НЕДЕЛЯ ТРЕТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ – КРЪСТОПОКЛОННА
В тоя ден – трета неделя
на Великия пост – празнуваме поклонението на св. честен Кръст Христов. Понеже през време на поста някак, като че ли и ние
се разпъваме, умъртвявайки греховните страсти, и лесно можем да изпаднем в
униние, затова и днес – в средата на великопостното поприще – св. Църква ни
предлага, за наше насърчение и утеха, спомена на Христовите страдания. Ако
Христос, бидейки Бог, прие заради нас страдания и кръстна смърт, то колко
повече подобава и ние да страдаме, та както Христос чрез Кръста победи дявола и
се прослави във Възкресението, така и ние, съразпъвайки се заедно с Него чрез
поста и подвизите, да се прославим с Него във Възкресението Му (Рим. 6:5).
Днешният спомен за
Христовите кръстни страдания ни дава повод да говорим за св. Кръст Господен.
Кръстът Христов е знамето
на Сина Човечески (Мат. 24:30), отличителен знак на Неговата Църква, знак на
вярата в Господ Иисус и на принадлежност към нея. Кръстът Христов събира в себе
си цялата евангелска проповед; той е връхна точка на извършеното от Христа
спасение.
Първоначално кръстът е
бил в употреба у римляните като
наказателно средство, прилагано към осъдени на смърт за позорни деяния, поради
което кръстът е бил символ на унижение. Видът му е всявал ужас и отвращение.
Цицерон изказва възмущение, че управителят на една провинция е приложил кръстна
смърт спрямо един римлянин. Той изтъква разпъването на кръст като най-черно и
отварително изобретение на човешкия ум и издига глас на протест срещу осъждането
на кръстна смърт, която накърнява обществената свобода и величието на
империята.
Разпъването на кръст е
било непознато у евреите. За най-тежки престъпления, като например богохулство,
провиненият бил осъждан на смърт чрез убийство с камъни, след което тялото му
било обесвано на дърво (Втор. 21:22 – 23). В своето ожесточение към Христа
обаче евреите поискали за Него от Пилата най-позорното и мъчително наказание,
каквото сами те не прилагали – разпъване на кръст. А страшна и мъчителна е
кръстната смърт, особено пък когато разпнатият е прикован, какъвто е бил
случаят с Христовото разпятие. Неестественото положение на тялото, увисването
му върху прободените ръце и нозе, загубата на кръв, високата температура,
причинена от раните, и свързаната с нея мъчителна жажда – всичко това причинява
адски страдания. Към телесните страдания се прибавят и душевните, причинени от
хулите и подигравките на тълпата.
Ето, на такава жестока и
позорна смърт бил осъден Богочовекът Господ Иисус! Колко трудно е било за
философски образованите елини да приемат апостолската проповед за Разпнатия –
за да бъде мъчен, хулен и прикован на дърво! Тъкмо разпятието на Христа е било
най-силният аргумент на учения Целс против християните. Не е било лесно и за
юдеите да повярват в Христа, разпнатия, имайки пред вид думите на Писанието: „Проклет е пред Бога всеки, който виси на
дърво” (Втор. 21:23). Затова Апостолът пише: „Ние проповядваме Христа разпнатия, Който за юдеи е съблазън, а за елини
безумство” (1 Кор. 1:23). И въпреки това апостолската проповед за Кръста
имала успех. Самият св. апостол Павел се хвали с кръста на Господ Иисус (Гал.
