сряда, 16 август 2017 г.

"Глътка свеж въздух" - о. Владимир Дойчев

Източник: http://outsideri.org/archives/2387

Има един много интересен случай от живота на свети Атанасий Атонски (5 юли). Веднъж, докато строял своята Велика лавра, настъпил голям глад. Един по един неговите работници, събратя, монаси, ученици започнали да си тръгват от строежа, докато накрая останал сам. И понеже наистина нямало какво да се яде, самият свети Атанасий оставил строежа и тръгнал към Карея.
Докато вървял и бил все още близо до манастира, изведнъж срещнал една Жена. Това го учудило, тъй като на Света гора жени не се допускат. Тя го попитала:
–Къде отиваш, старче?
Той неволно свел глава от чувство на почтителност заради смирения и целомъдрен вид на Жената и отвърнал:
– Коя си Ти и как си дошла тук? И защо искаш да узнаеш къде отивам? Виждаш, че съм тукашен монах, какво повече искаш?
– Ако ти си монах, трябва да отговаряш иначе, а не като обикновените хора. Трябва да си простодушен, доверчив и скромен. – казала Жената. – Но къде отиваш, кажи ми, може би аз ще ти помогна?
Свети Атанасий Атонски изпитал голямо благоразположение към тази Жена и разказал за манастира, за глада, за разбягалите се ученици и монаси и за цялата си скръб. Тогава Жената му казала:
– Аз съм Майката на твоя Господ. И тъй, това ли е духът на монашеството? Заради такова нещо да оставиш манастира? Нима няма Аз да се погрижа за това, което си ми посветил?
След това Пресвета Богородица извършила много чудеса в живота на свети Атанасий, едно от които е това, че ударила с жезъла си земята и избликнал чудотворен извор. И досега се грижи Пресветата Божия Майка за своите обители на Света гора, за всички, които я обичат.
Тази история от житието на преподобния е валидна и за нас. Думите на Пресвета Богородица са изречени не само за светогорския авва, но и за всички монаси, за всички християни. Не трябва ли да бъдем различни от останалите хора? Не трябва ли и ние да бъдем простодушни? Не трябва ли да бъдем доверчиви? Не трябва ли да бъдем скромни? Не трябва ли да бъдем смирени?
Знаете ли какво ми сподели един мой познат? Той не е вярващ. Не е и невярващ. Каза ми:
– Знаеш ли, отче, аз много не обичам да се срещам с християни.
– Защо? – попитах го.
– Ами защото те са такива… – отвърна той и започна да щрака с пръсти, защото се опитваше да ми обясни какво иска да каже с думата „такива“, а му беше трудно. Но все пак накрая успя. – Те винаги те потискат с егото си. Винаги те поучават, но не в добрия смисъл.
Това е толкова, толкова тъжно… че ние сме станали „такива“. Че първото нещо, което виждат у нас другите хора, е егоцентризмът, а не смирението ни. Отдавна си мисля какво може да се каже за християнина… За първото впечатление, което той трябва да остави у другите. И според мен християнинът трябва да е човек, около когото се диша лесно. Можеш да седнеш на една пейка в парка, в някое кафене или да отидеш на гости, или каквото се сетиш. И да си спокоен с човека до теб. Да не те притеснява, да не те смазва, както правят всички светски хора. Ако ние, които сме в Църквата, сме потискащи другите, ако сме свикнали самолюбиво да се превъзнасяме над тях, то защо дойдохме в нея, а не си останахме в света? Понеже Бог се противи на горделивия, а на смирения дава благодат (Иак. 4:6).
И друго нещо забележително има в тази среща между Пресвета Богородица и преподобния Атанасий Атонски. А то е, че той срещнал една Жена, която му направила забележка. На него, на самия най-прочут старец на Света гора. На самия учител на всички светогорци. И без тогава все още да знае коя е Жената, приел тази забележка спокойно. А ние така ли правим? Разбира се, че не спестяваме укорите си – на един казваме едно, на друг друго: „Ти си такъв, оня е инакъв, не мислиш за това правилно…“ Но друго е, когато забележката е отправена към самите нас. Дори да е за някоя дреболия, а не за големи неща. Нещо повече, дори да не става дума за укор, а за това да не угодят на волята ни, на представите ни за развитието на някоя ситуация. Тогава другите усещат истинската тежест на „благочестието“, което придружено с много думи за любов, буквално като боздуган се стоварва върху главите им. С каквито и смирени думи и пози да се опакова непокаяната гордост, тя винаги си пробива път и изявява своята жестокост към ближния.
Не такъв обаче бил свети Атанасий Атонски. Той бил истински смирен. Знаете ли колко смирен бил? Самото му лице излъчвало точно обратното на това, за което говореше моят познат. Веднъж един ученик на преподобния се помрачил под въздействието на дявола. Така се помрачил, че пожелал да убие учителя си. През нощта, по тъмна доба, когато старецът казвал правилото в келията си, почукал на вратата му с нож в ръка, за да го убие. Свети Атанасий отворил и го попитал:
– Чедо, какво има?
Помраченият видял лицето на своя учител. Видял колко светло и прекрасно е то. И единственото, което могъл да направи, било да изтърве ножа и да каже:
– Прости, авва, на своя убиец!
А старецът дали го обвинил? Прегърнал го! И разказват, че го обичал повече от всички други свои ученици. А дори след смъртта му се молел за него повече, отколкото за всички останали. Ето такива трябва да опитаме да бъдем и ние – тихи и смирени, простодушни и приятни. Хора, около които можеш да поемеш спокойно глътка свеж въздух… Такива, каквито ни учи да бъдем Пресвета Богородица и както ни показва чудният живот на свети Атанасий Атонски. Молитвите му да имаме.

