Нашият малък батко вече се държи доста зряло за възрастта си. Умен и находчив, бързо се ориентира в ситуацията и знае как да постигне своето. Но понякога детската му чистота е пленителна.
Ще ви разкажа една случка с него, която ми напомни за гръцкия старец Епифаний Теодоропулос.
Илия отива с баща си за първото кръщене в новата църква, където съпругът ми е председател. Празник е, хората се радват и подаряват на Илия пакетче сладки и два лева. Татко му прибира паричките, но в един момент Илия се сеща за тях и казва: "Тати, къде ми е хартийката?"
Не можах да не се сетя за стареца Епифаний, който скромно отбелязва, че няма да влезе в рая, заради нестяжението си, защото му е дар от Бога и не се е потрудил за него: "Ако поставите пред мен банкнота и салфетка, аз ще ги различа само по цвят и размер".
После се сетих с какво настървение Илия настоява по няколко пъти на ден да купим. Да купим пица, да купим дъвка, да купим "нещо". И майчиното ми сърце се свива при мисълта, че имаме още една треска за дялане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!