Автор е съпругът ми:
Днес ме срещна зайчето Папунчо и се оплака, че са го изгонили от фабриката за моркови.
- Защо така, бе, чичовото? Какво е станало?
- Ами, аз ям морковите и началникът ме видя, скара ми се и ме изгони.
- Няма да ги ядеш, чичовото, какво да ти кажа. Сега ще трябва да си намериш друга работа.
(пауза)
Вървя си днес и гледам в далечината някой скача. Гледам пак - зайчето Папунчо приближава. Скача и ушите му стърчат нагоре.
- Какво има, Папунчо. Защо скачаш?
- Една бълха ме е полазила. Скачам, че да я изтръскам, а след това се ослушвам дали е паднала, че да избягам надалеч от нея.
Това е съкратен вариант по спомен. Следващият път ще записвам с диктофон!
На мен лично много ми допадат. За страничния зрител може би са твърде постни, наивни или натуралистични. Аз обаче се умилявам.
Зайчето Папунчо 2
Зайчето Папунчо 3
Зайчето Папунчо 4
Ха ха! Весело, много весело!
ОтговорИзтриванеОпределено ще се опитам да следвам публикациите. Добре че "рекламира" адреса под името си в Skype, та го видях. :)
Поздрави! (за момента от Нидерландия)
Благодаря! И ние много се забавляваме да измисляме подобни историйки.
ОтговорИзтриванеПоздрави от Пазарджик! За постоянно... засега.