Колкото синапово зърно

Днес ще си говорим за вярата. Тази, на чиито криле, лети всеки новоначален.

Спомням си времето, когато четях "Вяра. Надежда. Любов". Тогава бях още дете и по възраст, и по сърце. Пътувах в автобуса към гарата, четях си книжката и я живеех по един неповторим начин, присъщ на първия прочит. До мен се возеше някаква жена, сподели, че е протестантка и се заинтересува от къде да си купи книгата на архим. Серафим Алексиев. Поговорихме кратко, а после стана ясно, че бърза за влака. Това много ме учуди: християнка, а се тревожи. Та нали и космите по главата ни са преброени!

Това беше преди около 15 години. Днес и аз съм кълбо от грижи. Но, макар и рядко, се случва дошла на себе си да се прекръстя вместо да хвърлям мълнии, и проблемът ми  да се разреши секунди по-късно. И се чудя, ако е така с мен, претоварената от светски радости, грехове и мисли, какво ли е с големите молитвеници, които изцяло са се оставили в ръцете на Бога. Ако е така, в редките моменти, когато въпреки че съм със свито сърце, все пак се обръщам към Бога, какво ли ще е, ако живея вярата си така както се очаква от мен...