6:14). Изображението на Христовия кръст станало знак на вярата в Христа и
предмет на голяма благоговейна почит. С кръста християните започнали да освещават
различни предмети, да извършват светите тайнства и да се ограждат от невидимите
вражески сили. Древният църковен писател Тертулиян, живял в края на втория и
началото на третия век, пише: „При всяко
влизане и излизане, при всяко обличане и обуване, при къпане, при ядене, при
запалване на ламбите, при отиване на сън, при сядане и при всяка работа
поставяме кръст върху челото си”. А че този обичай е бил древен, се вижда
от други думи на Тертулиян: „Ако ти би
поискал да попиташ за писмен закон, по който съществуват тия и други подобни
учения, не ще намериш такъв; ще узнаеш само това, че преданието е утвърдило
изцяло тоя обичай”. Че Кръстът е бил отличителен знак за християните и
предмет на изповядване, това се вижда от думите на Блажени Августин: „Ако ние запитаме оглашения (готвещия се
да стане християни): „Вярваш ли в
Христа?” – той ще отговори: „Вярвам!” и ще изобрази на себе си Христовия кръст.
Той носи тоя кръст на челото си и не се срамува от кръста на своя Господ”.
След победата на св.
Константин Велики над езичника Максентий, станала с чудодейната сила на
Христовия кръст, последният навлязъл в домовете и учрежденията. Според
свидетелството на св. Йоан Златоуст християните носели частици от св. Кръст на
гърдите си, започнали да го изобразяват върху дрехите си, съдовете, църквите,
оръжията, гробовете, официални документи (договори, завещания и др.), при
подписи – в знак на истинност на подписаното и пр. „Ние, пише св. Йоан Златоуст, поставяме
кръста на себе си, на леглото, на трапезата, навсякъде, гдето и да сме. И както
мнозина от войниците нито обядват, нито спят без оръжие, тъй и ние го окачваме
на леглата, вместо меч, чертаем го по вратите, вместо ключове, с него ограждаме
целия дом, вместо със стени с него запечатваме всичко вътре и вън”. За
същото свидетелствува и св. Кирил Йерусалимски (+386): „И тъй, да не се срамуваме да изповядваме Разпнатия! Смело да
изобразяваме с ръка кръстното знамение на челото и на всичко: на хляба, който
ядем, на чашата, от която пием; да го изобразяваме при влизане и при излизане,
когато лягаме да спим и когато ставаме от сън, когато сядаме и ставаме, когато
сме на път и почиваме. Той е велико предпазно средство, дадено в дар на
бедните, на слабите без труд. Това е Божия благодат, знак за верните и страж за
злите духове. Защото с него Той явно ги изложи на позор. Когато те видят кръста, спомнят си за Разпнатия” (13 огл.
поучение). Св. Антоний Велики съветвал братята-монаси да пропъждат демонските
видения с кръста, да ограждат себе си и жилищата си с кръстното знамение. В
древната Църква с кръста са били правени т. нар. „екзорциции” (заклинания) над обладани от нечисти духове.
Почитта към Христовия
кръст е намерила официален израз като църковно учение в 73-то правило на VІ
Вселенски събор: „Да се отдава подобаваща
чест на това дърво, чрез което сме спасени от древното грехопадение, а също и с
мисъл и със слово и с чувство да му се отдава поклонение”.
Почитта към св. Кръст е
изразена и в множество църковни богослужебни песни: в тропарите на утренната
преди Шестопсалмието, в песните на Кръстовден и в неделя Кръстопоклонна, в
специалната служба в чест на св. Кръст от св. Григорий Синаит, в Светилния в
сряда и петък, в кръстобогородичните песни, в кръстовъзкресните канони и др. В
някои от тези песни Св. Кръст се олицетворява. Това олицетворение обаче не е
идолопоклонство, а по-скоро поетичен обрат за възхвала на Разпнатия нас ради и
нашего ради спасения, израз на особена почит към тоя свещен предмет и средство,
чрез което е станало човешкото спасение.
Неизразимо и неизмеримо е
величието, силата, светостта и духовното обаяние на Христовия кръст! Той е
нашата слава, нашата похвала, нашето победно оръжие, нашето украшение, нашата
похвала, нашето победно оръжие, нашето украшение, нашата сила и спасение!
Чествувайки днес св. Кръст Господен, нека смирено да свием колена пред неговото
подножие и да кажем:
„Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое Воскресение Твое славим!”
Амин!
Към Синаксар за съдържанието
Към Синаксар за съдържанието
