четвъртък, 5 ноември 2015 г.

"Бързайте да правите добро"

Тази сутрин стоях на опашката в супера до нас, когато забеязах, че възрастна жена с бастун се мъчи да излезе  през вратата на магазина, която е с пружина. В първия миг се подразних. Цяла опашка хора пред мен просто си стояха. Сред тях имаше и  медицински работници. В един момент си дадох сметка, че не мога да накарам хората да  помогнат, нямам право, но мога да помогна аз самата. Но всичко се случи толкова бързо, че сега не мога  да преценя дали не помохнах, водена от раздразнение към другите. И въпреки това сторената мъничка добрина ме стопли. А по пътя към вкъщи  си повтарях на ум: "Кой, ако  не ти? Кога, ако не сега?"

Моето е нищо, дреболия, а тази сутрин във фб попаднах на тези истински добри хора. Примери има навсякъде:

И така.
Днес, по време на милиционерския протест, пъпля с колата ми по Канала към ул. "Тулово", за да прибера дъщеря ми от "Британика". Тя си е забравила телефона вкъщи. Аз, без да подозирам това, й звъня, звъня, звъня... Изведнъж ми звъни непознат номер и женски глас пита: "Вие ли сте бащата на Боряна?"
Няма да ви казвам какво изпитах и си помислих. Слава Богу, жената ми каза, че дъщеря ми ме чака на ъгъла и, макар и разплакана и уплашена, е добре.
Продължавам да пъпля по Канала - 40 минути от "Шипка до "Тулово". Полудявам бързо и сигурно. Добре, че един човек ме видя и сам предложи да кара колата ми, докато аз изтичам да прибера детето.
Така и стана. Детето - уплашено, разплакано, но в добро състояние. Аз - разминал се с инфаркта.
Кои са хората?
Жената, която се обади, е учителка, казва се Виолета Петкова и преподава в 38-о училище в София.
Човекът, превърнал се доброволно в шофьор на колата ми, се казва Станислав, живее във Враждебна. Не ще да признае повече за себе си, но ще си каже всичко, няма къде да ходи.
Дълбок поклон и милиони благодарности на г-жа Петкова на Станислав.
Има все още на този свят истински хора.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...