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. В работата си там създадохте първия български манастир в Щатите. Изградихте братство. За Видинска епархия пък знаем, че има доста монаси и монахини. Докато сте били в САЩ, сте имали възможност да погледнете отстрани на България. Има ли у нас криза в монашеството? Как могат да се запалят младите хора към този начин на живот? Защото много често говорим за просвета, неделни училища, за енорийски живот, но някак си от общественото внимание убягва въпросът за монашеството…
– В Америка преди 10-20 години повечето православна литература не е била преведена, макар че първите православни монаси идват още през 1790 г. и започват организиран църковен живот там. Все пак в САЩ има манастири с по 50 монаси и добре уредени женски свети обители. Факт е, че дори в една Америка, където Православието е сравнително ново, има повече манастири и повече монаси, отколкото в една България, в която повече от хиляда години Православната църква съществува и работи.
По-малко са и спрямо другите съседни православни страни като Гърция, Румъния и Сърбия. Дори в една Албания има подем на църковния живот през последните години. Това означава, че отговорът отново се крие в необходимостта от повече работа в просветата, във вярата, защото монасите са авангардът на Църквата. Когато хората се раждат в православно семейство, от деца виждат родителите си как се молят, как решават всеки един проблем от гледна точка на това кое богоугодно житейско решение да избере човек.
Защото вярата е в практическите неща, тя е в ежедневието на хората. И когато това нещо липсва, как тогава в детската душа може да се появи желанието за монашески живот?
При мен това се появи, аз съм расъл с материалистическо възпитание и образование, но вярата достигна до мен с търсене. Но чак когато се отвори този прозорец към вярата, тогава ще дойде и това желание. Вярата и Божията благодат заместват всички липси – онова, което не ни достига.
Когато детето расте в православна среда, тогава още като чиста детска душа то носи и научава нещата така, както научава езика и нравите. Затова едва след създаването на добър енорийски живот, създаването на семейства, където православната вяра е на почит, след едно поколение можем да очакваме, че ще има повече монаси. Това е един естествен ред. На времето около почти всяко едно населено място е имало по няколко манастира. Това какво говори? От къде са дошли монасите в тях ? Това са хора, които са раснали там и са посещавали манастира. Майката, бащата, бабата ги е водила, виждали са, запознавали са се с монасите, живели са и знаят каква е обстановката в манастира и това е бил един естествен процес.
Първоначалната работа е в енориите – за да има просвета и постепенно вярата да достигне до семейството, до дома. Децата да растат във вярата! Когато това се случи, тогава и нашите манастири ще се напълнят отново с монаси. Работата е в енориите, работата е с хората. Това е един основен приоритет.
– Предишният Видински митрополит Дометиан беше изградил добри взаимоотношения с пограничните епархии на Сръбската православна църква и Румънската православна църква, които са близки с епархията му. Какви ще са вашите отношения с тези епархии?
– Естествено е тези връзки да се продължават и да се укрепват. Господ е казал, че двете най-големи заповеди, които са отправени към нас, православните християни – са любовта към Бога и любовта към ближния.
Ние не можем да имаме любов към ближния, ако не го познаваме, ако не сме се срещали с него, ако не живеем заедно и ги няма тези връзки.
Затова съвместният живот, познанството и поддържането на тези добри взаимоотношения е присъщо да се развива. Ще се обърне внимание на това нещо. Ние има много какво да видим от сърбите и румънците по отношение на монашеството. Така че от всяка гледна точка развиването на добри взаимоотношения ще бъде от полза и за нас, и за тях.
– Срещу митрополията във Видин на отсрещната страна на улицата се намира джамията. Връзките на митрополията с мюфтийството, с мюсюлманското вероизповедание, са били традиционно добри в епархията. Вие как ще процедирате от тук насетне с представителите на мюсюлманското вероизповедание?
– С всички хора ние търсим мир. Търсим добро съвместно съжителство, като в същото време уважаваме напълно свободата, която Господ е дал на всеки един човек да избира вярата си. Има ли нужда да споменаваме, че от векове живеем заедно? Аз идвам от Родопския край, където местното българско население е претърпяло различни тежки събития. Било е обърнато по вяра, но след това векове християни и мюсюлмани живеят заедно. Аз съм отрасъл в такава среда – наши съседи са били мюсюлмани и доброто общуване, съвместният начин на живот като съседи е нещо естествено. Пак казвам, че ние уважаваме свободата на всеки човек и искаме също и нашата свобода за вероизповедание да бъде уважавана. По този начин се надяваме традиционното добро съжителство да продължи и занапред.
– И в този ред на мисли как да говорим за Христос на хората, които не искат да чуят за Него ?
– Ние сме длъжни да говорим за Христос и Църквата има своята трибуна. На всяко едно богослужение свещеникът тълкува и говори за светото писание на достъпен език. Така, че то да влиза в нашите умове и сърца. Църквата може да организира и неделни училища. Имаме и трибуната на социалните мрежи. Видинска епархия има фейсбук страница, която се чете от хора от всякакво вероизповедание. Бог е говорил на всички човеци и Неговото послание е до всеки един, който иска да чуе. А който избере да не чуе, няма да го стори. Няма как да знаем предварително дали един мюсюлманин, будист или представител на юдейското вероизповедание, ще ни чуе или не. Затова ние ще използваме трибуната, която ни е предоставена.
