неделя, 18 август 2013 г.

Вино, което не е вино

Отецът доста се поколеба дали да ми разкаже това свое наблюдение. После каза: "То не е тайна." И понеже обича да създава драматичен ефект, започна с въпроса:
-Виждала ли си чудеса?
А аз прибързано отвърнах:
- Да, непрекъснато съм свидетел на чудеса - и наистина съм убедена, че всяко едно нещо, което ни е се случва е малко чудо, но за такова чудо, което предстоях да чуя, не бях подготвена.
- Благодатният огън е чудо и то чудо с насрочена дата.
Е, тук ме хвана наистина неподготвена. Чудото на благодатния огън е нещо, което всяка година ме слисва. Това е нещо наистина голямо, което моят ограничен ум не може да смели.
И след такава подготовка отецът започна същинския разказ:
- Отец протодяконът ме беше научил да измивам потира само с вода след като потребя причастието, но прочетох в Служебника, че е редно да се измие първо с малко вино и вода, а чак след това само в вода. Всеки път сипвам едно и също количество вино в потира. Разделям една бутилка от 700 мл на три части. За всеки ден се падат по около 230 мл. Преди като потребявах, претвореното в Христова кръв вино не ме опиваше. В деня, в който добавих глътка вино към водата за изплакване, от тази една глътка главата ми се замая. Казах това на нашия духовен наставник, а той се усмихна и рече: "Е, ти си открил топлата вода!" И споделил, че след причастие са го проверявали с дрегер, който е отчел нула промила.

:)
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...