Не помня в коя книга четох това. Мисля, че беше "Писма на арх. Иоан Крестиянкин". Отецът казва за един патриарх горе-долу така: "И управникът безбожник, и управникът християнин патриархът посрещнал с благословия - единият като бич Божий, другият като Божие благословение."
Много кал се хвърли през последните седмици преди избора на патриарх. За съжаление повечето идваше от най-неочаквани места - от хора, които са християни. И не мога да не се сетя за стареца Паисий, който, за да успокои поклонниците, представил монасите-ловци като светогорска "охрана". Май истината не ни е винаги от полза. Особено грозната истина.
Може би тези размисли не са на място в седмицата след Възкресното Евангелие за митаря и фарисея. Сега е време със смирение (а не с радост като мен) да приемем наложената ни забрана да постим в сряда и петък и да погледнем в дълбочината на душата си, да видим окаяното си положение и да се настроим за поста, който да ни подготви за най-светлия, най-радостния празник на празниците. Празник, който да посрещнем така, че ако не през цялата година, както за свети Серафим Саровски, поне през трите дни на Пасха да освети дните ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!