Вървя си аз по оная пътека, дето си минавам всеки път. Гледам през храсталаците: А... някой скача. Спрях се аз да се ослушам, гледам Папунчо. Някак скача така, весело. След него върви братчето му Папийчо. И то подскача още по-весело. Помислих си аз, че и татко Папас и мама Папайя идват с тях, ама само двамата бяха.
- Стой... - викам аз - Папунчо, ти ли си?
- Аз съм, чичо Спасе.
- Ами, Папийчо къде си го повел?
- Уча го да ходи. Миналия месец с тати Папас обрахме гроздето. И тати Папас го сложи в едни бидончета, та с Папийчо си посръбнахме от гроздовия сок, стана ни някак много весело, и реших да изведа Папийчо на разходка. Да го уча да ходи.
- Ами, хайде с мен тогава до реката. - Там съм си оставил лодката. Може да се повозим, ама искам да ме слушате.
Повозихме се ние и Папунчо с Папийчо нещо взеха да подскачат вътре. Види се гроздовият сок е бил доста сладък. По едно време разлюляха лодката. Аз им викам:
- Стойте, бре! - Те подскачат още по-силно, та даже и ми пеят юнашки песни. Как стигнахме до водопада, до онзи малкия, не разбрах, защото бяха взели едно шишенце с гроздов сок, та аз го държах да не се разсипе и съм се улисал. Ама нали ти казвам, добре, че беше онзи малкият водопад- плиткият , та докато туй-онуй и се поокъпахме. Доплувахме до брега, поотръскахме се. Вече не ни беше толкоз весело и затова Папунчо и Папийчо решиха да си тръгнат пеша нагоре към гората, а пък аз - надолу към града. Лодката не знам къде отиде. Сигурно си е отишла вкъщи сама, като чичопенчовото магаре, кога чичо Пенчо си вземе пенсията.
Зайчето Папунчо1
Зайчето Папунчо 2
Зайчето Папунчо 3
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!