Свети Антоний Велики икона за оцветяване и опит за житие

Скъпи деца,

вижте добре това лице. Така изглежда човек, който е доживял до 105 години. Много хора си мечтаят за дълъг живот, разглеждат столетниците с интерес и ги обгръщат със специално внимание, мечтаят си да са на тяхно място и се интересуват от тайната на дълголетието. Може да ни препоръчват всякакви диети и еликсири за вечна младост, но истината е, че броят на годините ни, като всяко нещо, е в Божиите ръце. И главното! Въпросът не е колко време ще прекараме тук, на земята, а как ще прекараме това време.

Отговорът на въпроса как е добре да прекараме времето си на земята, както и на много други важни въпроси, намираме в свещеното Писание. А там е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният Ви Отец." (Мат. 5:48) Това означава да взимаме пример от Господа. Но то понякога е трудно нещо, непосилно. Все пак Бог е съвършен, без нито една грешна мисъл, чувство или дело. А ние сме хора. Нека тогава вземем пример от същите такива хора като нас, които са извървели стръмния път и са влезли през тесните врата в Рая (Мат. 7:14). Един такъв свят човек е бил свети Антоний Велики.

Той се е родил в богато семейство и съвсем млад загубва родителите си и наследява всичко, което те притежавали. Всеки от нас поне веднъж  си е мечтал тайничко да бъде богат като вълшебник, нали? Какво бихте направили Вие, ако имахте много пари? Ще си хапвате шоколадчета и саламчета, колкото си поискате? Ще се веслите с приятели? Ще купувате красиви дрехи? Ще си подсигурите много книги и добро образование? Можем да намерим най-благородни приложения на едно несметно богатство, но истината е, че то е голяма отговорност. От една страна, Бог е обещал да се погрижи за всички наши нужди. Нали е казал: "Не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете"(Мат. 6:25-34) От друга страна, богатството може да ни увлече в безгрижен и греховен живот. Неслучайно Бог ни предупреждава: "По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие." (Мат. 19:24)

Не забравяйте обаче, че свети Антоний придобил своето богатство след смъртта на родителите си. Смъртта има обичай да ни напомня за себе си. Грижи се да не забравяме, че един ден ще дойде и за нас край на земния живот и време да отговаряме за делата си тук на земята. Може би именно тя е подготвила сърцето на свети Антоний за думите "ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва." (Мат. 16:24)
Какво ще рече да се отречеш от себе си? Това май е очевидно, нали? Значи да спрем да мислим за себе си и да насочим всичките си мисли и желания към Бога. А какво е да вземе човек кръста си и да последва Христа? Различните хора имат различен кръст. За някого това ще е нелечима болест. За другиго - неговият брат, който все го дразни и му взима играчките без да пита. За трети - липсата на пари... Кръстовете са различни, но има едно нещо, което е нужно на всеки, който иска да носи кръста си - търпение. А как да добием търпение? Чрез упование на Бога и молитва.

Вие деца, щом четете този сайт, трябва да имате опит в казването на молитви. Забелязали ли сте кога най-леко върви молитвата? При включен телевизор? Докато чакате с нетърпение да се върнете към увлекателната книжка? В компанията на други деца? Дори апетитният вид на храната, чуждите дрехи, случайно бръмналата муха, всичко това може да отклони ума ни от молитвата.

Вие сте деца и през нощта е редно да спите, за да сте здрави и да имате сили през деня, но никога не е твърде рано да научите нещо полезно, което да запомните и приложите в живота си, когато пораснете. Светите отци препоръчват да отделяме време за молитва през нощта. Защо през нощта? Представете си: всички спят, цялата природа е притихнала. Няма за къде да бързате, няма домашни, които да Ви чакат, няма и детско, което Вие да очаквате с нетърпение. Светлината е приглушена, само кандилцето осветява иконите. И мисълта спира да подскача като топка от предмет на предмет, съсредоточава се и се устремява към Бога. Е, не за дълго и не през цялото време. Но поне няма да ни прекъсне телефонен звън или човек със спешна задача за нас.

Има ли такова място, което най-много да прилича на нощта, което е отдалечено от хора и суета? Има! Това е пустинята. Пустиня означава всяко място, което е отдалечено от човешките селища, а често е и труднодостъпно. В смисъл, че няма удобен, широк път и транспорт до там.
Свети Антоний избира пустинята. Обърнете внимание, че той е един от първите, който го прави. До тогава християните, които са искали да постят и да се молят по-усърдно от другите хора, са оставали в градовете, сред хората. Свети Антоний открива монашеството не само за себе си, но и за света. Това е особен подвиг, труден път, много труден, но и много радостен. Дълги, дълги години прекарва свети Антоний сам в пустинята. Приемал малко храна и вода, съвсем малко. Лишавал тялото си от удобства и утехата да говори с хора, но хранел душата си с молитви и с твърда воля неотстъпно се борел с изкушенията. А в пустинята те били големи и страшни. Но, както огънят закалява желязото, така и скромният Антоний излязал по-опитен, по-мъдър и, главното,  по-обдарен от тях.

А какви са даровете на Бога? Макар и неук, той бил красноречив оратор, когато трябвало да защити християнската вяра или несправедливо обвинения си приятел свети Атанасий Велики. При него се събрали множество монаси, които той наставлявал със сигурна ръка. Сега, когато пустинята вече била изиграла своята роля, той често я напускал, ако другаде имали нужда от него. А нужда от Божии избраници винаги е имало и ще има. И може би затова до края на дните си свети Антоний останал здрав и силен, а при кончината му, лицето му било светло и радостно. Паметта му честваме на 17 януари - датата, на която душата му се преселила при Христа, когото толкова много обичал през целия си живот.

Сега, след като чухте някои по-важни моменти от житието му, какво ще кажете? Заслужава ли свети Антоний да бъде наричан "Велики"? Защо? Аз мисля, че и по човешки той е имал забележителен живот и е извършил велики подвизи. Но, разбира се, главното е, че той ги извършил в името на Бога, а не, за да си каже сам на себе си или да чуе от хората: "Браво!" Вместо "Браво!" нека кажем това:
"Свети Антоние Велики, моли Бога за нас да взимаме пример от равноангелното ти житие и да прекараме живота си така, че да угодим на Бога и да помагаме на ближните! Амин!"

ПП. Дълго ме подканяха да напиша някое житие. Житие обаче се пише от светия, а не от хаотични, истерични многодетни майки. Докато пишех в главата ми звучеше гласът на майка иг. Валентина Друмева. Гледала съм нейни часове по Вероучение по ППТВ.