Мислех си днес за блогуването. Защо го правя и други неща.
Трябва да призная, че има известна доза душевен ексхибиционизъм, в началото имаше и голяма доза тщестлавие, а може би не само в началото... От където и да го погледна, не виждам нищо хубаво, опитвам се да се утеша с мисълта, че съм като Лари от "Моето семейство и други животни," който е описан като човек, чиито идеи избухват като фойерверки в главите на другите хора. Аз съм точно това. Непостоянна като вятъра, но пълна с добри идеи и намерения, които другите хора успешно привеждат в действия. Това е факт, не мечтания. :-) Случва ми се непрекъснато с мои приятели в истинския живот. Мога само да се надявам, че е така и онлайн.
Знам, че блогът ми не е популярен. Знам, че не е изпипан, че аз се променям и раста, а в него остават неактуализирани остарели мои мнения. Знам, че не казвам нищо ново и особено оригинално. Знам, че повече от половината хора в списъка с читатели са "мъртви души," които не са влизали тук от години. И точно затова искам да благодаря на тези 5 до 8 души, които редовно четат писанията ми.
Благодаря! Много!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!