Боряно, Борянке

От детската градина нямам много спомени. Само 3-4 неща:

1. Как ядяхме трева;
2. Неуспешния ми опит за бягство, защото гръмогласната госпожа Цветанова е на работа;
3. Учителката с чиста кърпичка изважда езика на едно дете, което си го беше глътнало.

На фона тези цветни и любопитни случки, ще ви обърна внимание на часовете по народни танци. Явно от онези времена датира любовта ми към Дунавското хоро и ръченицата, щом така силно съм се впечатлила от правото хорце и песничката, в чиито съпровод го танцувахме.

С Антоний вече по мъничко тренираме и той днес ни изненада като запя "сал ти ли знаеш да пееш?" както седеше до брат си на задната седалка на колата. А на качване по стълбите към къщи, понеже не спа добре следобеда, взе да тропка с крачета и аз подсетена от музикалното му изпълнение в колата започнах да му пея "Мари, бабо гърбава..." и да ситня ръченичка до него.

Ето така се роди идеята за настоящата публикация. Ще се радвам, ако и други майки и деца се възползват от тези симпатични песнички, за да направят първи стъпки в народните танци. Все пак това си е чист спорт, който учи на издръжливост, а и е хубаво, когато сред цялата космополитна супа на нашия век, стъпваме на А Бе Ве-то.

Песничките от горното клипче в ютюб не се чуват ясно, затова давам текстовете от тук:

Боряно, Борянке

Боряно, Борянке, сал ти ли си мома, (x2)

сал ти ли си мома, сал ти ли знайш да пееш?

Гласот ти се чуе дур до наш`та нива, (x2)

дур до наш`та нива, дур под наш`та слива.

Сърпа си оставям тебе да те слушам, (x2)

тебе да те слушам коя песен пееш,

коя песен пееш и яс да запея, (x2)

кое оро играш и яс да заиграм. 

И другата:

Мари, бабо гърбава

Мари, бабо гърбава,
имаш щерка хубава, (2)
дай ми я бабо, дай, дай, дай,
да ти стана роднина. (2)

Ако не ми я дадеш,
три дни хлеб да не ядеш, (2)
дай ми я бабо, дай, дай, дай,
да ти стана роднина.