понеделник, 2 ноември 2015 г.

Размисли за блогуването и благодаря

Мислех си днес за блогуването. Защо го правя и други неща.

Трябва да призная, че има известна доза душевен ексхибиционизъм, в началото имаше и  голяма доза тщестлавие, а може би не само в началото... От  където и да го погледна, не виждам нищо  хубаво, опитвам се да се утеша с  мисълта, че съм като Лари от "Моето семейство и  други животни,"  който е  описан като човек, чиито  идеи избухват като фойерверки в главите на другите хора. Аз съм точно това. Непостоянна като вятъра, но пълна с добри идеи и намерения, които другите хора успешно привеждат в действия. Това е факт, не мечтания. :-) Случва ми се непрекъснато с мои приятели в истинския живот. Мога само да се надявам, че е така и  онлайн.

Знам, че блогът ми не е популярен. Знам, че не е изпипан, че аз се променям и раста, а  в него остават неактуализирани остарели мои мнения. Знам, че не казвам нищо ново и особено оригинално. Знам, че повече от половината  хора в списъка с читатели са "мъртви души," които не са влизали тук от години. И точно затова искам да благодаря на тези 5 до 8 души, които редовно четат писанията ми.

Благодаря! Много!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...