вторник, 1 април 2014 г.

Благословения от пустинята - Св Йоан Лествичник - Джъстин Даниел


Може би си спомняте първия имейл на Джъстин, който преведох тук: http://hristianche.blogspot.com/2014/03/blog-post_10.html Сега Ви предлагам още един превод, посветен на Неделята на св. Йоан Лествичник. Напомням, че в момента Джъстин е на поклонническо пътуване в манастир "Св. Екатерина" - Синай.

Скъпи отци и майки, братя и сестри във вярата,

Поздрави от свещената планина Синай!

Дано благославията на пустинята Ви намира в добро здраве и осенени от Божията благодат в Неделята на Свети Йоан Лествичник (Синайски)! Тази събота и неделя беше специална тук в манастира, защото си спомняме най-известния му игумен и светия и неговата върховна творба, посветена на духовния живот и борба, "Лествицата"!
Получих много специално благословение, което споделям с Вас - коментар на тази известна творба от йеромонах Юстин от Синай, библиотекарят на манастира: Ladder Illuminations.pdf. Коментарът първоначално е представен под формата на лекция  на изложбата Свещено изображение, света земя: икони от Синай в Музея "Дж. Пол Гети" в Лос Анджелис, Калифорния през 2007г. Повече информация за изложбата, може да намерите тук: https://www.getty.edu/art/exhibitions/icons_sinai/

Беше много мило и щедро от негова страна да сподели това отлично и задълбочено представяне на живота и най-великото произведение на св. Йоан Лествичник. Нека не Ви смущава броят на страниците, по-голямата част от файла представлява снимки. Струва си да се отдели време и да се прочете от тези, които вече са чели "Стълбицата", от тези, които са искали да я прочетат, но още не са започнали или не са напреднали, и дори за тези, които никога не са я чували, но се интересуват от духовния живот.

И така, за да не ви претоваря, ще споделя само малко размисли във връзка с днешните благословения. Пещерата на Св. Йоан Лествичник е на около час път пеша от село Света Екатерина и на около час и половина - два от манастира. Пътеката е труднопроходима, сред огромни камъни с размера на малка къща.


Всички снимки са на Джъстин Даниел!
Тръгнахме в около 5:30 от манастира, за да присъстваме на Света Литургия в малкото параклисче до пещерата, построена от монаси през 70-те години на ХХ век. Намира се в непосредствена близост до пещерата на св. Йоан. На снимката отдолу, параклисът е вдясно, а пещерата на св. Йоан е вътре в групата камъни на противоположния ляв край на снимката.


В следната снимка ще видите близък кадър на пещерата така, както е запазена днес. В гранитните планини на Синай няма естествени пещери, само надвиснали скали, които представляват заслони, към които могат да се добавят стени, за да се предпази вътрешността от природните стихии.


Службата премина мирно, тихо и съсредоточено, тъй като само шепа от нас дойдоха в пустинята. Въпреки, че повечето от нас се бяхме запознали в същата тази сутрин и представяхме много страни (Гърция, Русия, Кипър, Швеция, Атон, Светите земи и Република Тексас), имаше чувство на единомислие, така както сме едно Тяло в Христа, това е трудно обяснимо, но разбираемо за тези, които са го изпитали (1 Кор. 10:17, 12:13-4)
Имах възможност да помагам на свещеника в олтара. Това е част от красотата на тези камерни и тихи Литургии - щом се появи нужда, хората се включват.


Пеенето беше простичко, но красиво, хората молитвено настроени и единствено вихрушките на вятъра, които свиреха и тракаха в счупените прозорци, нарушаваха тържествената тишина. След службата, се разходихме до пещерата, за да поклоним, да изпеем химн и да запалим свещи. Пещерата е малка вътрешността е по-скоро с формата на елипса около 3 метра на 4,5 метра.


Изглед от входа на пещерата към параклиса и долината под него.


Гостоприемството след празнична Литургия е нещо обичайно, затова отидохме в килията, която се намира в съседство, където ни почерпиха с гръцки постни сладкиши (баклава  и грис халва), ядки, сухари и кафе.


Компанията и разговорът бяха сладки като почерпката, както бяхме седнали на тясната тераса, сгушени един до друг на столове и ниски табуретки, както е обичайно за пустинята.


След като възстановихме силите си за обратния път, бяхме възнаградени и с гледката на подновен живот в тази част на пустинята, благодарение на скорошните силни валежи.

Мнозина често се чудят след посещението на манастира и пещерата на св. Йоан Лествичник, къде се намира "затворът", за който се споменава в книгата му? Според традицията на манастира, той е бил издигнат на същата тази пътека между манастира и пещерата, недалече от нея и основите му все още могат да се видят.

Според преданието, това е нещо, което той видял в скитовете на Александрия и опитал да приложи в "Св. Екатерина" за духовна полза на аскетично настроените.

Щом се върнахме в манастира, един от монасите ни предупреди да не се къпем веднага и да отмиваме "благословението на пустинята", добавяйки, че трябва да оставим да попие, както попиват свещените води на Кръщението и осветеното масло на Миропомазанието.   И така, надявам се това писмо и трудът на о. Юстин да преподадат благословението на пустинята и нейните прочути аскети и светилници в духовния живот. Св. Йоане Лествичник, моли Бога за нас!


Благодаря, че ми дадохте възможност да споделя с Вас. Смирено моля молитвите Ви за моето здраве и безопасност. Монасите също смирено молят за Вашите молитви в тези трудни времена на изпитания, заради ситуацията на нестабилност в Египет.  Моля, чувствайте се свободни да споделите с други, които мислите, че ще имат полза.  Постническото ми пътуване се публикува и в OCN тук:  http://myocn.net/author/justin-daniel/, което е още един начин да се видят и споделят публикациите ми.

Бог да благослови духовната Ви битка и пътуване към Небесното царство!

Джъстин "Хаджи" Даниел
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...