понеделник, 1 юни 2015 г.

Аскеза на любовта 2-ра част

3. Англия



Аврилия почувствала, че трябва да отиде по-далеч: в Англия... Било невъзможно обаче, в тези дни да се сдобиеш с виза за Обединеното кралство. После тя чула, че има международен панаир, в Париж и решила, че може да се опита да отиде в Лондон от там. Тя запазила място на кораба до за Франция и нейното семейство я изпращало, при което сърцата им се свивали на лодката. Как ще пътува сама извън страната? И все пак душата на Аврила притежаваше безкрайна сила. Тя не се бояше от нищо." , написала Хелън Вирву.
Докато тя се навиждала от перилата чула някои да говори зад нея. Обърнала се и видяла млада жена.
- От Константинопол ли си? - попитала тя.
- Да. Как позна?
- По акцента ти...
Те си правили компания през цялото пътуване. Когато пристигвали в Марсилия, отишли в малък хотел, който ѝ бил препоръчан от новата ѝ позната. Всичко вървяло добре. В хотела тя се срещнала случайно с нейн познат депутат, който също бил дошъл заради международния панаир.
- Отивам в Лондон - казала му тя.
- Невъзможно. Няма да получиш виза.
- Е, ще видиш, че ще взема - отговорила тя уверено.
Тя отишла до Британското консулство. С обичайни за нея учтив и деликатен подход, тя попитала консула за виза:
- Дойдох тук от международния панаир искам да използвам възможността да посетя Вашата чудесна страна. Може ли, моля Ви, да ми дадете виза само за 15 дни?
- Разбира се - бил отговорът. - Ще ви дам тримесечна виза, защото няма да успеете да видите много неща само за две седмици!
Депутатът и младата жена от Константинопол, които я чакали отвън, не могли да повярват на очите си, когато я видели да влиза с усмивка на лицето и виза в ръката си.
Както ще видим, невероятно е колко малко трябвало иска от консулства и консули, за да получи виза през нейния изпълнен с пътувания живот.
Нейният нов път я очаквал.
Тя била на 40 години и имала само банкнота от един паунд в себе си.
Било началото на нейните подвизи в Христа.
В Лондон, тя прекарала първата си нощ в YWCA. На следващия ден, чрез Агенция по заестостта за учители и домашни помощнички, тя намерила работа като гувернантка. Щяла да преподава френски на двете деца на Хенри Мара, които били на 8 и 10 години.
- Ние сме евреи - казал господин Мара по телефона. - Имате ли нещо против?
Защо би имала против? Трявало да я вземат на следващия ден по обяд с кола.
На следващата сутрин тя си платила за престоя в YWCA с единия паунд, който имала. Сега нямала никакви пари. На обяд взела малкия куфар и тръгнала към ъгъла на улицата да чака работодателите си.
Чакала цели два часа - спокойно и търпеливо! Тогава знаела, че Бог няма да я изостави. Било изпитание, през което да премине като още много други, които й предстояли.
И наистина, колата пристигнала...
Поела към новата си работа.
Най-удивителното нещо било, както научила по-късно, когато тя и госпожа Мара станали приятелки - че възнамерявали да я видят и да обяснят, че уговорката отпада. Но, когато я видели да чака търпеливо, се засрамили и не казали нищо.
- Ангелите се бяха намесили - щеше да ни каже тя. Почти до края на живота си тя поддържала любящи отношения с двамата си бивши ученици.
В друг случай - както тя ни разказа по-късно - ѝ била предложена работа и била помолена да си даде номера на банковата сметка. Когато отговорила, че няма такава, защото банката ѝ е на небето те се усмихнали и казали:
- Е, с такъв банкер смятаме, че няма да сгрешим, ако ви наемем.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...