Идвам от САЩ и имам преки впечатления от енории в епархията, където хората са били от юдейско потекло и вяра, както и от католическа и протестантска семейна среда. Ние не можем да знаем дали те ще искат да ни чуят. Затова нашата проповед ще бъде до всеки един човек, а как той ще избере да се отнесе към казаното, вече Господ му е дал свободата да го стори.
– Ваше Високопреосвещенство, какво бихте посъветвали човек, който е разочарован от енорийския си свещеник или че Бог не е изпълнил негово желание, и казва, че повече няма да ходи на църква, ще си се моли вкъщи и няма нужда от богослужебния живот на Православната църква?
– Такъв смут има у много хора и това е пак поради недостатъчни просвета и църковен опит. Как може свещеник да ме лиши от това да отида на богослужение?! За много хора това е едно несъзнателно извинение да не отидат в храма. Но не се казва свещеническослужение, а се казва богослужение, т.е. служение, което е отправено към Бога. Свещеникът може да е недобросъвестен, но Бог е Този, Който извършва всяко едно тайнство в Църквата. Бог е Този, Който отговаря на молитвата на прошенията на вярващите, а не свещеникът.
Недостойни свещеници винаги е имало. Обаче там, където църковният народ е бил ревностен, където е имал желание за духовен живот, този народ се е преборвал и Господ е пращал там добър свещенослужител. Как може да кажем: „ще се моля в къщи“? Може ли в къщи да извършваме св. Евхаристия? Не можем. Можем ли вкъщи да проявим на дело любовта към Бога, като ние не се срещаме с хората и няма съвместна молитва?
Църквата не е само на свещеника, тя е Богоустановена иституция, в която чрез службата на свещеника Божията благодат стига до хората.
Ние казваме, че свещеникът е такъв, а нима няма недобросъвестни държавни служители? Тогава ще кажем ли, че понеже този човек е корумпиран и затова от в къщи ще си подписваме документите за нотариални актове или покупко-продажба? Няма. Има официално установени институции, които имат власт. Господ е дал на Църквата да свещенодейства, силата да се прощават греховете. В къщи кой може да ни каже: „прощават ти се греховете“? Никой не може да го каже това нещо. Ние можем да споделяме на приятелите си какво сме сторили и да искаме прошка, и те да ни я дават. Обаче Бог е Този, Който може да ги прости. Той е установил това да се случва чрез Църквата. Затова ние без Църквата не можем. Не можем без свещенослужителя, на когото Църквата му е поверила тази служба.
Когато не отидем на църква, не получим Божията благодат и тогава малко по малко охладнява сърцето. Проблемите ни притискат, обезверяването се увеличава и ето дяволът си е свършил работата, защото работата му е да ни отдели от Бога. Ние обаче сме взели извинение за себе си, че свещеникът е лош, но резултатът от всичко е, че ние сме се повредили.
Кое е редно да направим? Да запазим ревността към духовния живот, да спазим християнското си задължение и да не се отклоняваме от богослужението. Когато това нещо го сторят повече хора и съвестно изискват от свещеника, той или ще се засрами, или ще избяга, или пък владиката ще го отстрани, ако има по-добър човек, когото да сложи. Това е начинът да се оправят нещата.
– Някои хора казват, че Северозападът е забравен от Бога…
– Ако отидем и видим в какви пустини са се заселвали толкова светии!… Като св. Йоан Рилски например. В тази Рилска пустиня няма нито къде да посееш, нито къде да живееш, а той там се заселва. Можем ли да кажем днес, че Рилският манастир е едно място, забравено от Бога? Толкова хора ходят там и такава благодат се излива на това свято място!
Знаем каква роля е играла Видинска епархия още от основаването на самостойна Българска църква. Можем ли да кажем, че този край е забравен? Не! Ние сме забравили Бога. Бог не ни забравя! Той присъства и чува нашите молитви навсякъде и е готов да откликне. Обаче да кажем, че едно място, където има толкова много православни християни, е забравено от Бога, това по-скоро ще означава, че ние сме забравили Бога. Затова ще се обърне по-голямо внимание на богослужението. Сам Господ е казал: „който идва при Мен, няма да го изпъдя вън“. Той сам е казал: „търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори“. Ето в този „забравен“ край нека похлопаме на тамошната врата и да кажем: „Господи, помогни!“. И да видим Господ няма ли да помогне… Ще помогне, естествено! Затова трябва да имаме повече дръзновение и да се укрепим във вярата. Бог е с нас и след като Той е с нас, кой може да бъде против нас? Как можем да кажем, че този край е забравен от Бога? В никакъв случай.
– След като вече сте избран за митрополит, на такъв висок пост ще трябва да правите и компромиси в един или друг момент. С какво обаче не бихте направил компромис?
– Никога не бих направил компромис с вярата и Господ винаги да ми дава разум, да ме пази и да ме подкрепя в това отношение. Думите, които Господ е казал, са ясни: „Който наруши една от най-малките тези заповеди, най-малък ще се нарече в Царството Божие“. Виждаме в историята на Църквата как светците ревностно са отстоявали вярата, защото само чрез вярата имаме достъп до Бога.
