Пост и празник

Има ли празник без пост? Има ли спасение, до което се стига по широкия път? Не е ли по-сладка радостта след като сме вкусили горчилката на сълзите?

Що е то пост? Препълнена мивка в кухнята, нищо за ядене - нито за мен, нито за децата, запушен сифон в банята, едното дете с болно гърло, без апетит с температура и повръща, другото не спира да прави бели... Така започнахме последната седмица на поста.

Що е то празник? На ръба на разума, с опънати до край нерви от усещането, че вървя през минно поле и на всяка крачка грешките ми избухват, с ужас в сърцето, че ще трябва да удържам малките фурии в църквата отивам на опелото снощи. Не всичко върви гладко, но по Божията милост, жената на свещите ме моли да я сменя за 2 минути. Малко време, но достатъчно да се утеша и подкрепя. От къде се намират думи за благодарност в такъв миг? Сърцето прелива, но разумът е безсилен да опише чувствата. И благодариш, както можеш...

Източник снимка: http://www.mos-ikona.ru/content/6512397285.html