събота, 3 март 2018 г.

Св. Злата (13.10) побеждава мъчителите мюсюлмани

Днес е националният празник на България. 3-ти март, освобождението от Турско робство. Какъв ли щеше да е животът ни, ако не се бяхме освободили? Нелек. Дали официалната ни вяра щеше да е светото Православие? Едва ли.

В това тежко за българите време , за да се построи църква е било нужно разрешение от турските власти, а те не допускали християнската църква да е по-висока от мюсюлманския храм, джамията. Затова по-голямата част от черквите, строени по това време са вкопани в земята. Бог давал на хората съобразителност да изхитрят турските власти и да построят голяма и просторна църква, Божий дом, достоен за Божият слава.

Най-страшното на това време било отношението към българите християни. Вярно, те имали известна свобода, но ако турски големец си харесал българска девойка, той можел да я вземе насила без да иска разрешение от родителите ѝ.

Това се случило и с една прекрасна скромна селска девойка: света Злата от село Мъглен. Тя била необикновено красива, но израсла в семейство с много деца и не била глезена, а научена на труд. Тази душевна красота още повече подчертавала красивите черти на лицето ѝ. Но за беда един турчин я забелязал, събрал свои другари и я откраднал, докато събирала дърва в гората.

Завел я в дома си започнал да ѝ увещава да приеме неговата вяра и да се омъжи за него. Опитвал и с добро и с лошо, но не сполучил. Света Злата твърдо заявила: "Аз няма да се отрека от моя Христос, Небесният ми Жених, колкото и да ме мъчите." Мъжете видели безсилието си и повикали жените си. Те обсипали света Злата с внимание и ласкателства. Използвали лукавство и магия, цели шест месеца се мъчили да я разколебаят във вярата, но света Злата не отстъпила.

Щом не сполучил и с това турчинът и приятелите му викнала близките на света Злата и ги заплашили, че ако не я склонят да смени вярата си, ще я убият, а тях ще накажат и глобят. Родителите и сестрите на света Злата проявили малодушие и започнала да я убеждават по каквито начини знаят. Те говорели: "Отречи се само привидно, но иначе си вярвай в Христос. Той е милостив и ще ти прости." Да не слушаш родителите си е нарушение на петата Божия заповед, но ние сме длъжни преди всичко да обичаме Христос. Затова и света Злата си спомнила думите на Спасителя: "Който обича баща и майка повече от Мене, не е достоен за Мене." И им казала: "Вие вече не сте мои близки. От днес баща ми е Христос, майка света Богородица, братя и сестри всички светии!" (Мат. 10:37)

И тогава, след като всички опити да я склонят чрез думи не помогнали, турците започнали мъченията. Няма да описват колко страшни били те. Светицата обливала с кръвта си земята, търпяла нечовешки мъки, защото Сам Христос я подкрепял в изпитанията, а те продължили повече от три месеца. Накрая тя издъхнала, но удържала победа и сега се радва на небесата със своя Жених Христа, окичена с нетленнен венец. Нека помним житието ѝ, да ѝ се молим и в трудни мигове да взимаме пример от нейното търпение.

Тропар:

Възлюбила небесния Жених, 
не си се убояла от мъченията на злочестивия агарянин 
и си проляла кръвта си даже до смърт, 
Злато всехвална, мъгленска похвало. 
Затова сега приемаш въздаяние по достойнство - 
вечно веселие в чертозите на Христа, нашия Бог. 
Него моли да спаси нашите души.

По "Жития на Българските светии," изд. манастир "Св. Вмчк. Георги Зограф," Света Гора, 2007
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...