събота, 12 август 2017 г.

Съществуват неизменни духовни закони - иг. Никон Воробьов

Източник: http://pravoslaven-sviat.org/

Ти пишеш: „Струва ми се, че на нищо не вярвате“. Всъщност ти не ми вярваш, затуй пък прекалено вярваш на себе си. Всеки грешник е сляп. Сляпа си и ти. Освен това, когато ти говорят за болестта ти, ти не придаваш значение на думите. Сама си сляпа, а когато ти показват пътя, нямаш вяра и предпочиташ да вървиш така, както ти харесва. Какъв ще е краят? Ясно е и без отговор. Не само ще бъде, но и вече е започнало началото на края. Ти вече си попаднала в ямата и седиш в нея. И въпреки това не правиш нищо, за да излезеш и да не падаш там пак. Ти си тщеславна и горда. Оттук е всичко останало. По тази причина ти осъждаш всички, обвиняваш всички, а себе си оправдаваш: от тук идват всички грехове и болести. Господ те предупреждава с болести и с неприятности, за да се поогледаш и да се смириш. А ти все повече загрубяваш. Опомни се!

Какво трябва да се направи? Ето какво:

1. Примири се с всички искрено, а не само на думи.

2. Обвинявай винаги себе си за всички спречквания, дори да не си виновна; казвай си така: „За предишните ми грешки получавам сега това, което съм заслужила.“

3. Престани да се грижиш излишно за тялото си и съблюдавай постите не само по вида, но и по отношение на количеството храна. Трябва да отслабнеш, а не да дебелееш.

4. Обезателно чети утринните и вечерни молитви и по сто Иисусови молитви.

5. Поне по половин час всеки ден си мисли и си представяй, че утре ще умреш и какво те очаква после. Чети, каквото намериш, за смъртта.

Главното е смирението. Не повишавай глас срещу никого. Помни неотменните думи на Господа: „Бог на горделиви се противи.“ Това означава, че в нищо няма да имаш успех, нито във вътрешния, нито във външния живот. Вече съзираш във вътрешния живот хладнота, леност, безплодие. Същото ще е и във външния. Ще търпиш позор, оскърбления, бедност, болести. Няма да се изпълни нито едно твое желание или очакване, ще бъдеш стъпкана в калта, докато не се смириш. Благодари на Бога, че те търпи толкова дълго, желаейки обръщането ти, за да те помилува след смъртта. Пропуснах още условия.

6. Престани да осъждаш другите. Ако видиш, че някой прави нещо лошо, не го осъждай, а го съжали и се помоли мислено за него Господ да му прости.

7. Престани да празнословиш, остави смехотворството, шегите и пр.

8. Вечер измолвай от цялото си сърце прошка за всички нарушения на заповедите през деня, с дело, слово, или помисъл.

Старай се да придобиеш съкрушено сърце и не му давай да се охлади.

Ти пак осъждаш о. С.: „Той пак ще ми налага епитимия, а какво иска от мен?“ Той иска същото, каквото и аз, каквото иска всеки, който ти желае доброто: смири се, престани да мислиш за себе си гордо, не командувай, а моли, слушай го, покривай недостатъците му по заповедта — „теготите“.

