понеделник, 8 юли 2013 г.

Повест за свв Петър и Феврония


„Повест за Петър и Феврония“ – изпитание с любов

Е-мейлПечатПДФ

petarfevronyaБракът е благословен от Бога, но апостол Павел говори за съпружеството не като за награда. Бракът може да бъде път към спасението („невярващият мъж се освещава от вярващата си жена и невярващата жена се освещава от своя вярващ мъж"). А бракът може да стане и истинско изпитание (по думите на апостола, живеещите в брак „ще преживеят скръб по плът и аз ви съжалявам за това").
 Встъпвайки в брак, човек се обрича да живее цял живот с друг човек, да бъде заедно с него и в добри и лоши дни, да го поддържа в горест и да дели с него радостите, и да не допуска мисълта, да го изостави. Съществува понятието степен на родство: родният брат ни е по-близък от братовчеда, майката ни е по-близка от лелята. А се оказва, че степента на родство между съпруга и съпругата е „нулева". Само че не в смисъла, че са чужди един на друг, а в съвсем противоположния – те са едно цяло.
Макар да съществува легенда, че всеки от нас има своя „половинка", която му подхожда идеално, в живота не всичко е толкова гладко, колкото би ни се искало. Пробвайте да приемете другия такъв, какъвто е. Затворете очи за недостатъците му, опитайте се да разберете постъпките му... Често е сложно да възприемем сами всичко това и ни е нужен житейски пример.
Христос ни е показал как можем да изживеем един живот според Божиите заповеди. В житията има достатъчно примери как хората са страдали и умирали за вярата, отказвайки да се отрекат от Христа. Навсякъде можем да прочетем за монашеските подвизи. Ние намираме образци на смирение, кротост, милосърдие... А къде да намерим пример за това как да изживеем достойно живота си в брак? Удивително е, но има само едно произведение, което разказва за съпружеството между светци – „Повест за Петър и Феврония".
Много от нас познават повестта още от учебниците по литература. Това е историята на селянка, омъжена за княз. Прост сюжет, руски вариант на „Пепеляшка", съдържащ обаче огромен вътрешен смисъл. В повестта има и състезания по мъдрост и досетливост, има и чудеса, и борба с нечисти сили. И всичко това на фона на разказа как са се намерили един друг двама души, съвсем далечни по обществен статус.
Какъв трябва да бъде бракът? Авторът на повестта (или монахът Ермолай-Еразъм, или някой друг, останал неизвестен за нас) дава пример още в самото начало. Когато при съпругата на муромския княз Павел започнал да идва змей, тя честно разказала на мъжа си какво се е случило. Тя не е била виновна, че й досаждала нечиста сила. Но тя имала избор: без да се срамува, да признае всичко на съпруга си, или да пази тайната, страхувайки се от позор. Княгинята избрала първия път и това й помогнало да се избави от змея. Ако не беше споделила истината на своя мъж, то неговият брат Петър не би убил змея.
Кръвта на змея изцапала Петър и тялото му се покрило с рани и струпеи. Нито един лекар не могъл да изцери княжеския брат, докато слугите не довели от село Ласково (Рязан) дърварската дъщеря Феврония. Тя се съгласила да изцери Петър, но поставила условие той да се ожени за нея. Какво е това? Честолюбиво желание на селянка да стане княгиня? В повестта няма и намек за такъв стремеж. Феврония, която говорела със загадки (почти като княгиня Олга в „Повестта за изминалите години"), знаела и виждала по-далеч от княз Петър и слугите му. Тя била ясновидка и сигурно е знаела, че й е съдено да стане жена на Петър, именно защото единствено тя може да го изцери. Анализаторите на текста на повестта обръщат внимание, че е употребен глаголът „изцеря", а не „излекувам". Може да се предположи, че става дума не само за телесните болести на Петър, но и за неговата душа. „Невярващият мъж се освещава от вярващата си жена".
