вторник, 12 април 2016 г.

СЪБОТА НА НЕДЕЛЯ ПЕТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - Богородичен акатист

Тоя ден е определено да се пее акатист към Св. Богородица. Майката на нашия Спасител Господ Иисус Христос - св. Дева Мария - е на особена и заслужена почит в Православната църква. Сама Богоматер предсказва за себе си, че ще бъде ублажавана от всички родове (Лук. 1:48). Колко молитви и хвалебни песни са посветени на Нея! Да отворим коя да е богослужебна книга, особено пък Октоиха, Триода и Минея - колко песни там са означени като "богородични"! Сред всички тия песни обчае особено място заема акатистът. Думата "акатист" означава "неседален". През време на изпълнението му богомолците не сядат, а стоят прави в знак на особено благоговейно внимание.

Кой е авторът на това дивно песнопение, не може с положителност да се каже. Според едни това е Роман Сладкопевец, според други - Георги Писидийски, а според трети - Цариградският патриарх Сергий. Относно времето и обстоятелствата, при които е бил създаден акатистът, се знае следното:

През седмия век Цариград бил обсаден по суша и море от перси и авари. Жителите на града изпаднали в голям ужас и смущение. Съпротивителните сили на обсадените били вече към своя край. Стените на града треперели. Надеждата за спасение била само в Бога и Божията Майка, покровителка на града. Тогава патриарх Сергий наредил тържествено литийно шествие с Неръкотворния образ на Христа, св. Кръст и честната риза на св. Богородица. Шествието обиколило града от вътрешната страна на стените. Всички горещо се молели и плачели, отправяйки поглед към небето и по-особено - към св. Богородица. И както някога при обхождането на Иерихон, с Божията помощ стените на града паднали, тъй и тук силата Божия се проявила, само че не вече в падане на стени, а в избава. За общо учудване, появила се страшна буря, която потопила корабите на неприятеля, а не малко пострадали и ония, които обсаждали града по суша. Градът бил спасен! Въодушевлението на цариградчани било неописуемо. Те вече знаели кому дължат избавлението си - на всемилостивата Божия Майка. Всички били изпълнени с чувство на благодарност. И те изразили това си чувство в молитви и песнопения към Богородица. Църквите били препълнени от признателния народ. Цяла нощ, стоейки на крака, всички славели и величаели Дева Мария. Един вдъхновен певец тая нощ обаче по особен и непознат до тогава начин започнал да плете хвалебен венец на бранната, т. е. поборницата-Воевода, Спасителка на града. Вниманието на всички било насочено към вдъхновения певец. Из устата му излизали възторжени хвалебствия. Целият народ отговарял възгласно: "Радвай се, Невесто Неневестна!" и "Алилуя!". Тия песнопения останали и до днес, известни с името а к а т и с т. В памет на това славно събитие Църквата въвела пението на акатиста на четири части (статии) през петъците на Великия пост на вечерното богослужение. По устав целият се пее на утрената в събота на Петата великопостна седмица. Но в Българската църква целият акатист наведнъж се чете в петия петък на Великия пост с малко повечери.

Какво представлява Богородичния акатист! Той се състои от 25 песни - 13 кондаци и 12 икоси. Кондаците по обем са около три пъти по-малки от икосите. Всеки икос се състои от дванадесет хвалебни фрази; всяка фраза започва с поздрава "Радвай се!" Икосът завършва със заключителния поздрав "Радвай се, Невесто, Неневестна" (Неневестна - непознала мъж). Всеки кондак окончава с хвалебствието "Алилуйя" (Хвалете Бога!) с изключение на първия кондак, който завършва с "Радвай се, Невесто, Неневестна!" Началните букви на икосите, от първия икос до последния кондак, отговарят на реда на буквите в гръцката азбука.

Главната идея, която е прокарана в кондаците, е догматът за б о г о в ъ п л ъ щ е н и е т о. Икосите се делят на две части - уводна, в която е изказана някоя мисъл пак във връзка с догмата за въплъщението, и даванадесет възхвални стиха или по-точно - шест двустишия. Във всичко 144 възхвални приветствия към Св. Богородица, чрез образи и сравнения, антитези и метафори, авторът на акатиста е разкрил цялата дълбочина на богословието примирението на Бога с човешкия род, възпяват се нравствените качества на Дева Мария, нейната непорочност и целомъдрие, топлото й застъпничество за нас пред нейния Син, проявените от нея чудеса при обсадата на Цариград и пр. За изплитане на този хвалебен венец авторът е брал цветя от необятната градина на Свещеното Писание, църковната история и творенията на св. Отци - главно на Св. Йоан Златоуст, Ефрем Сирин и Роман Сладкопевец.

Богородичният акатист е предназначен не само за обществена, но и за частна домашна у п о т р е б а. Благочестивият християнин, застанал пред иконата на св. Богородица в своя дом при запалено кандило, може и сам да хвали и величае Божията майка с акатистните песнопения, било в дни, посветени на нея, било в минути на беди и злощастие. Защото той знае, че "много может моление матернее ко благосердию Владыки". Голяма сила има майчината, т. е. на св. Богородица молитва пред добросърдечието на Владиката - Христос.


Нека и ние днес, прославяйки и възпявайки достойно Божията Майка с дивното акатистно песнопение, да кажем: "О, всевъзпявана Майко, Която си родила най-светото от всички светии Слово, приеми сегашното наше приношение, избави от всяка напаст и изтръгни от бъдещата мъка всички, които Ти пеят: "Радвай се, Невесто Неневестна!" (Из последния кондак на Богородичния акатист). А м и н!

Към съдържание на СИНАКСАР.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...