понеделник, 7 октомври 2019 г.

Апостол и Евангелие за деня

АПОСТОЛ - Ефес.1:22 - 2:3

...и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата,
23. която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко.

ГЛАВА 2.
1. И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове,
2. в които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието,
3. сред които и ние всинца живяхме някогаш според плътските си похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите, и по естество бяхме, както и другите, чеда на гнева...

ЕВАНГЕЛИЕ - Лука 7:36 - 50

Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.
37. И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро;
38. и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.
39. Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
40. Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю!
41. Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет;
42. но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?
43. Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.
44. И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
45. Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.
46. Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.
47. Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.
48. Ней пък рече: прощават ти се греховете.
49. И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?
50. А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.

Православната Библия онлайн.

петък, 4 октомври 2019 г.

Апостол и Евангелие за деня

АПОСТОЛ - Ефес. 1:7 - 17

7. в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат.
8. Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум,
9. като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си,
10. в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа.
11. Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници, предназначени по определение на Бога, Който върши всичко по решение на волята Си,
12. за да послужим за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на Христа;
13. чрез Него и вие, като чухте словото на истината - благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светий Дух,
14. Който е залог за нашето наследство, та да се изкупи достоянието Му за похвала на славата Му.
15. Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии,
16. не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си,
17. щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете

ЕВАНГЕЛИЕ - Лука 7:31-35

31. Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат?
32. Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.
33. Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има.
34. Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници.
35. И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.

Синодалната библия за четене онлайн.

четвъртък, 3 октомври 2019 г.

Апостол и Евангелие за деня

АПОСТОЛ - Ефес. 1: 1 - 9

1. Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия - до намиращите се в Ефес светии и вярващи в Христа Иисуса:
2. благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
3. Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата,
4. както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов,
5. както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля,
6. за да бъде хвалена славата на Неговата благодат, с която Той ни е облагодатствувал чрез Своя Възлюбен,
7. в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат.
8. Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум,
9. като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си

ЕВАНГЕЛИЕ - Лука 7:17 - 30

17. Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност.
18. И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това.
19. Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
20. А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
21. А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение.
22. И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува;
23. и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене.
24. След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
25. Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати.
26. Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27. Този е, за когото е писано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".
28. Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него.
29. И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана;
30. а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.

Синодално издание на Св. Библия онлайн: http://www.pravoslavieto.com/bible/

сряда, 2 октомври 2019 г.

Апостол и Евангелие за деня

АПОСТОЛ - Гал. 6:2 - 10

2. Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.
3. Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами.
4. Нека всеки изпитва делата си, и тогава ще има похвала само в себе си, а не пред другиго,
5. защото всеки ще понесе своето бреме.
6. Наставляваният със слово да дели всяко благо с оногова, който го наставлява.
7. Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне:
8. който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот.
9. Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме.
10. И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.

ЕВАНГЕЛИЕ Лука 6:46 - 7:1

46. И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?
47. Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.
48. Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.
49. А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.
ГЛАВА 7.
1. Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум

"Чудото" - Симона Божилова Х кл.

http://arhiereiskopz.com/to-childrens/library/tales/4421-bog-e-lyubov


ЧУДОТО

есе

 Мисля, че минаха два месеца, а може би са и три… май изгубих представа за времето. Всяка сутрин се събуждах с мисълта как да започна това, но така и не открих правилния начин и затова реших да започна просто така, и то от самото отначало.

 Господ е създал този свят, както и нас хората, дал ни е способността да се обичаме и привилегията да бъдем обичани, но правим ли го? Обичаме ли се наистина или играем игра, в която самите ние не познаваме правилата, но вярваме, че ги има. Историята ми вероятно не е най-интересната, нито пък най-вълнуващата, но си е моята история. Винаги до една степен съм вярвала в чудеса, но никога не съм мислила, че самата аз ще бъда част от такова.