Казваме, че и дяволът чете Евангелието. Когато изкушавал Господ в пустинята, той Му е цитирал части от св. Писание. Но по този начин, по който на него самия му отърва. И спазва това, което на него му отърва.
Затова компромис не бива да се прави с начина, по който Православната църква проповядва вярата, защото това е нашата гаранция за вечен живот и спасение. Ако ние отстъпим от това, означава, че сме отстъпили от Бога. Когато отстъпим от Бога какво ще намерим?
Наскоро в един сайт прочетох мисли на един наш писател от миналия век, който казва така: „Човек, когато загуби съвестта си, намира злато и сребро“. Ето с това не искам да правя компромис – заради материални неща, конюнктурни течения или политически натиск! Защото аз съм расъл в такава среда и знам какво означава поради идеологията да забраняват на хората да изповядват вярата. Заради това с тези неща компромис не бива да се прави, защото, пак ще кажа, губим своето спасение. И отпадаме от Бога по този начин.
– Вашият избор и въдворяване съвпадат с подготвителните недели на Великия пост и с началото на самия пост. Какво бихте казали за поста, за молитвата и най-вече за очакването на Възкресението Христово?
– Великият пост е особен период в живота на Църквата. Казваме, че Христовото възкресение е Празник на празниците. Именно затова на този празник е отделено толкова голямо внимание, отредено е да се подготвяме дълго време за него. Св. ап. Петър казва, че тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. Ние сме пришълци на земята и с това послание Църквата се обръща към всички нас: „Братя, нека насочим поглед към Възкресението на Христос. Христос възкръсна от мъртвите и ни призовава към вечния живот. Хайде, да потеглим!“. Ние желаем да стигнем до Възкресението и постът е една подготовка за това нещо. Това е една реалност – Църквата, благодатният живот, който е у Бога, който Бог дава, на онези, които Го търсят. Ние не можем да вкусим от тая радост, ако не потърсим начин да изгладим взаимоотношенията си с Бога. Постът е една духовна борба, едно духовно упражнение. Когато се смиряваме, ние не постъпваме тъй, както на нас ни се иска, а постъпваме тъй, както Църквата ни призовава. И човек не бива да се плаши! Нека първо види как се прави постът и когато вече се поукрепи духовно, че и това е възможно за него, след това да видим къде са ни желанията, къде са радостите ни и да ги сравним: тъй ли е богоугодно и тъй ли Господ казва къде да бъде сърцето ни – в материалните неща или в Царството небесно и в Неговата правда? И вече мъничко по мъничко ще видим онова, което ни пречи, и онова, за което ни изобличава съвестта, да отидем и да го изповядаме.
А духовното очистване е изповедта. Тогава снемаме от нас тази тежест, която е преграда между нас и Бога.
И тогава вече малко по малко с поста, с молитвата, с доброто взаимоотношение между нас, в семейството, в училище, на работа – човек, когато оправи отношенията си с хората, прави една подготовка – и тогава ще изживее радостта. Тогава ще видим промяната, която ще настъпи у нас, защото християнинът очаква с радост Великия пост. Онези, които имат някакви смущения, нека потърсят съвет, нека се посъветват с други хора, които постят. Нека отидат при свещеник, да попитат какво е необходимо и да се престрашат, да започнат. Господ е казал, че с пост и молитва демоните излизат от нас. Тогава вече виждаме и каква е силата на богослужебния живот, каква е силата, с която Църквата разполага да се бори със слабостите, с грешките на хората, и по този начин неминуемо ще станем по-добри.
А започнем ли промяна към добро, цялото ни общество ще се подобри.
И какво по-хубаво и радостно от това: на Пасха – Възкресение Христово колкото може повече хора да се поздравим искрено и чистосърдечно с големия поздрав „Христос воскресе!“. Това е нашата цел! Затова и пожелавам на всички да обърнат внимание към какво ни призовава Църквата; да разберат, че постът не е някаква диета или самоизтезание, което християните правят. Да насочат поглед към Възкресението и да разберат, че това е една реалност – ние също да бъдем участници в това Възкресение. Великият пост е средство, за да участваме и ние в тази велика радост. Пожелавам я на всички!
Източник: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=255438
– Ваше Високопреосвещенство, първо да ви поздравя за неделния избор и да ви попитам какво следва оттук насетне? Вие вече сте канонически избран митрополит на БПЦ и член на Св. Синод. Какво следва оттук нататък?
– Благодаря за поздравлението. Да, с неделния канонически избор вече встъпвам в правата и задълженията на Видински митрополит. Първото нещо след избора ще бъде въдворяването ми на митрополитската катедра в събота. Тогава предстои запознаването ми с обстановката – както знаем от подготовката за изборите, имаше вълнения. Вярвам, че изборът, който се извърши по установения ред, ще внесе умиротворение. И се надявам, че при съвместната ни работа с хората, с клира, със служителите в митрополията нещата постепенно ще тръгнат и ще има напредък. Първите стъпки ще ги плануваме, когато видим с кое е най-належащо да се започне. Основно внимание ще се обърне на богослужебния живот, защото там е центърът. Нито добрата администрация, нито стопанските дейности могат да заместят богослужението. Няма ли го мирът в сърцето и душата на човека, никакъв напредък не може да има.
