Бог – творецът на всичко – е
поставил на човек определена крайна цел през време на земния му живот и е
вложил в него естествен и непреодолим стремеж за постигането на тая цел.
Коя е върховната и последна цел
на човека според словото Божие? Кой е неговият непрестанен и непринуден
стремеж? – Бог, достигане на Неговото съвършенство и святост. „Бъдете съвършени, казва Христос, както е
съвършен и вашият небесен Отец” (Мат. 5:48). Съвършенството, за което става
дума, се осъществява в пълно разкриване на духовните сили на човека, в стремежа
към Бога. И понеже Бог е абсолютното
съвършенство и абсолютното добро, то и нашият стремеж е насочен към постигане
на Божието съвършенство и абсолютно добро. Това значи непрестанно да растем в
доброто. Ако днес сме били добри, утре да бъдем още по-добри. Ако днес сме били
на едно стъпало по-ниско на стълбицата на нравственто съвършенство, утре да
бъдем на едно стъпало още по-високо, още
по-близко до Бога. Пътят на нравственото усъвършенствуване,
следователно, е непрестанно възлизане по стълбата, която води от земята към
небето. Мнозина добродетелни хора през време на земния си живот са възхождали
по тая стълбица и са достигали възможното за човеците духовно-нравствено
съвършенство. А някои са ни оставили и писмени трудове, в които въз основа на
св. Писание и личния си опит са посочили конкретно пътя към нравственото съвършенство. Такъв е и твърде известният труд „Лествица” или „Райска стълба”,
чийто автор е днес чествуваният от св. Църква св. Йоан Лествичник.
 |
Снимка: Джъстин Даниел |
Този Божи угодник е роден в 525
г. неизвестно где. На шестнадесет годишна възраст постъпил в манастир. След
като навлязъл и укрепнал в монашеския живот, се уединил в една килия, в която прекарал 19 години. Още по-късно
усамотил се в една пещера в планината Синай. Тук прекарал 40 години. Когато станала
на 75 години, настойчиво бил поканен от братята на Синайския манастир да им
стане игумен. Като игумен прекарал няколко години. Оттук оплучил името „Синаит”. Бил много учен и затова бил
наречен още „Схоластик”. Последните
години от живота си прекарал пак в отшелничество. Починал вероятно към 608 г.
на повече от 80-годишна възраст.
Св. Йоан е известен най-вече като
автор на „Лествицата”. Затова още е
наречен „Лествичник”.
Св. Йоан прекарвал живота си във
въздържание, молитва, подвизи, четене, писане, труд и духовни съзерцания. Той
не бил краен аскет-постник, употребявал всякаква храна, позволена от устава, но
се хранел скромно, без да угажда на плътта си. По тоя начин той угасявал
плътските си възбуждения. Спял малко, колкото да се отмори от продължителните
бдения. Горял от силна любов към Бога. Денем и нощем не можел да се насити от
съзерцанието на Божията слава, светлина и красота.
Йоан, игумен Раитски, отправил до
Йоан Синайски (Лествичник) прелюбезно писмо с почтителна молба – да изложи
писмено своите богомъдри поучения. На това св. Йоан Синаит отговорил с не
по-малка учтивост, смирение и, проявявайки послушание, се заел да изпълни
предложението. Така се появила известната „Лествица”.
Какво представлява „Лествицата” на св. Йоан? – Тя,
собствено, е ръководство за духовен живот на монасите, но представлява интерес
и за всички други християни, които проявяват ревност към духовен живот.
Според св. Йоан Лествичник нашият
земен живот трябва да представлява постоянно възхождане от земята към небето по
„стълбицата” на духовнтоо
усъвършенстване. „Лествицата” си е
спечелила голяма слава. тя е била преведена отдавна на много езици. На
български е излязла към 10. – 11. век. Тя не е риторическо съчинение. Изказаните
в нея мисли имат характер повече на сентенции; с малко думи е казано много
нещо. Обикновено във всяко слово се разглежда някоя християнска добродетел или
порок.
Разгледани са следните по-важни
предмети: Отричането от светските наслади и житейските попечения (1 – 3). Послушанието
(4), Покаянието (5), Спомнянето на смъртта (6), Кротостта (8), Злословието
и Клеветата (10), Многоглаголствуването
и Мълчанието (11), Леността (12), Унинието
(13), Чревоугодието (14), Целомъдрието (15), Сребролюбието и
Нестяжанието (16 – 17), Гордостта (23), Смиреномъдрието (25), Блаженото
безмълвие (27), Молитвата (28), За земното небе или достигане на безстрастие още
тук на земята преди Възкресението (29) и за Съюза на трите добродетели –
вярата, надеждата и любовта (30).