Ако не ме послушаш, а останеш все такава или се смириш лицемерно, външно, ще видиш сама какво ще стане. Съществуват неизменими духовни закони, по които ще бъдеш подложена на всичко, за което писах по-горе, ако не се покаеш за предишната гордост и не се смириш искрено и не покажеш на дело смирението си.

Аз ще съм чист пред Бога. Докато още живеех там, винаги ти посочвах твоето тщеславие, а сега то вече е прераснало в гордост и дава плодове, сама виждаш какви.


Ако се изповядваш, то не обвинявай никого и не се оплаквай, защото това ще е пак самооправдание и твоята изповед ще е безполезна. Няма да измамиш Бога. Не мами духовника и себе си. Не започвай да си казваш, че те вкарвам в отчаяние. Почти всички като теб имат този обичай. Вместо да приемете изобличението, пак започвате да обвинявате другиго и така съвсем се лишавате от полза.

Имай предвид, че всички, освен ласкателите ти, те осъждат за самолюбието и гордостта ти. А ти не искаш да видиш това.

Ще чакам да видя как ще откликнеш на това писмо. Недей да идваш. С това никак няма да си помогнеш.

От цялата си душа желая Господ да ти помогне да видиш себе си и да принесеш покаяние с достойни плодове.

…, пази книгите, дръж ги под ключ, за да не ги вземат и загубят.

Пристигнахме тук благополучно, багажа още не сме получили. Не се обиждай, че ти пиша остро. Считам за свой дълг да го сторя. Господ да те вразуми и да ти помогне.

27/I. Писмото беше написано отдавна, изпращам го едва днес. Поздрав на всички и благословение.

Н. 21/I–52 г.

Цялата книга в електронен вид: http://ebooks.ucoz.com/beseda/Pisma.pdf

И в mp3 формат: http://petkohinov.com/audioknigi/ignikonv-pisma.zip

Да се помолим още веднъж с канона на пресв. Богородица

Канонът на пресвета Богородица се отслужва всяка вечер от Богородичния пост освен в навечерието на празник. Това са всички съботни вечерни богослужения и вечерните преди празниците Преображение (6.08) и св. ап. Матия (9.09).

И така, ако имате желание може да си прочетете канона още веднъж на 13.08 в неделя.

Молебен канон, студиен запис - о. Кирил Дидов и йеродякон Юстин Зографски:
http://apostolite.com/

петък, 11 август 2017 г.

Защо се пости по време на Богородичния пост? - проповед

В сплотеното семейство новината, че майката е на смъртно легло, внезапно спира нормалния живот. Важните в друга ситуация неща (празненства, материален лукс, лични желания) стават ненужни, защото животът се съсредоточава около умиращата майка. Същото нещо се случва и в семейството на православните - новината, че нашата Майка е на смъртно легло, не може да има друг ефект различен от описания.


Да се ​​каже, че за празника Успение на Пресвета Богородица е писано много - означава нищо да не се каже. И все пак, за предшестващия празника пост все още е писано твърде малко.
Всеки православен християнин е наясно и в общи линии знае нещо за постите преди Пасха и Рождество Христово. В същото време обаче, интересно и показателно е, че знаейки за Богородичния пост, някои християни не го спазват. Като не разбират предназначението му, малко хора се замислят защо той съществува.
Като се има предвид широко разпространеното неразбиране на целите на самия пост, едно напомняне за него е винаги навреме.
Съществува представа, че ние трябва да постим, когато искаме да постигнем нещо, като че ли самият акт на постенето умиротворява Бога и виждането на нашите страдания Го заставят да изпълни исканията ни. Това е много далеч от истината.

Угоден ли е Богу постът на вярващия?

Не нашият пост е угоден на Бога, а плодовете му (при условие, че ние постим с правилното разположение на духа с милостиня и молитва, а не само да спазваме диета).
1) Ние не постим, за това да получим, което искаме, а да се подготвим да получим това, което Бог иска да ни даде.
2) Целта на поста е да заприличаме повече на Мария - сестрата на Лазар, и по-малко на сестра им Марта, която в един известен период е загрижена и обезпокоена за много неща.
3) Постът има за цел да ни доведе до съзнанието за „единого на потребу" (единственото, което ни е потребно). Той трябва да ни помогне да поставим Бог на първо място в живота си, а на второ нашите желанията, ако не и на последно.
По този начин, постът ни помага да се подготвим за това да бъдем оръдия на Божията воля: по този начин е постил и Моисей по време на бягството от Египет и на планината Синай, точно така както и нашият Господ постил в пустинята. Постът отвлича вниманието ни от самите нас и ни обръща към Бога.
4) Спазването на Богородичния пост ни помага да се уподобим на Пресвета Богородица, послушната Божия рабиня, която чула Божието слово и го съхранила по-добре от всеки друг, който и когато и да е било или да е могъл да го направи.

