СЪБОТА
НА ПРАВЕДНИЯ ЛАЗАР
Днес
празнуваме възкресяването на светия и
праведен Христов приятел четиридневния
Л а з а р. Той бил жител на близкот одо
Йерусалим селце Витания. Нашият Спасител
често обичал да посещава дома на Лазар
и бил желан негов Гост. Лазар имал две
сестри Марта и Мария. Иисус обичал Лазар
и сестрите му. Случило се, че Лазар тежко
заболял. В това време Христос бил някъде
отвън реката Йордан. Марта и Мария
пратили съобщение на Христос, че техният
брат е болен. Навярно те са се надявали,
че Господ веднага ще тръгне за Витания
и ще изцери болния. Но Христос тръгнал
едва на третия ден. Преди да тръгне , Той
казал на учениците Си: "Лазар,
нашият приятел е заспал, но отивам да
го събудя", а
после направо им казал: "Лазар
умря!"
Когато дошли във Витания, Лазар бил вече
от четири дни в гроба. Марта посрещнала
Иисуса и Му казала: "Господи,
ако беше тук, нямаше да умре брат ми. Но
и сега зная, че каквото и да поискаш от
Бога, ще ти даде Бог."
Иисус й рекъл: "Брат
ти ще възкръсне; Аз съм възкресениет ои
животът, и който вярва в Мене, и да умре,
ще оживее."
След това дошла и Мария, паднала при
нозете на Иисус, и казала също: "Господи,
да беше тук, нямаше да умре брат ми."
Виждайки скръбта на двете сестри, Иисус
се натъжил и се просълзил. Завели Христос
при гроба, в който бил погребан Лазар.
Господ Иисус казал да вдигнат камъка
от вратата на гроба. Разнесло се тежко
зловоние от започналото разложение.
Иисус вдигнал очи към небето и се помолил
на Своя Отец, обърнал се след това към
мъртвеца и с висок глас извикал: "Лазаре,
излез вън!"
Мъртвецът оживял. Христос заповядал да
го развържат от погребалните повивки
и Лазар излязъл от гроба за голямо
учудване на присъстващите.
Мълвата
за станалото чудо мълниеносно се разнесла
в близкия град Йерусалим и мнозина
дошли, и като видели възкръснали Лазар,
повярвали в Иисуса. Това обаче извикало
голяма тревога у първосвещениците и
фарисеите. Те се побояли да не би целият
народ да тръгне подир Иисус и решили да
убият - Христос и Лазар.
Според
древно църковно предание Лазар, след
възкресяването му, се преселил в остров
Кипър, гдето бил впоследствие ръкоположен
за епископ и след като поживял още 30
години, втори път починал. Подир много
години при византийския император Лъв
Мъдри светите му мощи били пренесени в
Цариград и положени в храм, наречен на
негово име.
Възкресяването
на Лазар е убедително доказателство,
че Христос е наистина Божи Син, че Той
наистина е възкресението и животът.
Възкресяването на Лазар е залог и
уверение и за нашето бъдещо възкресение.
Тази мисъл е изразена и в днешния
празничен тропар (църковна песен):
"За
да ни увериш в общото (бъдещо) възкресение,
Ти - Христе Боже, преди Твоите страдания
си възкресил от мъртвите Лазар...) С
неговите молитви ни помилуй! А м и н!
Към съдържанието на СИНАКСАР.
Към съдържанието на СИНАКСАР.