Феврония е образец на кротост, смирение и скромност. Тя е мъдра, но не се гордее с мъдростта си. Докато Петър е съвсем друг. Вземайки от Феврония цяр, с който трябва да намаже раните си, той решил да изпита нейната мъдрост. Сигурно за да разбере дали е достойна да стане негова съпруга. Той изпратил на девойката валмо лен, та докато той се къпе и се маже с лекарството, тя да изтъче риза, панталони и пояс. Феврония е могла да се обиди, да се подиграе с искането на Петър, да обясни, че това е невъзможно... Но тя изпратила на княжеския брат отговор-задача – от малко дръвце да направи стан и инструменти. Петър, сякаш забравил за задачата, която самият той отправил към Феврония, отговорил: „Това е невъзможно!". „Разбира се – казала Феврония, – и от едно валмо лен да изтъчеш дрехи за възрастен мъж също е невъзможно". Нито упрек, нито гняв. Прост и разумен отговор.
Веднага у нас възниква въпросът кой кого изпитва? Кой избира? Създава се впечатлението, че именно Феврония върви по правия път, без да се отклонява: съдено е да се омъжи за Петър – добре, трябва да се погрижи за изцелението му – добре, нужно е да го накара да намери верния път – добре. Това е пример за послушание. Петър обаче искал всичко да се случва така, както на него му харесва. Селянката можела да го излекува – добре, но все пак ние ще проверим дали е достойна за съпруга. Условието за изцелението му е брак, но той все още не е бил уверен дали тя е достойна да бъде княгиня. В началото на повестта Петър е друг човек. Когато в храма клисарят искал да му покаже къде се намира Агриковият меч, с който може да убие змея, то той му заповядал: „Следвай ме". И князът тръгнал смирено, направил всичко, което му казали и успял да убие змея.
Щом се излекувал, Петър не се оженил за Феврония. Решил да се откупи с подаръци. Момичето не взело подаръците, тя била сигурна, че трябва да стане негова жена. Тук има един щекотлив момент: когато тя лекувала Петър, му забранила да лекува един от струпеите. Какво се получава – нима тя също е искала да изпита Петър? Да се убеди, че той е достоен за нея? Нямаме точен отговор. Смятаме, че ако Феврония е била наистина мъдра, то тя е предполагала, а може би е знаела, че Петър няма да се ожени веднага за нея. Но щом този брак е бил предопределен, трябвало е по някакъв начин Петър да бъде заставен да я потърси отново за лечение. Точно така се случило и този път сватбата се състояла.
Когато починал по-възрастният брат Павел, Петър станал муромски княз. Болярските жени започнали да злословят срещу Феврония: „Княгинята не спазва етикета, събира трохите от масата, като че ли е останала гладна." Сплетните на болярите и на жените им са твърде дребнави. Какво лошо има в това да се събират внимателно трохите от масата и с тях да се нахранят птиците (има и версия, че трохите са били за зайчето, което е живеело в нейната колиба)?! Тогава се е смятало, че бесовете се вселяват в животните. Дали болярите не са искали да обвинят Феврония във вещерство?
Княз Петър решил да се убеди в невинността на жена си. Той обядвал с нея и когато тя събрала трохичките, той разтворил дланта й. И какво видял? Чудо: трохичките се превърнали в зрънца тамян. Това чудо още веднъж му доказало, че Феврония е достойна за негова съпруга. В повестта се говори, че след този случай князът престанал да се съмнява в нея и в нейните качества.
Болярите сменили тактиката – отишли при самата Феврония. „Дай ни това, което ще ти поискаме!". – „Вземете. Но, ми дайте от същото" (в смисъл „това, което аз ще поискам от вас"). Феврония излязла по-мъдра от тях. Те поискали от нея да освободи княз Петър от себе си, а тя поискала от тях своя съпруг. Болярите отишли при Петър, който бил изправен пред труден избор: или съпругата, или княжеството. Кое е било по-силно: любовта или властта? За християнина отговорът е бил еднозначен: живият човек (още повече съпругата) е бил по-скъп от богатството и властта. Освен това, развеждайки се с Феврония, той не би постъпил по християнски. Този, който се развеждал с жена си, я тласкал към прелюбодейство.
