НЕДЕЛЯ
СИРОПУСНА
В
тоя ден по установление на св. Отци правим спомен за лишаването на
първосъздадения Адам от райската храна. Това душеспасително установление,
отредено тъкмо за днес, когато сме в навечерието на светата Четиридесетница,
има за цел да ни покаже, колко полезен за нас е постът като лечебна школа и
колко вредни са лакомството, невъздържанието и непослушанието.
Първата Божия заповед беше за поста: „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от
всяко дърво в градината ще ядеш, но от дървото за познаване добро и зло да не
ядеш, защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш!” (Бит. 2:17).
Под действието на дявола обаче нашите прародители престъпиха тая заповед и
затова, съгласно с Божието предупреждение, смъртта влезе в тях и те станах
смъртни. Прогневиха Бога, своя Създател. За тях вече нямаше място в рая на
сладостите и затова Бог ги изгони от него. Така Адам и Ева се лишиха от
блаженото общение с Бога в рая, заслужиха Неговото проклятие и за тях и техните
потомци започнаха тежки дни – дни на скърби и неволи, на болести, мъчителен
труд и страдания. Всемилостивият Бог обаче не остави тежко съгрешилите Свои
първосъздания в бездната на греха и проклятието, но обеща да им изпрати
Спасител. И когато се изпълниха времената (Гал. 4:4), Бог изпълни Своето
обещание – изпрати Своя Единороден Син в лицето на Господ Иисус – втория Адам
(1 Кор. 15:45 – 47). Той макар и да беше свят и безгрешен, за да заглади греха
и непослушанието на първия Адам, пости 40 дни и 40 нощи. Изкусени от примамката
на дявола, че ще станат богове, нашите прародители проявиха непослушание към
Бога, а Христос – Новият Адам – победи изкусителя в пустинята, отхвърляйки
всички негови изкусителни предложения, и чрез послушанието, доведено дори и до
кръстна смърт (Фил. 2:8), Той ни даде възможност да станем чада Божии (Иоан. 1:12).
Така,че онова, което ние чрез Адам и Ева изгубихме, чрез Христа отново го
придобихме. Някога чрез невъздържанието прародителите се лишиха от райската
храна, сега чрез поста и въздържането ние се удостояваме с небесната храна –
Тялото и Кръвта на Господа.
Грехопадението на нашите прародители нека ни
послужи за пример, за да не се лишим и ние като тях от драгоценните Божии
дарове. Постът и въздържанието, прочее, нека бъдат за нас спасително поприще
през време на св. Четиридесетница и благодатна школа към духовно
усъвършенствуване. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи преди да получи 10-те Божии
заповеди. Пости 40 дни и 40 нощи и св. прор. Илия и бе удостоен със силата да
върши големи чудеса и жив да бъде взет на небето. Пости 40 дни и 40 нощи и нашият
Спасител преди да започне Своето служение. Подобно на тях постиха и мнозина
благочестиви люде – мъже и жени, и чрез поста можаха да станат още тука на
земята ангели в плът. Нека и ние през време на настъпващата Четиридесетница,
следвайки техния пример, да постим телесно и духовно и чрез това отново да
придобием Рая, да заслужим богатите милости на Бога, Комуто да бъде чест и
слава сега и во веки. Амин!
„Седеше
Адам срещу рая и, ридаейки, оплакваше своята духовна голота: „Горко ми,
казваше, коварно бях прелъстен чрез увещанието на змията; ограбен съм и лишен
от слава! Горко ми, голият и унижен, аз изпаднал сега в недоумение! Но, о, рай,
не ще се вече насладя на твоите блага; няма вече да видя моя Господ Бог и
Създател, защото ще ида в земята, от която бях взет. Милостиви и щедри Господи,
викам към Тебе: Помилуй ме падналия!”