И така: защо ние постим преди Успение Богородично?

В сплотеното семейство новината, че майката е на смъртно легло, внезапно спира нормалния живот. Важните в друга ситуация неща (празненства, материален лукс, лични желания) стават ненужни, защото животът се съсредоточава около умиращата майка. Същото нещо се случва и в семейството на православните - новината, че нашата Майка е на смъртно легло, не може да има друг ефект различен от описания.
Църквата, посредством своята служба Параклис към Пресвета Богородица (молебен канон към Пресвета Богородица - в гръцката традиция се чете всеки ден по време на Богородичния пост), ни дава възможност да се доближим до това смъртно ложе, и да възхваляваме и облажаваме жената, която роди Бога, съсъд на нашето спасение и най-голямата застъпница пред Неговия Божествен трон.

Службата „Параклис"

Параклисът към Пресвета Богородица се състои от молитвени прошения за измолване на утеха и дръзновение. Той трябва да се чете по време на изкушение, обезсърчение (униние) или болест. Този параклис се чете по специален начин през двете седмици на Богородичния пост - от 1 до 14 август - допреди самия празник Успение Богородично или Възнасяне на небето на Пресвета Богородица.
Централната тема на тази служба е прошението: „Пресвета Богородице, спаси нас."
Ако имате проблем или нещо ви тежи на душата, ако ви е духовно тежко и не сте в мир със себе си и другите, трябва да дойдете в Църквата по време на първите петнадесет дни на август и да изпросите застъпничеството на Божията Майка. И дори ако ви е провървяло и вие сте от малкото хора в света, които са в мир със себе си и Бога, като един такъв щастлив човек трябва дойдете на тази служба и да благодарите на Бога и на Неговата преблажена майка за благословенията, които Те са ​подали на вас ​и семейството ви.
Тъй като параклисът към Божията майка се състои преди всичко от прошения за благоденствие на живите, то нека цялата Църква се моли за вас през първите петнадесет дни на месец август и особено по време на самия тъй голям празник на 15 август - Успение Богородично. Не позволявайте на леността и апатията да станат причина да пропуснете това голямо благословение и вдъхновение, което  Църквата ни дарява.
Позволете на мира и светостта, които може да ви даде само Божията Майка, да влязат във вашия живот.
"Отложим все земное попечение" - да отложим всички земни грижи, и нека през тези петнадесет дни наистина да участваме с пост в молитвения живот на Църквата, така че да можем „вкусить и видеть, яко благ Господь" - да вкусим и видим, колко благ е Господ, и да можем в пълнота да изпитаме това духовно благословение, което ни дава Църквата в това свято време.
Блажени са тези, които Бог ще намери бодърстващи. Елате да се помолите на Божията Майка с нас и с Църквата и да спечелим спасение за душите ни по молитвите и застъпничеството й.

Спазване на Богородичния пост

Спазването на поста в пълния смисъл на думата: чрез въздържание от храна, лоши мисли, действия и желания му дава пълнота. Намаляването на свободното време и на другите дейности освобождава повече време за молитва и размисъл за тази, която ни е дала Христос, и е станала първа и най-голяма християнка. Когато размишляваме за нея и за несравнимия й с нищо живот, виждаме пример за християнски живот, въплъщаващ отговора на Христос към жената, която казала, че Мария е блажена, защото Го е носила в утробата си - по-скоро блажени са ония, които слушат словото Божие и го изпълняват. Мария е направила това по-добре от всеки друг.
Отец Томас Хопко казва, че тя е чула Божието Слово и го съхранила толкова добре, че от всички жени в историята, именно тя е избрана не само да чуе това Слово, но и да Го роди по плът. Така че, когато постим, съзерцавайки живота й, ние се готвим да живеем така, че да й подражаваме. Това е целта на Богородичния пост.
Когато се подготвяло вземането на небето на непорочното й тяло, апостолите като гледали ложето й, я гледали със страхопочитание. Някои от тях като съзерцавали тялото й били поразени, и апостол Петър, като се обърнал към Пресвета Богородица, силно възкликнал: "О, Дево! В теб се всели Господ - Наслаждението на бъдещия живот. Как мога да те гледам така неподвижно положена? Усърдно се моли на Твоя Син и Бог да опази невредимо твоето стадо и да го спаси!"
Бележка: Проповедта е от енорийски лист на храм „Св. Йоан Кръстител", Антиохийска православна църква

сряда, 9 август 2017 г.

