неделя, 3 август 2014 г.

В помощ на постещия

За мен постът е малко по-различен този път, както се досещате. Нали сме с бебче вкъщи. Набелязала съм си един мой сериозен недостатък, който е в тежест на семейството ми и ще съсредоточа усилия върху него. За всичко останало си давам свобода, защото ако много пренавие човек струната, ще я скъса. Аз съм от тези пренавиващите.

Това е любимият ми пост. Най-любимият. Може би защото това беше времето, когато за пръв път се изповядах и причастих, за пръв път открих силата и красотата на владишките служби, за пръв път се срещнах с Иренчето (нейни публикации в "Православна младеж": 1, 2, 3 и 4) и за пръв път видях мъжа си.

Както знаете молитвата е стълб на поста, това, което го осмисля и ни дава сили и мотивация. А молебният канон към света Богородица е за мен въплъщение на всичко това повече от всички други молитви. Може би заради сантименталните причини, които изтъкнах по-горе, или заради това, че е актуален в различни ситуации: и при болест, и в големи изкушения, и за благодарност, и за възхвала.

Предлагам този запис на тези, които като мен не могат винаги да отидат за службата в храма, но искат да усетят по-особено молитвено настроение, когато се обръщат за помощ към Богоматер.



Напомням и календарчето с това какво  и кога е разрешено да се хапва. Кликнете върху него, за да го видите увеличено.

Източник: brazilka.blogspot.com

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...