Аскеза на любовта

Първа ѝ говорила за  Бог по-голяма ѝ сестра, Василики, която ѝ четяла приказки както и истории от Стария завет и Евангелието. Един ден, Василики ѝ казала, че Бог е вездесъщ и Той вижда всичко, което правим. Аврилия, която тогава била на 4 или 5 години, се стреснала и попитала с уплашен глас: "Ако се скрия в гардероба ето там, Той ще ме намери ли? " "Да", бил отговорът. "Ами ако стана много-много малка и вляза в тази кибритена кутия? Дори и там ли ще ме види?" "Да. Дори там" Тогава тя разбрала, че животът е сериозно нещо, и не можеш да си правиш каквото си поискаш през цялото време или да се държиш лошо, и че трябва да се държиш прилично, защото Този, Който е навсякъде те гледа. Тя избухнала в плач, скрила се в прегръдките на сестра си и проплакала: " Ами че, тогава съм изгубена!"
Един ден, тя убила муха, Василики я попитала сериозно: " Можеш ли да направиш муха, моя малка Аврилия?"  Какво можела да отговори? " Тогава запомни, че не бива да разрушаваш това, което не можеш да създадеш". Това много впечатлило детето - толкова много, че през целия си живот тя внимавала да не стъпче дори и върху мравка.
После, тя намерила работа като старша сестра в частна болница. За съжаление директорът Н. К., който бил и управител имал ужасен характер. Веднъж, той избухнал и Аврилия го порицала за държанието му. От тогава той я тормозел непрестанно държейки се много грубо. Тя понасяла всичко с голямо търпение.
Един ден пациент на смъртно легло искал да се причасти. "Какво да правим?" попитал я дежурният доктор и тя предложила да доведат свещеник. "Сигурна ли си, че искаш да дойда? Никога не са ме викали от тази клиника", учудил се свещеникът. Малко след като свещеникът напуснал болницата, телефонът ѝ иззвънял. Бил директорът, който научил какво и станал и бил бесен: "Какво? Довела си свещеник да причасти умиращ пациент"? "Да", отговорила тя. " С какво право? Кой ти каза да го направиш?" Извън себе си от гняв, той извикал помощника си и започнал да говори грубо и на двамата.
Следващите три дни започнало да се случва нещо ужасно: серия от последователни смъртни случаи, които продължили седмица! Директорът и помощникът му не проумявали какво става. Винаги, когато говорел с Аврилия, той свеждал глава. Тогава един ден, не могъл да издържи и изпратил да я повикат. "Вие, сестро, сте в добри отношения с тях"..."С кого?" " С тези свещеници... Отидите и повикайте някой от тях направи Водосвет, защото не знам какво става тук"!
Тя бързала към свещеника. "Какво?" "При този човек"? В тази болница?", казал той. "Трябва да се шегувате, сестро. Ами че, този човек е самият дявол, Бог да ми прости. Тя доста се измъчила докато го убеди, но накрая той я последвал, против волята си. В болницата всичко било готово. При необичайното присъствие на директора, свещеникът направил Водосвет. Като по чудо, смъртните случаи престанали!
Аврилия работила в болницата една година. После напуснала, защото директорът отново започнал да се държи ужасно както преди.