сряда, 21 юни 2017 г.

Агатоникийски епископ Дионисий и църквата "Св. Богородица" - Пазарджик

Гробът на еп. Дионисий в храм "Успение Богородично" е обновен. На 22 юли там ще бъде отслужена заупокойна света Литургия и панихида.

Източник: http://www.pa-media.net/news.php?extend.13900

С поредица от инициативи катедралната църква "Успение Богородично" в Пазарджик отбелязва 180-та годишнина от изграждането си. В момента се подготвя изложба с църковна утвар. Преди дни Константийски епископ Яков показа един от ценните експонати - най-старата книга, която се пази в църковната библиотека. Книгата е на 390 години и ще бъде показана в изложбата, която ще се открие на 10 май в Регионален исторически музей - Пазарджик.
Почти всеки месец до края на годината има инициативи, посветени на годишнината от изграждането на храма. С църквата е свързано и името на Агатоникийски екипскоп Дионисий - създател на първото обществено училище в Пазарджик. На гроба му, който се намира в самия храм, на 22 юли ще бъде отслужена заупокойна света литургия и панихида.



Агатоникийски екипскоп Дионисий е роден през първата половина на ХVІІІ век в с. Драгор, Пазарджишко. Светското му име е Димитър. В ранна възраст получава грамотност в Пазарджик- чете и пише на гръцки език. Усвоява абаджийския занаят, преселва се в Пещера, където създава семейство. Скоро съпругата му умира, а той става свещеник и предприема пътуване до Зографския манастир на Света гора (Атон). По време на пребиваването си там приема монашество с името Дионисий. В монашеската килия на славяно-българския манастир „Св. Георги Зограф” се научава да чете и пише на български език. Изпратен е за духовник и таксидиот в метоха на Зографския манастир в Пазарджик. По това време епископията в Пазарджик остава без епископ. През 1763 г. цариградският патриарх Йоаникий III го ръкополага за Агатоникийски епископ в Пазарджик. Това става по искане на жителите на Пазарджик. Цялото население на града тържествено го посреща.
    Той въвежда богослужение и на български език. В черквата „Св. Богородица”освен на гръцки, се служи и на български език, а проповедите си изнася само на български. Именно поради това той е отстранен от поста си и е заточен в Света гора. След жалба на българските градски първенци, изпратена до Цариградския патриарх Софроний, Дионисий е освободен и заема отново своя пост. Два пъти - в периода 1790 - 1815 г.,  той е инициатор за съграждането на разрушената от еничари и турски войници черква „ Св. Богородица”. По време на гръцкото въстание през 1821 г., когато около 40 по-видни местни българи са затворени, по негов призив по-заможните българи и гърци събират 48 000 гроша и ги предават като откуп на управителя Каванозов. Въпреки това четирима от затворниците са обесени.
    Със свои средства епископ Дионисий открива и поддържа първото обществено килийно училище в Пазарджик в двора на черквата през 1823 г., помага на бедните, грижи се за сираците. Първоначално със свои средства той изгражда две стаи в черковния двор и отваря първото в града обществено килийно училище. Народът признателно именува училището  „Владиковото школо“. Обучението в килийните училища се води  на български и на гръцки езици. Изучават се  предимно богослужебни книги – псалтир, наустница, светче, евангелие. С изгарянето на черквата през 1834 г. изгаря и училището. През 1842 г., с доброволната помощ на еснафите и някои по-видни граждани, е изградена нова училищна сграда, която се е намирала на мястото на днешното архиерейско наместничество. Сградата е просторна, на два етажа, със 7 класни стаи, което е давало възможност на учителите да се разделят по отделения и това е улеснявало и учители, и ученици. В същата сграда учителства и Никифор Попконстантинов, на чиято енергичност дължим откриването на 1 ноември 1845 г. на първото в Пазарджик класно училище.



Гробът на епископ Дионисий, Пазарджик, 

Агатоникийски екипскоп Дионисий умира на 27 юни 1827 г. в Пазарджик. Погребан е в параклиса „Свети Арахангел” на тогавашната черква. Останките му са препогребани при строежа на днешната черква „Св. Богородица”. Гробът му се намира в самата църква и именно там на 22 юли т.г. ще бъде отслужена Архиерейска света литургия и панихида.

Повече за възрожденското училище може да прочетете в интервюто с Пенка Николова, главен уредник в Регионален исторически музей Пазарджик, публикувано по повод изданието на РИМ -Пазарджик "Пазарджишкото възрожденско училище"

Източници: Енциклопедия Пазарджик, 2011 г.
                 Рисунка на художника Ангел Попов  

понеделник, 19 юни 2017 г.

Строгопостен сладолед от банан

Тази рецепта е вече широко разпространена, но тук има някои полезни съвети, които не знаех. Клипчето е на руски.


събота, 17 юни 2017 г.

"На неочаквания хълм" още една нова книжка, която учи на ценности



От задната корица:
Бърт и Ито са най-добри приятели. Те прекарват часове заедно, играейки на Неочаквания хълм. Но един ден се появи ново момче, което иска да играе с тях. Могат ли двама да станат трима?Една вечна, трогателна и прочувствена история от светонвоизвестния илюстратор на "Островът на Дядо".

Книгата е чудесна основа за разговор с детето на тема ревност, истинско приятелство, прошка. Прекрасна е!!! Дали ще я има на Панаира на книгата с намаление?

четвъртък, 15 юни 2017 г.

Кюфтенца от скумрия - постни

Това не е точна рецепта. По-скоро идея. Много вкусни кюфтенца, почти не се усеща вкусът на рибата. А и от една риба могат да се нахранят повече хора. :)

Аз използвах домашно маринована скумрия от буркан. Маринатата е вода, сол, оцет, олио в минимални количества. От няколко месеца винаги мариноваме скумрията преди готвене, за да не е толкова тежка. Любимата ми мързелива марината е бяло вино и мащерка. Но внимавайте с мащерката: ако е повече, горчи. Марината, която ползвам обикновено е следната: заливам рибата с домашен ябълков оцет, 2-3 начупени дафинови листа, мъничко салвия, мъничко мащерка, 2-3 зърна бахар, 2-3 зърна черен пипер. Сол не слагам, защото вкъщи ядем по-безсолно, а скумрията е естествено солена.

За кюфтетата:
месото от рибата без костите накълцано или намачкано (ако е речна риба, се мели много ситно заедно с костичките два пъти със ситна решетка на месомелачката: вижте тук)
повечко лук (на половин риба сложих една малка главичка.)
овесени ядки (около 1 с. л.)
кимион
семена копър
куркума
сол

Оформят се малки плоски кюфтенца и се пекат в грил тиган. Няма нужда от яйце, не се разпадат, самата риба е лепкава и ги споява. Овесените ядки също са лепкави.

На мен ми излязоха 6 малки кюфтенца. Хапнах ги със спагети и салата от краставици. Две кюфтенца ми останаха. Много засищат.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...