четвъртък, 30 април 2015 г.

Колкото синапово зърно

Днес ще си говорим за вярата. Тази, на чиито криле, лети всеки новоначален.

Спомням си времето, когато четях "Вяра. Надежда. Любов". Тогава бях още дете и по възраст, и по сърце. Пътувах в автобуса към гарата, четях си книжката и я живеех по един неповторим начин, присъщ на първия прочит. До мен се возеше някаква жена, сподели, че е протестантка и се заинтересува от къде да си купи книгата на архим. Серафим Алексиев. Поговорихме кратко, а после стана ясно, че бърза за влака. Това много ме учуди: християнка, а се тревожи. Та нали и космите по главата ни са преброени!

Това беше преди около 15 години. Днес и аз съм кълбо от грижи. Но, макар и рядко, се случва дошла на себе си да се прекръстя вместо да хвърлям мълнии, и проблемът ми  да се разреши секунди по-късно. И се чудя, ако е така с мен, претоварената от светски радости, грехове и мисли, какво ли е с големите молитвеници, които изцяло са се оставили в ръцете на Бога. Ако е така, в редките моменти, когато въпреки че съм със свито сърце, все пак се обръщам към Бога, какво ли ще е, ако живея вярата си така както се очаква от мен...
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...