Св. Теофан Затворник "Добри съвети към готвещите се за св. Причастие"

В mp3 формат за сваляне:

http://petkohinov.com/audioknigi/teofan_zatvornik/teofan_zatvornik_dobri_saveti.rar

За слушане онлайн:


Книгата я има в книжарниците: 

"Как се "пуска"" - Маша Махова

Този текст отговори на някакъв мой вътрешен диалог. Благодаря на Бени за превода. Сигурна съм, че Маша Махова е вярващ човек.

Източник: http://bembeni.com/

Питаха ме как се “пуска”. Ще се опитам да отговоря. Не споря с никого, това е лично моят си светоглед. 
Трябва да разбереш, че нищо в този свят не ти принадлежи, всичко това ти е дадено за временна употреба. Дори тялото не ти принадлежи - получил си го при раждането си, износваш го, не го жалиш, като се сепнеш - лепиш, кърпиш, даваш му команди, вдигаш го на крака, а после се смиряваш с това, което имаш - защото Времето, то също не ти принадлежи, можеш да го позабавиш, но “властелин на пръстените” няма да бъдеш. 
И един ден ще ти вземат това тяло, и на земята ще остане само памет за теб, емоция - никой няма да помни какво си ял и на кой доктор си ходил, ще помнят само това, което си оставил на земята след себе си. Колко обич си оставил подир, или напротив - колко война и разруха.
Дори децата не ти принадлежат - невероятен късметлия си да ги родиш и да бъдеш с тях, но те са твои само частично - помогни им, научи ги да обичат, да чуват света, научи ги да принадлежат на този свят и да бъдат ничии едновременно, научи ги на изкуството да не се привързват към нищо земно - да обичат, но да не се привързват, да дават, но да не изискват нещо в замяна на това, научи ги да се радват, да прощават, научи ги на тишина и мълчание. Те, също като теб, не са тук за дълго - ти също си нечие земно дете, и ти също един ден си си тръгнал. И си станал свободен, ако си пуснал родителите си, пуснал си претенциите си към тях, обидите, ако си разбрал, че никой за нищо не е виновен и че ти си тяхно дете само отчасти, понеже всички ще идем на Небето, и че всички ние сме деца на Небето.
Всеки човек, когото си срещнал на земята, не е случаен, но той не ти принадлежи. Даже ако си го обикнал и си се привързал към него, той не е твоя собственост, ти нямаш власт над него. Той може да си тръгне, да спре да те обича, може да умре - и трябва винаги да си готов, че всичко утре може да се промени. Няма нищо вечно, вечна може да бъде само любовта. Да пускаш означава да приемаш мира и свободата, да умееш да разтваряш длани, да не убиваш пеперудата. Само вътрешно свободните умеят да пускат, но човек трябва да се учи да разбира свободата. 
Всичко е много сложно и много просто едновременно, всичко, от което зависиш, всичко земно, което те оплита и приковава към земята, ще ти бъде отнето, защото душата не трябва да бъде прикована към нищо земно, тя трябва да умее само да обича. “Не се тревожи за утрешния ден”, казва Писанието. Не, тук не иде реч за това да не пресмяташ стъпките си напред и да не се грижиш за бъдещето. Става дума за това да “бъдеш щастлив днес”. И за това, че не бива да се боиш от утрешния ден, трябва да пуснеш страховете. Толкова сме свикнали да се боим, толкова сме умели в страховете си!… Ала пусни и това.
Обичай, живей, радвай се, ала не се бой от това, което ще дойде утре. И пусни това, което е било вчера. Не се бой от нищо предварително, не прогнозирай нито дъното си, нито наказанието си - не привличай, не строй, не копай трап. Пусни, не се бой от нищо.
Просто се научи да разтваряш длани. 

вторник, 8 август 2017 г.

Из "Аскеза на любовта" - мон. Гавриила

"Всички сме неспокойни! Какво става тук? Загубили сме чувството за Радост. Това е сериозно! В Индия очакват Христа и очакването им е радостно. Ние го "имаме", но не сме Негово отражение. Носим вина за това. Ужасна вина...
Къде ходиш, какво правиш, как живееш, дали помагаш на другите няма толкова голямо значение. Единственото важно нещо е: Количеството и Качеството на Любовта, която даваш на всички: всички без разлика."

Цитатът е от тук: http://sgpm.goarch.org/Monastery/?p=36
Преводът - мой.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...