четвъртък, 4 юни 2015 г.

"От препълнено сърце говорят устата..."

Никога не съм чувала Елена да говори със съседките за Бог. С мен заговаря, само защото  е сигурна,  че ще я разбера, че е намерила сродна душа, че ще я разбера правилно, ако се осмели да сподели съкровените си преживявания. Заговаря за духовния  живот, защото съпругът ми е свещеник.

- Щом мъжът ти  е  свещеник сигурно и  ти покрай него си научила разни неща за Бог.

Не й  казвам, че сме се запознали в църквата, че Бог ме доведе при мъжа ми, а  не мъжът ми - при Бога. За нея това  може би е  без значение. Разказва ми какво чете, какво мисли, как се чувства.

Тя е  Божие чедо. А аз изгарям от срам. Моята любов към Небесния ни Отец не прелива така  от сърцето ми...
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...