Колкото и добра християнска просвета да има в момента, тя не е достатъчна, защото светът грабва хората с много повече средства, отколкото ние предлагаме за противодействие. Вече вярвам, че при съвместната ни работа нещата, които е необходимо да се вършат, ще се направят. С Божията помощ се надявам работата да потръгне.
– От седем години сте викариен епископ на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. В работата си там създадохте първия български манастир в Щатите. Изградихте братство. За Видинска епархия пък знаем, че има доста монаси и монахини. Докато сте били в САЩ, сте имали възможност да погледнете отстрани на България. Има ли у нас криза в монашеството? Как могат да се запалят младите хора към този начин на живот? Защото много често говорим за просвета, неделни училища, за енорийски живот, но някак си от общественото внимание убягва въпросът за монашеството…
– В Америка преди 10-20 години повечето православна литература не е била преведена, макар че първите православни монаси идват още през 1790 г. и започват организиран църковен живот там. Все пак в САЩ има манастири с по 50 монаси и добре уредени женски свети обители. Факт е, че дори в една Америка, където Православието е сравнително ново, има повече манастири и повече монаси, отколкото в една България, в която повече от хиляда години Православната църква съществува и работи.
По-малко са и спрямо другите съседни православни страни като Гърция, Румъния и Сърбия. Дори в една Албания има подем на църковния живот през последните години. Това означава, че отговорът отново се крие в необходимостта от повече работа в просветата, във вярата, защото монасите са авангардът на Църквата. Когато хората се раждат в православно семейство, от деца виждат родителите си как се молят, как решават всеки един проблем от гледна точка на това кое богоугодно житейско решение да избере човек.
Защото вярата е в практическите неща, тя е в ежедневието на хората. И когато това нещо липсва, как тогава в детската душа може да се появи желанието за монашески живот?
При мен това се появи, аз съм расъл с материалистическо възпитание и образование, но вярата достигна до мен с търсене. Но чак когато се отвори този прозорец към вярата, тогава ще дойде и това желание. Вярата и Божията благодат заместват всички липси – онова, което не ни достига.
Когато детето расте в православна среда, тогава още като чиста детска душа то носи и научава нещата така, както научава езика и нравите. Затова едва след създаването на добър енорийски живот, създаването на семейства, където православната вяра е на почит, след едно поколение можем да очакваме, че ще има повече монаси. Това е един естествен ред. На времето около почти всяко едно населено място е имало по няколко манастира. Това какво говори? От къде са дошли монасите в тях ? Това са хора, които са раснали там и са посещавали манастира. Майката, бащата, бабата ги е водила, виждали са, запознавали са се с монасите, живели са и знаят каква е обстановката в манастира и това е бил един естествен процес.
Първоначалната работа е в енориите – за да има просвета и постепенно вярата да достигне до семейството, до дома. Децата да растат във вярата! Когато това се случи, тогава и нашите манастири ще се напълнят отново с монаси. Работата е в енориите, работата е с хората. Това е един основен приоритет.
– Предишният Видински митрополит Дометиан беше изградил добри взаимоотношения с пограничните епархии на Сръбската православна църква и Румънската православна църква, които са близки с епархията му. Какви ще са вашите отношения с тези епархии?
– Естествено е тези връзки да се продължават и да се укрепват. Господ е казал, че двете най-големи заповеди, които са отправени към нас, православните християни – са любовта към Бога и любовта към ближния.
Ние не можем да имаме любов към ближния, ако не го познаваме, ако не сме се срещали с него, ако не живеем заедно и ги няма тези връзки.
Затова съвместният живот, познанството и поддържането на тези добри взаимоотношения е присъщо да се развива. Ще се обърне внимание на това нещо. Ние има много какво да видим от сърбите и румънците по отношение на монашеството. Така че от всяка гледна точка развиването на добри взаимоотношения ще бъде от полза и за нас, и за тях.
– Срещу митрополията във Видин на отсрещната страна на улицата се намира джамията. Връзките на митрополията с мюфтийството, с мюсюлманското вероизповедание, са били традиционно добри в епархията. Вие как ще процедирате от тук насетне с представителите на мюсюлманското вероизповедание?
– С всички хора ние търсим мир. Търсим добро съвместно съжителство, като в същото време уважаваме напълно свободата, която Господ е дал на всеки един човек да избира вярата си. Има ли нужда да споменаваме, че от векове живеем заедно? Аз идвам от Родопския край, където местното българско население е претърпяло различни тежки събития. Било е обърнато по вяра, но след това векове християни и мюсюлмани живеят заедно. Аз съм отрасъл в такава среда – наши съседи са били мюсюлмани и доброто общуване, съвместният начин на живот като съседи е нещо естествено. Пак казвам, че ние уважаваме свободата на всеки човек и искаме също и нашата свобода за вероизповедание да бъде уважавана. По този начин се надяваме традиционното добро съжителство да продължи и занапред.
– И в този ред на мисли как да говорим за Христос на хората, които не искат да чуят за Него ?
