четвъртък, 27 юни 2013 г.

НА ГОСПОДА ЧЕДАТА, архим. Серафим /Алексиев/


Източник снимка: http://www.bgflora.net/ ;)


Изгарящ във молитва, един монах - светец
се молеше на Бога, и тихият ветрец
отнасяше в небето смирените слова.
Посърналите устни прошепваха това:

"О, Господи велики! Открий ми Ти очите!
Аз искал бих да видя на хората съдбите!
Дарувай ми да зная кои ще се спасят,
кои към гибел крачат, кои към Теб вървят!"

И Бог изпрати ангел. Той грабна в миг светеца
и го пренесе мълком с крилете на ветреца
при изворите чисти, де блика мъдростта.
Там жаден пи светецът и опозна света.

И ангелът отведе го на тайнствена поляна.
А там цветя цъфтяха под слънцето засмяно -
на вид красиви, свежи, ала при всеки лъх
долавяше монахът един противен дъх.

В миг облак се зададе. И гръмна изведнъж.
И буря зла изви се с градушка и със дъжд.
Цветята поломени непоносима смрад
разляха из простора, превърнаха го в ад.

И ангелът погледна светеца във очите
и рече му:" Това са човеците, които
растат, цъфтят на слънце, но щом ги град удари,
зловонието, скрито в сърцата си, разтварят!"

Те литнаха отново и спряха в планината,
де здравец свеж растеше безмълвно в тишината.
Когато злата буря настигна ги и тука,
градушката без милост по здравеца зачука.

Светкавици и трясък! Потръпваха скалите!
Но бурята отмина. И ето в долините
понесе се из тоя планински девствен свят
от здравеца окършен прекрасен аромат!

И ангелът изрече:"На Господа чедата
в злочест ден ще познаеш, и то по аромата!
И в радости, и в скърби, те все благоухаят -
и всякога са с Бога. В сърцата им е раят!"

                                           24 април 1969 г.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...