"Мехурчета" арх. Серафим Алексиев

Река и там-край камъните-вир.
Към него спущат се вълни големи,
прииждат весело,шумят безспир
и с ромон мият камъните неми!

Кипи водата, а от туй се раждат
мехурчета при всеки водопад;
из вирчето те гонят се със жажда
да се порадват малко в тоя свят.

И ту посрещат се,ту завъртят се,
сближават се за танц и веселба.
Издуват се,боричкат се,плодят се
и блъскат се в нестихваща борба.

Но дойде ли след някой миг вълната,
поглъща ги,отвлича ги и...край!
На тяхно място други веселбата
безсмислено въртят-и тъй-безкрай!
...............................................
Живота вир е,и сред него ний
мехурчета сме по повърхността.
Кипи света. А ние в таз стихия
летим от суета към суета.....

И сблъскваме се с врагове и братя,
и мислим в своя горд подем,
че дълговечни ще сме на земята,
не знаейки че скоро ще умрем.

И борим се за почести,заслуги.
Но дойде ли жестоката вълна,
помита ни. След нас прииждат други
да продължат безцелната игра.

Блазе на този,който твърдо знае,
че се в мехурчето душа таи,
която Бог е сътворил за рая,
Тя само там ще се успокои!.....

1 Октомврий 1977 г.