– Ние сме длъжни да говорим за Христос и Църквата има своята трибуна. На всяко едно богослужение свещеникът тълкува и говори за светото писание на достъпен език. Така, че то да влиза в нашите умове и сърца. Църквата може да организира и неделни училища. Имаме и трибуната на социалните мрежи. Видинска епархия има фейсбук страница, която се чете от хора от всякакво вероизповедание. Бог е говорил на всички човеци и Неговото послание е до всеки един, който иска да чуе. А който избере да не чуе, няма да го стори. Няма как да знаем предварително дали един мюсюлманин, будист или представител на юдейското вероизповедание, ще ни чуе или не. Затова ние ще използваме трибуната, която ни е предоставена.
Идвам от САЩ и имам преки впечатления от енории в епархията, където хората са били от юдейско потекло и вяра, както и от католическа и протестантска семейна среда. Ние не можем да знаем дали те ще искат да ни чуят. Затова нашата проповед ще бъде до всеки един човек, а как той ще избере да се отнесе към казаното, вече Господ му е дал свободата да го стори.
– Ваше Високопреосвещенство, какво бихте посъветвали човек, който е разочарован от енорийския си свещеник или че Бог не е изпълнил негово желание, и казва, че повече няма да ходи на църква, ще си се моли вкъщи и няма нужда от богослужебния живот на Православната църква?
– Такъв смут има у много хора и това е пак поради недостатъчни просвета и църковен опит. Как може свещеник да ме лиши от това да отида на богослужение?! За много хора това е едно несъзнателно извинение да не отидат в храма. Но не се казва свещеническослужение, а се казва богослужение, т.е. служение, което е отправено към Бога. Свещеникът може да е недобросъвестен, но Бог е Този, Който извършва всяко едно тайнство в Църквата. Бог е Този, Който отговаря на молитвата на прошенията на вярващите, а не свещеникът.
Недостойни свещеници винаги е имало. Обаче там, където църковният народ е бил ревностен, където е имал желание за духовен живот, този народ се е преборвал и Господ е пращал там добър свещенослужител. Как може да кажем: „ще се моля в къщи“? Може ли в къщи да извършваме св. Евхаристия? Не можем. Можем ли вкъщи да проявим на дело любовта към Бога, като ние не се срещаме с хората и няма съвместна молитва?
Църквата не е само на свещеника, тя е Богоустановена иституция, в която чрез службата на свещеника Божията благодат стига до хората.
Ние казваме, че свещеникът е такъв, а нима няма недобросъвестни държавни служители? Тогава ще кажем ли, че понеже този човек е корумпиран и затова от в къщи ще си подписваме документите за нотариални актове или покупко-продажба? Няма. Има официално установени институции, които имат власт. Господ е дал на Църквата да свещенодейства, силата да се прощават греховете. В къщи кой може да ни каже: „прощават ти се греховете“? Никой не може да го каже това нещо. Ние можем да споделяме на приятелите си какво сме сторили и да искаме прошка, и те да ни я дават. Обаче Бог е Този, Който може да ги прости. Той е установил това да се случва чрез Църквата. Затова ние без Църквата не можем. Не можем без свещенослужителя, на когото Църквата му е поверила тази служба.
Когато не отидем на църква, не получим Божията благодат и тогава малко по малко охладнява сърцето. Проблемите ни притискат, обезверяването се увеличава и ето дяволът си е свършил работата, защото работата му е да ни отдели от Бога. Ние обаче сме взели извинение за себе си, че свещеникът е лош, но резултатът от всичко е, че ние сме се повредили.
Кое е редно да направим? Да запазим ревността към духовния живот, да спазим християнското си задължение и да не се отклоняваме от богослужението. Когато това нещо го сторят повече хора и съвестно изискват от свещеника, той или ще се засрами, или ще избяга, или пък владиката ще го отстрани, ако има по-добър човек, когото да сложи. Това е начинът да се оправят нещата.
– Някои хора казват, че Северозападът е забравен от Бога…
– Ако отидем и видим в какви пустини са се заселвали толкова светии!… Като св. Йоан Рилски например. В тази Рилска пустиня няма нито къде да посееш, нито къде да живееш, а той там се заселва. Можем ли да кажем днес, че Рилският манастир е едно място, забравено от Бога? Толкова хора ходят там и такава благодат се излива на това свято място!
Знаем каква роля е играла Видинска епархия още от основаването на самостойна Българска църква. Можем ли да кажем, че този край е забравен? Не! Ние сме забравили Бога. Бог не ни забравя! Той присъства и чува нашите молитви навсякъде и е готов да откликне. Обаче да кажем, че едно място, където има толкова много православни християни, е забравено от Бога, това по-скоро ще означава, че ние сме забравили Бога. Затова ще се обърне по-голямо внимание на богослужението. Сам Господ е казал: „който идва при Мен, няма да го изпъдя вън“. Той сам е казал: „търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори“. Ето в този „забравен“ край нека похлопаме на тамошната врата и да кажем: „Господи, помогни!“. И да видим Господ няма ли да помогне… Ще помогне, естествено! Затова трябва да имаме повече дръзновение и да се укрепим във вярата. Бог е с нас и след като Той е с нас, кой може да бъде против нас? Как можем да кажем, че този край е забравен от Бога? В никакъв случай.
