Източник снимка: http://www.bgflora.net/ ;)
Изгарящ във молитва, един монах - светец
се молеше на Бога, и тихият ветрец
отнасяше в небето смирените слова.
Посърналите устни прошепваха това:
"О, Господи велики! Открий ми Ти очите!
Аз искал бих да видя на хората съдбите!
Дарувай ми да зная кои ще се спасят,
кои към гибел крачат, кои към Теб вървят!"
И Бог изпрати ангел. Той грабна в миг светеца
и го пренесе мълком с крилете на ветреца
при изворите чисти, де блика мъдростта.
Там жаден пи светецът и опозна света.
И ангелът отведе го на тайнствена поляна.
А там цветя цъфтяха под слънцето засмяно -
на вид красиви, свежи, ала при всеки лъх
долавяше монахът един противен дъх.
В миг облак се зададе. И гръмна изведнъж.
И буря зла изви се с градушка и със дъжд.
Цветята поломени непоносима смрад
разляха из простора, превърнаха го в ад.
И ангелът погледна светеца във очите
и рече му:" Това са човеците, които
растат, цъфтят на слънце, но щом ги град удари,
зловонието, скрито в сърцата си, разтварят!"
Те литнаха отново и спряха в планината,
де здравец свеж растеше безмълвно в тишината.
Когато злата буря настигна ги и тука,
градушката без милост по здравеца зачука.
Светкавици и трясък! Потръпваха скалите!
Но бурята отмина. И ето в долините
понесе се из тоя планински девствен свят
от здравеца окършен прекрасен аромат!
И ангелът изрече:"На Господа чедата
в злочест ден ще познаеш, и то по аромата!
И в радости, и в скърби, те все благоухаят -
и всякога са с Бога. В сърцата им е раят!"
24 април 1969 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!