Как се чувствате, когато Ви хвалят? Културата ни е такава, че сме длъжни да бъдем скромни, поне привидно. Така е и в далечния Изток.
За нас, християните, би трябвало да е по-лесно. Достатъчно е да си кажем: "Всичко е от Господа." Би трябвало да можем спокойно да благодарим за хубавите думи и да запазим мира си.
Наскоро моята бивша класна ме представи на зет си като най-талантливата й ученичка. Импулсивната ми реакция беше протест срещу похвалата, но след кратък размисъл осъзнах, че аз нямам никакви заслуги за таланта, че той ми е дар Божий. :-) А от себе си съм добавила само 99% мързел. :-)
Талантът задължава. Какво за хвалба има тук, когато нямаме лихва, която да представим пред Господа. И всички човешки похвали само усилват усещането за неминуемо осъждане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!