Петър и Феврония отпътували от Муром с лодка по езерото. В тази лодка един човек, който пътувал с жена си, се загледал с нечисти помисли във Феврония. Младата жена разгадала тези помисли и решила да даде добър урок на този мъж. „Загреби вода от единия борд на лодката, после и от другия, и отпий. Еднаква ли е водата?" – „Една и съща е, госпожо." – „Ето, по същия начин и женското естество е едно и също". Тоест не си и помисляй за изневяра. С няколко мъдри думи Феврония обяснила нелепостта и ненужността на изневярата. За нас това също е добавка към темата за брака.
На брега, далеч от града, княз Петър размишлявал съкрушен: а нима е истина, че е оставил града заради Феврония? Нима отново трябва да я изпитва? Феврония веднага разбрала мъките на съпруга си. И сътворила чудо – благословила насечените за огъня дърва и на сутринта те се превърнали в големи живи дървета. Тя не е прелъстила Петър със своите чудеса, тя просто му е дала да разбере, че Бог е с тях, и че Той чрез нея върши тези чудеса.
Болярите пристигнали сутринта с лоша вест. В града бушувала война за княжеския престол и те помолили Петър и Феврония да се върнат в Муром и да управляват по право. Съпрузите приели и се върнали.
Те управлявали разумно, били като майка и баща за своите поданици и изживели дълъг и праведен живот. Малко преди смъртта си приели монашество. Петър под името Давид („възлюбен", вероятно и от Бога, и от жена си), а Феврония под името Ефросиния („радост"). Те решили да умрат в един ден, и заради това Феврония-Ефросиния оставила недовършен покровеца – въздух, който бродирала за градския храм. Всяка друга жена в княжеството е могла да довърши ръкоделието, но да изпълни обета и да умре заедно със съпруга си е могла само тя.
Съпрузите заповядали да ги погребат в един общ ковчег, но поданиците не изпълнили заповедта: та те са монаси, не е редно да лежат заедно. Три пъти обаче телата на съпрузите се оказвали в общ ковчег и след всичко това най-сетне ги погребали заедно.
Повестта за Петър и Феврония нееднократно е редактирана и през XVI, и през XVII и през XVIII век. Един от редакторите е бил самият патриарх Гермоген. Даже имало опит в повестта да се внесе елемент на политическа пропаганда. На това място в текста, където Петър и Феврония се връщат в Муром, било вмъкнато описание на радостта на народа от срещата със законните княз и княгиня. По времето на Иван Грозни (който през 1552 г., на път за Казан минал през Муром, за да се поклони на светите съпрузи) се извършвало обединяване на земите около Москва. Укрепвайки своята власт, царят чувствал съпротивата на болярите, които не искали да изгубят общественото си влияние. Затова и повестта е трябвало да бъде пример за тях: докато в града не е имало княз, там са започнали размирици. И единствено князът е този, който е имал власт да сложи ред и да възстанови мира и спокойствието.
Главните усилия на редакторите на повестта през вековете са били насочени към целта да й се придаде форма на канонично житие (тя не е била включена в Минеите). Такава редакция се е ограничавала с добавката на епитети „праведен", „благочестив" и т. н. към имената на главните герои и на някои фрази, съдържащи християнски поуки. Например добавката, в която се говорело как Петър почитал по-големия си брат Павел, послушно изпълнявал неговите заповеди и всеки ден идвал да му се поклони.
Но тези редакции не са популярни и хората продължават да възприемат „Повестта за Петър и Феврония Муромски" като история на една удивителна любов. Днес можем да чуем, че Денят на св. Петър и Феврония е „православният Свети Валентин" (т.е. празник на влюбените). Това не е съвсем вярно. Сред руския народ Денят на светите съпрузи (8 юли) е празник преди всичко на великата съпружеска любов. Нека не забравяме, че този ден винаги е по време на Петровия пост. Тогава молим Бог да ни дарява мир, хармония и любов в семейството и по цялата земя. І www.taday.ru
Превод: Презвитера Жанета Дилкова
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...