СЪБОТА НА ПЪРВА ВЕЛИКОПОСТНА
СЕДМИЦА – ТОДОРОВДЕН
В тоя ден – събота на Първа
великопостна седмица, празнуваме чудото
с коливото, свързано с името и паметта на свети великомъченик Т е о д о р
Т и р о н. Произходът на този празник е следният:
След Констанция, син на
Константин Велики, на византийския императорски престол възлязъл Юлиян. Той
отстъпил от християнската вяра и се обърнал към старото езичество. Юлиян
устройвал тържествени езически жертвоприношения. Отначало, боейки се от народа,
който в по-голямото си мнозинство бил вече християнски, той не смеел открито да
предприеме гонения срещу християните, но по различни начини се стараел да ги
уязви. Като знаел, прочее, че първата великопостна седмица християните пазят
строг пост, за да ги подиграе, оскверни и вкара в съблазън, заповядал на
цариградския управител да бъдат поръсени с кръв от езически жертвени животни
всички хранителни стоки на пазара. Св. великомъченик Теодор обаче се явил на
сън на цариградския архиепископ Евдоксий и му казал: „Забрани на християните да купуват каквото и да било от пазара, понеже
храните, които се продават там са поръсени с кръв от идолски жертви. Поръчай на
ония, които нямат храна у себе си, да направят коливо, т.е. да сварят пшеница с
мед!” Архиепископът изпълнил поръчението на Христовия мъченик и цялата тая
седмица християните в Цариград се хранили само с варено жито и мед. В спомен на
тоя случай светата Църква е въвела обичая – в събота на Първа великопостна
седмица да се вари коливо и да се чествува паметта на св. Теодор. Този
благочестив обичай се е запазил и до днес.
А кой е бил св. великомъченик
Теодор Тирон? – Млад войник в малоазийския град Амасия по времето на римския
император Максимиан. Тогава християните били жестоко гонени и измъчвани заради
вярата им в Господ Иисус. Когато началникът на полка, в който служил Теодор,
узнал, че той е христянин, накарал го да принесе жертва на идолите, но Теодор
решително отказал, заявявайки открито, че той изповядва вярата в Христа.
Изпълнен от свещена ревност една нощ Теодор запалил един езически храм. Бил
обаче забелязан от един езичник, който донесъл за случая на местния
градоначалник. Теодор бил хванат и изправен на съд. Без страх той признал
вината си. Бил хвърлен в тъмница и подложен на глад и най-различни мъчения. Господ
Иисус му се явил нощем и му казал: „Дерзай,
Теодоре, Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и питие. За тебе ще има друг
живот – безкраен, вечен, заедно с Мене на небесата!” Укрепен от това
небесно видение и изпълнен от неизказана блажена радост, Христовият мъченик
започнал да пее и да прославя Господа. Като чули пението, стражарите надзърнали
през малкото прозорче и за голямо свое учудване видели, че Теодор не е сам, а
бил заобиколен от много други юноши в бели дрехи, които заедно с него пеели. Обадили на
управителя за това. Той веднага дошъл и като чул дружното пение, помислил, че
при Теодор са дошли християните. Какво било обаче учудването му, когато видял,
че печатът на вратата, която по нареждане на самия управител била заключена и
запечатана, стои неповреден! Ужас обхванал всички. На другия ден отново
изправили Теодор пред съда. Отново го принуждавали да принесе жертва на
езическите божества. Доблестният Христов мъченик обаче с още по-голяма твърдост
и дръзновение отхвърлил това предложение, засвидетелствувайки още веднъж и още
по-убедено своята вяра в Христа.
Подложили Теодор на нови още
по-жестоки изтезания, но той проявил удивителна твърдост и търпение, пеейки: „Ще благославям Господа на всяко време;
хвалата за Него е винаги в устата ми!” (Пс. 33:2). Когато управителят му
казал, че е нелепо да се уповава на Човек, Който е умрял от позорна кръстна
смърт, светият мъченик казал: „Нека този
позор бъде и на мене, и на всички, които призовават името Му!”
Управителят видял, че всички
мъчения и убеждавания са вече безполезни и затова издал следната присъда: „Теодор, който не се покорява на властта на
нашите славни царе и богове, а вярва в Иисуса Христа, разпнат при Понтия Пилат,
заповядвам да бъде предаден на смърт чрез изгаряне!” Присъдата била веднага
изпълнена. Теодор се прекръстил и мъжествено влязъл в запалената клада и с
молитва и славословия на уста предал Богу дух. Благочестива християнка на име
Евсевия взела честните останки на св. Мъченик и ги погребала в гр. Евхаит,
гдето всяка година в деня на мъченическата му кончина се празнувала неговата
памет.
С молитвите на св. мъченик
Теодор, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас! А м и н!
Към съдържанието на "Синаксар"
Към съдържанието на "Синаксар"
