Малкият магьосник, иг Валентина Друмева

Млади родители изпаднаха в тревога за своето дете. Те го възпитаваха в чиста вяра, стараеха се да отстраняват вредното влияние на лошите телевизионни филми и пристрастяването към компютърните игри. Подготвяха го и за отношението към нощните дискотеки и за влиянието на лоши приятели. Но изведнъж се изправиха пред нова опасност.

Един ден малкият Светлин се върна от училище с книгата за Хари Потър. Той вече беше успял да я прочете с голямо увлечение и искаше пари да си купи следващия  том. Родителите му я прегледаха и разбраха, че в нея се крие опасна отрова за детската душа, поднесена в привлекателна форма.

Направо и съвсем открито става въпрос за магия, а главният герой – Хари Потър, представен като положителен, е един малолетен магьосник. Това е потресаващо ужасно! Тяхното дете може да стане магьосник. А всяка магия се върши с извикване на злите сили – демони, което е опасно за децата.

Двамата решиха да размислят и тогава да дадат отговор на детето си. Дълго беседваха. Пръв започна бащата:

- Увлечението на децата е леснообяснимо. Ако им  поднесат две чаши с питие, едната най-обикновена и пълна с топло мляко, а другата с блестяща външност, но пълна с отрова, те ще предпочетат красивата чаша, без да осъзнават, че тя е опасна.

- Така е – потвърди майката. – Наистина книгата е написана увлекателно. Много майсторски се трови чистото детско съзнание.

- Тази книга може да заблуди дори родителите, на които липсва духовна просвета. С какво магьосникът е лош? Нали е добър герой и се бори със злото! Нищо, че си служи с магия.

Родителите внимателно проучиха книгата и разбраха, че техниките и заклинанията, с които си служи Хари Потър, не са измислени от автора. А са взети от книги за „черна” и „бяла” магия. Роулинг признава, че една трета от съдържанието на книгите й идва от магьоснически изследвания на сатанистки и други езически вярвания.

Стигна се до разговор с детето.

- Светлине, харесва ли ти книгата за Хари Потър – попита баща му.

- Да, татко. Много е увлекателна – отговори то.

- Но Хари Потър използва лъжата като много хубаво нещо за постигане на своята цел!  Това има ли нещо общо с християнството, което учи да не лъжем?

- Да, сега разбирам, че Хари Потър е лъжец.

- И непослушанието е позволено, когато служи на неговия интерес!

- Да, татко, и това разбрах вече.

- Хари Потър отвръща на злото със зло. Той се отнася добре с другите само ако те се отнасят добре с него. Така ли учи Христос, Който иска да обичаме и враговете си? Ти си християнче, а всичко в тази книга е против ученито на Христос. Пази вярата си чиста – каза в заключение бащата, а майката добави:

- Светлине, сигурно си разбрал, че Хари Потър се бори против лошия магьосник Волдемор, а самият той е като него магьосник. Няма добри и лоши магьосници. Всички до един са лоши, защото работят със злите сили и погубват човешки души. Този, който чете книгите, повтаря магьосническите думи, с които се извиква дяволът. По този начин той насочва магията против собствената си душа.

Майката, като видя, че Светлин се замисли сериозно, продължи:

- Нека размислим. Нали знаеш как дяволът излъгал Адам и Ева. Казал им, че като извършат непослушание към Бога, ще станат силни и знаещи като Него, но не станали, а паднали по-ниско. Дяволът е баща на лъжата. И тук е така. Чрез лъжа се докосва до  душата на детето и добива власт над него. Тогава приятното четене се заплаща скъпо.

Тогава малкият Светлин разбра вредата от Хари Потър. Изгори сам книгата, а телевизорът изключваше за поредица от филми по нея. Душата му не се зарази от отровата на магьосничеството. Тя остана светла и оправда името, което носеше.

Източник: 

 

„Православно вероучение за деца”

http://www.pravmladeji.org/node/437