– След като вече сте избран за митрополит, на такъв висок пост ще трябва да правите и компромиси в един или друг момент. С какво обаче не бихте направил компромис?
– Никога не бих направил компромис с вярата и Господ винаги да ми дава разум, да ме пази и да ме подкрепя в това отношение. Думите, които Господ е казал, са ясни: „Който наруши една от най-малките тези заповеди, най-малък ще се нарече в Царството Божие“. Виждаме в историята на Църквата как светците ревностно са отстоявали вярата, защото само чрез вярата имаме достъп до Бога.
Казваме, че и дяволът чете Евангелието. Когато изкушавал Господ в пустинята, той Му е цитирал части от св. Писание. Но по този начин, по който на него самия му отърва. И спазва това, което на него му отърва.
Затова компромис не бива да се прави с начина, по който Православната църква проповядва вярата, защото това е нашата гаранция за вечен живот и спасение. Ако ние отстъпим от това, означава, че сме отстъпили от Бога. Когато отстъпим от Бога какво ще намерим?
Наскоро в един сайт прочетох мисли на един наш писател от миналия век, който казва така: „Човек, когато загуби съвестта си, намира злато и сребро“. Ето с това не искам да правя компромис – заради материални неща, конюнктурни течения или политически натиск! Защото аз съм расъл в такава среда и знам какво означава поради идеологията да забраняват на хората да изповядват вярата. Заради това с тези неща компромис не бива да се прави, защото, пак ще кажа, губим своето спасение. И отпадаме от Бога по този начин.
– Вашият избор и въдворяване съвпадат с подготвителните недели на Великия пост и с началото на самия пост. Какво бихте казали за поста, за молитвата и най-вече за очакването на Възкресението Христово?
– Великият пост е особен период в живота на Църквата. Казваме, че Христовото възкресение е Празник на празниците. Именно затова на този празник е отделено толкова голямо внимание, отредено е да се подготвяме дълго време за него. Св. ап. Петър казва, че тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. Ние сме пришълци на земята и с това послание Църквата се обръща към всички нас: „Братя, нека насочим поглед към Възкресението на Христос. Христос възкръсна от мъртвите и ни призовава към вечния живот. Хайде, да потеглим!“. Ние желаем да стигнем до Възкресението и постът е една подготовка за това нещо. Това е една реалност – Църквата, благодатният живот, който е у Бога, който Бог дава, на онези, които Го търсят. Ние не можем да вкусим от тая радост, ако не потърсим начин да изгладим взаимоотношенията си с Бога. Постът е една духовна борба, едно духовно упражнение. Когато се смиряваме, ние не постъпваме тъй, както на нас ни се иска, а постъпваме тъй, както Църквата ни призовава. И човек не бива да се плаши! Нека първо види как се прави постът и когато вече се поукрепи духовно, че и това е възможно за него, след това да видим къде са ни желанията, къде са радостите ни и да ги сравним: тъй ли е богоугодно и тъй ли Господ казва къде да бъде сърцето ни – в материалните неща или в Царството небесно и в Неговата правда? И вече мъничко по мъничко ще видим онова, което ни пречи, и онова, за което ни изобличава съвестта, да отидем и да го изповядаме.
А духовното очистване е изповедта. Тогава снемаме от нас тази тежест, която е преграда между нас и Бога.
И тогава вече малко по малко с поста, с молитвата, с доброто взаимоотношение между нас, в семейството, в училище, на работа – човек, когато оправи отношенията си с хората, прави една подготовка – и тогава ще изживее радостта. Тогава ще видим промяната, която ще настъпи у нас, защото християнинът очаква с радост Великия пост. Онези, които имат някакви смущения, нека потърсят съвет, нека се посъветват с други хора, които постят. Нека отидат при свещеник, да попитат какво е необходимо и да се престрашат, да започнат. Господ е казал, че с пост и молитва демоните излизат от нас. Тогава вече виждаме и каква е силата на богослужебния живот, каква е силата, с която Църквата разполага да се бори със слабостите, с грешките на хората, и по този начин неминуемо ще станем по-добри.
А започнем ли промяна към добро, цялото ни общество ще се подобри.
И какво по-хубаво и радостно от това: на Пасха – Възкресение Христово колкото може повече хора да се поздравим искрено и чистосърдечно с големия поздрав „Христос воскресе!“. Това е нашата цел! Затова и пожелавам на всички да обърнат внимание към какво ни призовава Църквата; да разберат, че постът не е някаква диета или самоизтезание, което християните правят. Да насочат поглед към Възкресението и да разберат, че това е една реалност – ние също да бъдем участници в това Възкресение. Великият пост е средство, за да участваме и ние в тази велика радост. Пожелавам я на всички!
петък, 26 януари 2018 г.
Великият пост наближава
Тази неделя е Неделя на митаря и фарисея ни подсещат тук: https://iconreader.wordpress.com/2018/01/25/lent-2018/ В статията има връзка към икони, свързани с честваните в съответните недели евангелски събития, посветени на страстната седмица и Пасха.
