НЕДЕЛЯ ЦВЕТНИЦА
(ВРЪБНИЦА)
Този ден спомняме
тържественото влизане на Господ Иисус
Христос в Йерусалим.
Шест дни преди юдейския
празник Пасха Иисус бил в близкото до
Йерусалим селце Витания, гдето предния
ден бе възкресил четиридневния мъртвец
Лазар. Слухът за чудото на възкресяването
още същия ден се бил разнесъл в Йерусалим
и мнозина от дошлите за празника в светия
град, като узнали, че Христос е във
Витания, дошли тук, за да видят както
възкресения Лазар, така и възкресилия
го Иисус. На другия ден Господ тръгнал
с учениците Си за града. Мнозина, като
узнали за това, взели палмови клончета
и излезли да Го посрещнат. Когато
наближили Ветфагия до Елеонската
планина, Иисус изпратил двама от учениците
Си в отсрещното село и им поръчал да
доведат една ослица с осле и ако някой
ги попита нещо, те да кажат, че тия животни
са потребни на Господа. Учениците
изпълнили поръчението – докарали
ослицата с ослето и метнали върху тях
дрехите си, а сам Иисус седнал на тях. А
всичко това станало, за да се сбъдне
реченото чрез пророк Захарий, който
казва: „Ликувай от радост, дъще Сионова,
тържуствувай дъще Йерусалимова: ето,
твоят Цар иде при тебе праведен и
спасяващ, кротък, възседнал на ослица
и на младо осле, син на подяремница“
(Зар. 9:9). Образувало се шествие, начело
на което бил Христос, а около Него и след
Него вървели учениците Му. И колкото
повече шествието се приближавало до
Йерусалим, толкова повече народът се
увеличавал. Едни постилали дрехите си,
а други сечели палмови вейки и ги
постилали по пътя. Съпровождащият Го
народ възклицавал и казвал: „Осанна
Сину Давидову! Благословен Идещият в
името Господне! Осанна във висините!“
Ето, преманли потока
Кедрон и влезли в свещения град през
Златни порти.
Свети
евангелист Лука като повествува за
тържественото влизане на Христос в
Йерусалим, отбелязва, че когато Господ
наближил града и го видял, заплакал за
него и казал: „Да беше и ти узнал
поне в този твой ден, какво служи за твой
мир! Но сега това е скрито от очите ти.“
(19:42). В този съдбовен момент Господ
отправил взор към близката участ на
града, заобиколен от нашественици и
завладян от поробители, които ще разрушат
стените му, та няма да остане камък върху
камък, ще избият децата му, загдето не
узна и не разбра времето на Неговото
посещение. Зад ликуващите викове „Осанна“
Христос ще да е доловил и неистовия рев
на същата тая тълпа, която само след
няколко дни ще реве: „Разпни,
разпни Го!“
Когато
шествието влязло в града, отбелязва
свети евангелист Матей, целият град се
потресъл (21:10). Отдавна градът на Давид
не бе посрещал тъй тържествено цар или
пророк. Чувало се някой от народа да
казва: „Този е Иисус, пророкът от
Назарет Галилейски!“ (21:11). Други
продължавали да възклицават: „Благословен
Царят, Който иде в име Господне! Мир на
небето и слава във висините“ (Лука
19:38). Отстрани обаче стояли някои фарисеи,
които, изпълнени от завист и злоба,
негодували и казвали: „Учителю, запрети
на учениците Си!“ На това Христос
отговорил: „Казвам ви, че ако тия
млъкнат, камъните ще завикат!“ (Лука
19:39-40).
Шествието
продължило до храма. Иисус влязъл в него
и изпъдил оттам всички продавачи и
купувачи, прекатурил масите на менячите
на пари и пейките на гълъбопродавачите
и им казал: „Домът Ми дом на молитва
ще се нарече, а вие го направихте на
разбойнически вертеп!“ В това време
децата продължавали да възклицават:
„Осанна Сину Давидову!“ А
първосвещениците и книжниците, като
видели всичко, което Христос извършил
и като чули приветствените детски
гласове, възнегодували и казали на
Иисуса: „Чуваш ли, какво казват те?“
А Господ им отговорил: „Да! Нима не
сте никога чели: из устата на младенци
и кърмачета Ти си стъкмил похвала?“
(Пс. 8:3). След това Христос излязъл от
храма и отишъл във Витания, за да
пренощува.
Спомняйки
днес тържественото влизане на Христос
в Йерусалим, и ние, подобно на йерусалимските
деца, държим в ръце зелени вейки – знак
на победа и заедно с тях възклицаваме:
„Осанна във висините, благословен
Идещият в име Господне!“ А м и н!
