събота, 6 юли 2013 г.

Гаджета

Наш приятел разказва за племенницата си, най-малката от един брат и двама братовчеди. Отваря той вратата, а момиченцето:

- Чиче! Хайде да играем на футбол.
- Какъв футбол! Ти си момиче, чиче!

Сетих се за този анекдот като видях Тони да играе на ластик с братовчедка си. Е, после ги видях да си играят на колички и се успокоих с мисълта, че поне не си лакират заедно ноктите, пази Боже.

Покрай игрите с кака им, нашите момчета много обичат момиченца, затова снощи цяла вечер бяха като залепени за "кака Ани" (само 9 месеца по-голяма от Тони). Тръгваме си от парка, а Тони казва гордо:

- Мамо, ние с Ани сме гаджета.

Охо! Мислено потрих ръце аз. От кога чакам тази тема! Този път не можа да ме свари неподготвена.

- Ти знаеш ли какво значи "гаджета"? - подхванах и наум прехвърлих информацията, която съм подготвила по въпроса, запазвайки неща като прегръдки и целувки за по-нататък - Гаджета се става като изучиш и станеш на 18 години. Сега сте приятели.

Просто настръхвам от думата "гаджета". От имитиране на филми по пейките в парка през деня пред очите на всички или, пази Боже, на скришни места. Когато аз и отецът отидохме да искаме благословия от изповедника си да се венчаем, съпругът ми попита:

- Сега как да се държим след като сме сгодени?
- Като приятели - беше категоричният отговор.

Това е най-добрата линия за поведение, независимо от възрастта. Когато усетят влечение към някое момиче, да знаят, че всичко, което могат да правят е да прекарват време заедно, да си говорят, но там да теглят чертата. Искам да им обясня, че да се влюбиш е като да хванеш грип. Случва ти се изневиделица и имаш малко контрол над това, което се случва. То е сякаш демоните играят кегелбан със сърцето ти и е много, много важно да запазиш разсъдителност. 

Това състояние е описано много точно от стареца Порфирий. (Извинявам се, но нямам време сега да ровя из книгата за живота му.) Той разказва за една девойка, която му споделила, че където и да ходи, каквото и да прави Янис е вечно в главата й. Коментарът на стареца е, че това трябва да е отношението ни към Христа. Такива чувства трябва имаме първо към Него и после към творението му.

Спомням си думите на митр. Антоний Сурожки за влюбването и любовта. Книжката "Бракът като подвижничество" не е в мен за точен цитат, но ще опитам да предам приблизително смисъла. Влюбването, това, което масово се бърка с любовта те кара да искаш да погълнеш другия, да го направиш свой. От друга страна, както знаем:
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада. (1 Кор. 13:4-8)

Обикновено влюбването изгражда в главите ни някакъв сурогат, фалшификат на другия. То ни пречи да имаме контакт и да опознаем истинския човек, вместо това ни предлага обект на нашите чувства. Обект, а не субект. Хм, не е особено християнско, нали? Като добавим неузрялата юношеска психика и хормоналния коктейл, и всяка майка ще се уплаши.

Сега чакам да пораснат още малко, за да им обясня, че тези неща (дай, Боже, до брака да не разберат кои точно) се правят след венчавката. А до тогава, тогава и след това трябва да се молим, усилено да се молим.

Е, добре, признавам, че само нахвърлях записки по темата. Нещата са казани много по-точно и по-добре от други хора. Отивам да чета статията на отец Павел по темата. Сигурна съм, че ще науча още нещо.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...