Оценяваме ли огромното богатство, което представляват иконите в нашата вяра? Или ги приемаме за даденост? В ерата на комиксите, емотиконите, билбордовете изображенията са навсякъде и може би не си даваме сметка колко мощно въздействие имат те. Сега сметнете от колко години това мощно средство се използва в Православната църква? Изумително, нали? :)
Оценяваме ли огромното богатство, което представляват иконите в нашата вяра? Или ги приемаме за даденост? В ерата на комиксите, емотиконите, билбордовете изображенията са навсякъде и може би не си даваме сметка колко мощно въздействие имат те. Сега сметнете от колко години това мощно средство се използва в Православната църква? Изумително, нали? :)
неделя, 14 януари 2018 г.
Св. Антоний Велики
Икона за оцветяване: http://hristianche.blogspot.bg/2016/01/blog-post_12.html
Житие на св. Антоний в сп. Камбанка, бр. 3/2015, стр. 7: http://www.sv-atanasii-varna.org/kambanka/3_2015.pdf и само статията на сайт Камбанка: http://www.kambankabg.com/
Впечатли ме тази част, в която Бог показва на св. Антоний, че ще се пребори с помислите и ще се спаси, ако редува труд и молитва. Мисля, че ще ни е от полза да си подготвим с различни начини, по които да се молим през целия ден: Иисусова молитва, псалми, някое песнопение, канон или акатист, четиво от Свещеното писание или просто със свои думи, според времето и условията. Но във всеки случай ще ни е от полза да знаем молитви наизуст.
Житие на св. Антоний в сп. Камбанка, бр. 3/2015, стр. 7: http://www.sv-atanasii-varna.org/kambanka/3_2015.pdf и само статията на сайт Камбанка: http://www.kambankabg.com/
Впечатли ме тази част, в която Бог показва на св. Антоний, че ще се пребори с помислите и ще се спаси, ако редува труд и молитва. Мисля, че ще ни е от полза да си подготвим с различни начини, по които да се молим през целия ден: Иисусова молитва, псалми, някое песнопение, канон или акатист, четиво от Свещеното писание или просто със свои думи, според времето и условията. Но във всеки случай ще ни е от полза да знаем молитви наизуст.
понеделник, 1 януари 2018 г.
За много години
Знам, че е време да си честитим, да се поздравяваме, да се веселим. Но ще отдъхнем, ще се порадваме духовно на празниците и пак ще се почне: "труд и болести". Затова по случай новата година, ви подарявам любимия си цитат:
"Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави."
Пс. 33:20
Пожелавам на всички нас с молитва да посрещаме всичко, което Бог изпрати на пътя ни през новата година. За всичко да правим избора си мъдро и с разсъждение. Всеки ден да помним, че целта на живота ни тук е отвъд този живот.
вторник, 26 декември 2017 г.
сряда, 6 декември 2017 г.
Съвременни чудеса на св. Николай Мирликийски
https://dobrotoliubie.com/2016/12/06/ Българинът оцелял след корабокрушение в Азовско море.
http://pravoslaven-sviat.org/2017/12/06/sweti-nikolaj-spasiawa-po-cuden/ И чудо, станало в Русия.
http://pravoslaven-sviat.org/2017/12/06/sweti-nikolaj-spasiawa-po-cuden/ И чудо, станало в Русия.
вторник, 5 декември 2017 г.
Дърво Иесеево - икона-пъзел и урок
Превод от тук: http://orthodoxeducation.blogspot.bg/2014/11/root-of-jesse-christmas-lesson.html
Може да използвате тези материали да преподадете пророчествата в Стария Завет на деца и тийнейджъри. Файлът в pdf формат за сваляне цветно или черно-бяло: https://www.scribd.com/document/247852646/Root-of-Jesse-Tree-Orthodox-Christian-Lesson Всички стихове са включени в химните на Православната църква и се пеят по време на Рождественските служби. Богатството и дълбочината на празника са забележителни!
Завършете Дървото Иесеево, като залепите първо Божията Майка и добавите пророците един по един, като изучавате стиховете по-долу. Традиционно в долната част на тази икона се изобразява Иесей, разположен като корен на дървото. Божията Майка е „пръчката“, Която дава „плод“: самият Христос.
Стиховете за заучаване:
• „И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен“ (Иесей 11:1)
• „Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.“ (Изход 3:2)
• „Още ли ще се скиташ, дъще отстъпнице? Защото Господ ще извърши на земята нещо ново: жена ще спаси мъжа.“ (Иеремия 31:22)
• „И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени.“ (Иезекииля 44:2)
• „А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи.“ (Псалтир 86:5)
• „Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира.“ (Исаия 9:6)
• „Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ (Исаия 7:14)
Символизъм в названията на Света Богородица, които Ѝ дава всеки от пророците:
Яков: Стълбицата (Битие 28:12)
Св. цар Давид: Кораб на спасението
Аарон: Жезълът, който дава плод
Исайя: Жезълът/бичът (10:26, 36:6)
Даниил: Планината (2:35, 2:45)
Гедеон: Камъкът (Съдии 6:20)
Моисей: Неопалимата къпина
Соломон: Завесата на храма
Иезекиил: Вратата на живота (44:3)
Захария: Светилника(гл. 4)
Още цитати от светите Отци на английски:
http://orthodoxwiki.org/Root_of_Jesse
Може да използвате тези материали да преподадете пророчествата в Стария Завет на деца и тийнейджъри. Файлът в pdf формат за сваляне цветно или черно-бяло: https://www.scribd.com/document/247852646/Root-of-Jesse-Tree-Orthodox-Christian-Lesson Всички стихове са включени в химните на Православната църква и се пеят по време на Рождественските служби. Богатството и дълбочината на празника са забележителни!