Първото стъпало на стълбата,
водеща към духовното съвършенство, е
отричането от света – от суетата и светските удоволствия. Защото оня, който
истински е възлюбил Бога, той трябва да презре всичко, що го свързва с тоя
свят, и да прилепва душата си към Бога (Пс. 62:9). Оня, който е успял да победи
страстите си, той вече е придобил способността лесно да различава и разпознава злото
от доброто и да върши само доброто. Така той достига „Исихиа” – т. е. безмълвие, безметежие, блаженото спокойствие и
става способен, бидейки още тук в плът, да съзерцава небесното.
Така, отрекъл се от всичко примамливо на тоя свят, което
отклонява от пътя на спасението, човек, преминавайки едно след друго стъпалата
на райската стълба – чрез покаянието, смирението, незлобието и другите
упоменати по-горе добродетели, потъпкал и препобедил пороците, той достига
най-сетне до най-горното стъпало – съюза на трите добродетели: вярата,
надеждата и любовта. Ето какво пише св. Йоан Лествичник за този божествен съюз.
„А сега, след всичко казано, остават тия три, които свързват и съдържат
всичко: в я р а, н а д е ж д а и л ю
б о в, а по-голяма от всички е любовта, защото с нея се именува Бог (1 Кор.
13:13). По мое разбиране – пише св. Йоан- вярата е подобна на лъча, надеждата на
светлината, а любовта на кръга на слънцето. Но всички те заедно съставят едно
сияние и една светлост.”
„Блажен е оня, който има такава любов към Бога, както страстно
влюбеният – към своята любима.”
„Оня, който истински люби, винаги носи в себе си образа на любимия и с
наслада прегръща тоя образ в душата си. Това въжделение не му дава покой даже и
на сън – и тогава сърцето му беседва с възлюбения. Така обикновено бива с
телесната любов, така е и с духовната”. Който искрено обича Бога, той чезне по Бога и
Неговите двори – св. Негов храм (Пс. 83:2). От всички телесни физиологически
усещания най-чувствително е жаждата. Тя е послужила и за сравнение на стремежа
на човека към Бога. За нея Псалмопевецът казва: Жадува душата ми за Бога крепки и силни (Пс. 41:3)
Истинското и пълно познание е
непосредственото – придобито от непосредствено общуване. Колкото повече дружим
с един приятел, толкова по-добре го опознаваме. Най-добре се познават ония,
които се обичат, защото те най-тясно общуват помежду си. Оня, който обича Бога,
нему Бог се открива. „Обичащият Бога
преди това е възлюбил своя брат; защото второто служи за доказателство на
първото”.
„Надеждата е несъмнено владение на едно съкровище преди още да сме го
получили.” Тя е „залогът на бъдещите
блага.” „С надежда са свързани нашите трудове; върху нея се изграждат
подвизите; нея окръжава Божията милост.”
Лествицата на св. Йоан завършва с
възторжен призив към читателите – да тръгнат усърдно към небесните висоти, към
Господнята планина (Ис. 2:3), към достигане Богопознанието и съвършенство във
вярата до пълната възраст на Христовото съвършенство (Ефес. 4:13).
„Лествицата” на св. Йоан Лествичник има отношение не само към
монасите, но и към всички християни. Тя е стълба към небето, към рая, към
духовното съвършенство, към Бога. То се знае, че не е възможно изведнъж да се
изкачим на най-горното стъпало на стълбата, изведнъж да възлезем на върха на
планината. Трябва да започнем от най-долното стъпало, като осъществяваме в
живота си една след друга последователно християнските добродетели и
побеждаваме едно след друго греховните влечения.
Да започнем да се изкачваме по
стълбицата на духовното съвършенство, като започнем с отричането от всичко
земно, което се явява за нас като пречка към небето. Да прегърнем смирението и
потъпчем гордостта, за да се възвисим духовно. Чрез покаянието и постоянното
богомислие да възлизаме стъпало по стъпало по тая спасителна стълба, която да
ни доведе до богопознанието и богообщението, до върховния идеал и крайна цел на
нашия християнски живот - с ъ в ъ р ш е н с т в о т о в Бога, на Когото да бъде слава, чест и
поклонение! А м и н!
Към съдържанието на СИНАКСАР.
Към съдържанието на СИНАКСАР.
