понеделник, 11 април 2016 г.

Синаксар - Четвъртък на неделя пета: Целият канон на св. Андрей Критски

Днес (13.04.2016, сряда), по църковно установление, е определено да се пее Великият покаен канон на св. Андрей Критски. Нека кажем няколко думи за тоя боговдъхновен певец на покаянието и за неговото дивно творение.

Св. Андрей Критски е роден в Дамаск през 7. век. До седемгодишната си възраст той бил ням. Бил изцерен от този недъг, след като приел св. Причастие. От този момент той всецяло се предал на Бога, изучавал най-ревностно Словото Божие и на 14-годишна възраст бил приет в клира, ръкоположен за дякон. С богоугодния си живот спечелил любовта на християните.

В 680 г., като секретар на Йерусалимския патриарх Теодор, участвувал в Шестия вселенски събор. Бил голям молитвеник. В преклонна възраст бил поставен за епископ на Крит.

Най-отличителните му качества били: дейно благоческие, необикновено смирение, голяма мъдрост и пастирска любов. На връщане от Цариград, предузнавайки своята кончина, починал от лека и блажена смърт.

Автор е на много беседи за разни празници, писал е канони и празнични стихири. Най-известно негово литературно творение обаче е Великият покаен канон.

Онова, което е особено характерно за този канон е силното покайно чувство, с което е пропит. Това чувство е "в състояние да омекчи и най-ожесточената душа, да я ободрии възвиси".

В канона на св. Андрей са подчертани следните по-главни мисли:

Дълбокото съзнание за тежката наша греховност и виновност пред Бога, което гнети човешката душа; съзнанието, че единственото средство за избавяне от тоя гнет е покаянието, решимостта да скъсаме с греха и тръгнем към светлите чертози на светостта; достигането на спасение не е възможно без благодатта Божия, а оттук - надеждата за безпределната Божия милост.

Целият Велик канон се състои от 9 песни. Всяка песен започва с ирмос, който съдържа и основната тема на песента. Всяка песен се състои от различни по брой стихове (куплети) - всичко 280 в целия канон. Последните куплети на всяка песен са посветени в прослава на св. Троица, на св. Богородица, на св. Мария Египетска и на св. Андрей Критски (очевидно последната не е творба на самия автор, а на някой негов почитател).

Канонът е даден в своеобразна диалогична форма - разговор между поета и Бога, от една страна, и между певеца и собствената му душа - от друга. Колкото певецът е смирен в отношението си към Бога, толкова той обаче е строг и безпощаден към себе си.

Припевът на канона е "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!" Вече самият припев оказва на покайния характер на канона. Що собствено значи "Помилуй ме, Боже!"? Не е ли това стон на каещатат се душа? Не е ли призив, който иде от дълбината на сърцето, вопъл, отправен към Оня, Който е бездна на милостта и всеопрощението? А повтарянето на думата "Помилуй ме...!" подчертава нейната настойчивост, силата на покайното чувство.

Да пристъпим сега към кратко изложение на съдържанието на канона.

Църковният песнотворец започва с изповедта, че негов помощник, покровител и спасител е Бог. Въздал прослава на към своя Бог, авторът вече навлиза в необятните дебри на душата и на Словото Божие и там търси мотиви за своите покайни песни.
***
Божествената искра към чистота и святост, запалена в човешката душа още при създаването й, вместо да се разгаря в буен пламък, гасне и сърцето потъмнява. Съзнанието за лична греховност просто раздира душата на поета и той не зане отгде да започне да оплаква своя окаян, обременен от грехове живот. Грехът се е промъкнал и настанил във всяко кътче на сърцето и мъките, които причинява на душата, са неизмерими. Сръвнявайки себе си с най-големите грешници, св. Андрей намира, че той всички тях е надминал. Това признание прозвучава в много места на канона. "Съгреши, наистина, Адам, но той престпи само една Божия заповед, а пък аз, признава авторът, потъпках всички заповеди! Надминах и Каина, защото убих собствената си съвест." Авторът подканя душата си да подражава на класическите библейски примери на покаянието - на Давид, Манасий, ниневийци, на евангелската блудница, на грешния митар и на разбойника на кръста. И след това, разчитайки на безкрайното Божие милосърдие, св. Андрей пее или по-добре - плаче: "Ти, Който върху Си на целий свят поемаш греховете, Ти Агнец Божий, снеми греховното бреме и от мен, облей ме с милост и нека тя в мойто сърце да проблесне!"

"Пред Тебе коленича, о Иисусе, в грях паднах, но Ти ме очисти! Снеми, Милостиви, тоз тежък товар греховен! Облей ми сърцето с обич, - умилни сълзи прати ми, душа ми не ще престане все тъй към Теб да зове!"

Певецът на покаянието отправя молитвен вопъл и към Божията Майка: "Богородице, надеждо и предстателко за ония, що теб с песни възпяват, снеми от мен тежкото греховно бреме и , като пречиста Владичице, приеми ме, кога се кая!" (I песен, във вторник).

След шеста песен, когато душата почва вече да унива, певецът на покаянието се обръща към нея с възбудителните думи: "Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят приближава и ти ще се смутиш, стресни се, прочее, - та да те пощади Христос, Който е навсякъде и всичко изпълва!"

Това е най-високата точка на покайно напрежение в целия канон! "Душо моя, душо моя, събуди се, стресни се! Опасна е за теб греховната дрямка! Ти си ми една, единствена, ако тебе загубя, всичко загубвам. Ето, краят наближава, смъртта е всеки момент пред прага - ако те заваря заспала, завинаги си загубена!"


Покайният канон на св. Андрей е писан със сълзи и не може да бъде слушан без сълзи. Всяка дума от това дивно творение е отронена от едно сърце, което всецяло е било съкрушено от покаяние. Нека покайните стонове на св. Андрей да раздвижат струните и на нашите сърца и да подтикват и нас към покаяние, чрез което да се очистим от греховната сквернота, да се просветим и възвишим духовно до върховете на Богоозарението и да постигнем спасението си в Господа, Комуто да бъде чест и слава во веки! А м и н!

Към съдържанието на Синаксар.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...