Завършете Дървото Иесеево, като залепите първо Божията Майка и добавите пророците един по един, като изучавате стиховете по-долу. Традиционно в долната част на тази икона се изобразява Иесей, разположен като корен на дървото. Божията Майка е „пръчката“, Която дава „плод“: самият Христос.
Стиховете за заучаване:
• „И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен“ (Иесей 11:1)
• „Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.“ (Изход 3:2)
• „Още ли ще се скиташ, дъще отстъпнице? Защото Господ ще извърши на земята нещо ново: жена ще спаси мъжа.“ (Иеремия 31:22)
• „И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени.“ (Иезекииля 44:2)
• „А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи.“ (Псалтир 86:5)
• „Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира.“ (Исаия 9:6)
• „Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ (Исаия 7:14)
Символизъм в названията на Света Богородица, които Ѝ дава всеки от пророците:
Яков: Стълбицата (Битие 28:12)
Св. цар Давид: Кораб на спасението
Аарон: Жезълът, който дава плод
Исайя: Жезълът/бичът (10:26, 36:6)
Даниил: Планината (2:35, 2:45)
Гедеон: Камъкът (Съдии 6:20)
Моисей: Неопалимата къпина
Соломон: Завесата на храма
Иезекиил: Вратата на живота (44:3)
Захария: Светилника(гл. 4)
Още цитати от светите Отци на английски:
http://orthodoxwiki.org/Root_of_Jesse
Обратно броене до Рождество
Тази жена не е православна, така че трябва внимателно да се използват предложените от нея идеи. Например, в тълкуванията на библейските текстове. Това, което тя посочва като молитва, аз бих нарекла поука или извод. Идеята ми харесва повече от шоколадовите бонбониери с прозорчета за всеки ден до Рождество.
Текстът е на английски език. Най-общо тя предлага да се разглеждат всеки ден части от Свещеното писание, които водят до раждането на Спасителя. На елхата всеки ден залепяме кръгче с картинка, съответстваща на библейския откъс:
- Сътворението на света: Господ Иисус Христос е един от Светата Троица и участва в състворението. Символ: земното кълбо;
- Падението на Адам и Ева. Грехът на Адам е измит на Голгота. Символ: ябълка и змиям
- Авраам жертва Исаак. Исаак е предобраз на Христа. Символ: агне.
За някои дни аз бих определила да научим някой тропар или стихотворение, за да зарадваме някого с мъничко домашно тържество за Рождество.
https://frugalfun4boys.com/2013/11/26/download-and-print-advent-jesse-tree-devotions/
Текстът е на английски език. Най-общо тя предлага да се разглеждат всеки ден части от Свещеното писание, които водят до раждането на Спасителя. На елхата всеки ден залепяме кръгче с картинка, съответстваща на библейския откъс:
- Сътворението на света: Господ Иисус Христос е един от Светата Троица и участва в състворението. Символ: земното кълбо;
- Падението на Адам и Ева. Грехът на Адам е измит на Голгота. Символ: ябълка и змиям
- Авраам жертва Исаак. Исаак е предобраз на Христа. Символ: агне.
За някои дни аз бих определила да научим някой тропар или стихотворение, за да зарадваме някого с мъничко домашно тържество за Рождество.
https://frugalfun4boys.com/2013/11/26/download-and-print-advent-jesse-tree-devotions/
Истинско хубаво православно дърво Иесеeво с икони и цитати от Стария Завет има тук: http://hristianche.blogspot.com/2017/12/blog-post_31.html
понеделник, 4 декември 2017 г.
Малкият барабанчик - песен на български
 |
| https://www.singing-bell.com/ |
Любима песен, може да се използва за разговор с децата какъв подарък могат те да направят на Христа в лицето на самотните, бедните и нуждаещите се.
Тази нощ Иисус се роди,
Той ново царство на света възвести.
И всеки носи дар
па-рам-пам-пам-пам
на този малък Цар.
Па-рам-пам-пам-пам. Рам-пам-пам-пам. Рам-пам-пам-пам.
Казват ми: "Не стой!"
Па-рам-пам-пам-пам.
"Чака ни Той."
Боже, аз съм само беден хлапак,
но барабана вече удрям във такт.
Едничка песен знам
па-рам-пам-пам-пам,
но нея ли да дам?
Па-рам-пам-пам-пам. Рам-пам-пам-пам. Рам-пам-пам-пам.
Нямам аз за цар
па-рам-пам-пам-пам
истински дар.
Божа Майчице, аз виждам те как
към мене кимаш ми и даваш ми знак.
За Него с две ръце
па-рам-пам-пам-пам
аз свиря от сърце.
Па-рам-пам-пам-пам. Рам-пам-пам-пам. Рам-пам-пам-пам.
Моят барабан
па-рам-пам-пам-пам
Той слуша засмян.
Песничката на английски:
Абонамент за:
Публикации (Atom)
