Случва ли Ви се преди празник да Ви е тежко, да Ви се плаче, да искате тихичко да пропълзите в някоя дупка или под одеалото като малко дете и да се скриете от света. На мен - неведнъж.
Една приятелка ми сподели преди години как седяла на кухненската маса, заровила лице в дланите си, гемиите й всичките потънали. Чакала таксито да дойде и да я откара в храма за Възкресната служба. И както си седяла напълно изнемогваща под товара на мислите и чувствата, й дошла спасителната мисъл да се помоли. "Тогава сякаш нещо се изля върху мен и изпитах неописуема радост." Знам за какво ми говореше тогава, скъпа приятелко. :)
Встрани от темата искам да кажа, да възкликна, да изпея: "Ангелите са между нас!" И да благодаря на всички хора, които направиха животът ми по-светъл, по-радостен и по-добър тази година! Благодаря!!! От сърце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!