 Беше един хубав есенен ден, отворих очи и бях заслепена от слънчевите лъчи, спускащи се така непринудено през прозореца ми, та чак до съненото ми лице. Мислех си, че днес ще бъде един обикновен и скучен ден като почти всички останали, но не беше. Тъкмо си казах, че ще има време да поспя още малко, когато погледът ми срещна светещото екранче на будилника. Въпреки бавните ми реакции поради факта, че туко-що бях станала, успях да сметна, че имам точно двадесет минути да се оправя за училище, като се има предвид, че училището ми бе на другият край на града. Донякъде ми се губи споменът как се оправих толкова бързо и как въобще стигнах, но стигнах въпреки двадесет и петте минути закъснение, отлепената подметка на маратонката и обърканата ми училищна програма за деня, всичко останало беше наред. Часовете минаваха бавно, а на мен сякаш нещо ми имаше, усещах странно чувство, все едно нещо лошо щеше да се случи и точно в следващия момент телефонът ми извибрира. Гласова поща? Бях получила гласова поща, а аз обикновено никога не получавам. Беше от Вивиян (моята най-добра приятелка). Помолих учителката да ме пусне да изляза от часа, защото може би е важно и тя ми разреши. Ръцете ми трепереха, усещах как всичко около мен се върти, но не разбирах какво става, тогава пуснах съобщението и когато го изслушах, всичко в мен се преобърна: „Здравей Габи, аз съм Вивиян. В момента пътувам към училището ти, защото исках да ти разкажа какво каза учителката ми по скулптора. Просто съм много развълнувана и знаеш, че няма на кого другиго да разкажа и за това исках ведн….’’ След тези думи се чу силен шум сякаш от сблъсък с нещо и съобщението просто спря. Не знаех какво се случва, излязох от училище и започнах да тичам към мястото, където с Вив винаги се чакахме и можех да разбера какво се случваше, просто всичко стана така бързо. Тогава погледът ми се спря на една обърната горяща кола. Това беше колата на Вивиян. Спомням си в следващия момент как стоях на един стол в болницата, слушайки полицаят как задаваше въпроси на пострадали очевидци за катастрофата и в този момент лекарят излезе от стаята, в която се намираше Вивиян. Аз се изправих и започнах да го затрупвам с въпроси, Bog e lubov Septemvri2когато той просто вдигна ръка, погледна надолу и ме помоли да спра. След това, което ми каза просто паднах на земята и в този момент имах чувството, че сънувам и всичко това беше един лош сън, но не… бе реалност, Вивиян беше в кома и не даваха никакъв шанс,  че тя ще се събуди отново. Пуснаха ме да вляза, стоях до нея, гледах я и не можех да направя нищо, за да й помогна. Станах и си тръгнах, като почти нямам спомен как съм се прибрала. Толкова неща мислих, но нищо. Истината беше, че никой човек нямаше да може да стори нищо, за да я накара да отвори очи отново и аз знаех това.

 Винаги съм вярвала в Бог, още от малка мама ме водеше в църквата, показваше ми как да се прекръствам, как да паля свещички и всичко останало. Имах нужда да вярвам, че Бог ще й помогне. Още на следващата сутрин отидох в църквата и разказах на свещеника какво се случи. Той ми обясни, че трябва да започна все от някъде и аз го направих. Четях си всички молитви, които беше нужно, постих определения брой дни и отидох на изповед, за да може накрая да се причастя. Мина седмица, отидох на църква още рано от сутринта и чаках причастието. Чаках го, защото то не беше за мен, а за Вивиян и въпреки че аз щях да го приема, то щеше да бъде за нея. Всичко приключи и тъкмо си тръгвах, когато погледът ми се спря на една от иконите на Света Богородица, пред която имаше много цветя. Реших да си взема едно. Отидох пред иконата, целунах я, прекръстих се и взех едно цветенце, молейки се дълбоко в сърцето си Вивиян да се събуди. Излизайки от храма, видях една баба да стои сама на една от пейките, които се намираха в двора на църквата. Тя ме заговори и честно казано нямам голям спомен какво й отговарях, но няма да забравя последните й думи: „Това цвете явно е за някой много специален човек, по-добре побързай да му го занесеш, преди да е увяхнало съвсем.’’ Как знаеше, че цветето е за някой? Пожелах и приятен ден и тръгнах напред, но нещо ме накара да се обърна и когато го направих, нея вече я нямаше, сякаш се бе изпарила в небето. Всичко беше като сън… Качих се в автобуса, който ме откара право пред болницата, в която беше Вивиян. Исках просто да постоя при нея, да я погледам, да и оставя цветето и след това да се прибера, и да се помоля отново на Бог тя да отвори очи. Качих се по стълбите чак до четвъртия етаж и стигнах стаята на Вивиян. След като обясних, че съм нейна приятелка, ме пуснаха за пет минути. Отворих вратата и когато я видях отново на болничното легло, очите ми се напълниха със сълзи. Взех един от двата стола, намиращи се в стаята и го преместих до леглото и. Просто облегнах глава на ръката и и усещах как сълзите ми бавно се стичат една по една по топлите ми бузи. Постоях така известно време и медицинската сестра ме подкани вече да изляза, тогава сложих цветето в ръцете на Вивиян и тъкмо понечих да стана, когато стана чудо! Цветето малко по малко започна да увяхва и в този момент Вивиян отвори очи. Сякаш пое живота на малкото цвете в себе си. Тя ме погледна и ми се усмихна, очите ми бяха пълни със сълзи и прегръщайки я попитах: „Сега ще ми разкажеш ли какво ти каза учителката?’’ Тя се засмя и тогава дойдоха и лекарите. Не можех да повярвам на случилото се, но в този момент разбрах, че не сънувам и всичко беше самата реалност, колкото и необяснимо да звучи.

 Мисля, че минаха два месеца, а може би са и три… май изгубих представа за времето. Лекарите го наричаха чудо на медицината, но аз знаех каква всъщност беше истината. В крайна сметка научих едно, че не трябва да се молим на Бог само, когато се нуждаем от помощ. А, да - и още нещо, чудесата съществуват и може би ти също си едно малко чудо на този огромен свят!

Автор: Симона Божилова Божилова
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...