събота, 15 юни 2013 г.

Един незабравим имен ден

Всичко започна на 12.06.2013 година в 17 часа. Поправка: започнало е отдавна, много отдавна. И така началото ни заприлича на приказка. А какъв по-подходящ начин да се представи тази история, освен като вълшебна приказка? Всичко започва с Божия промисъл за нас, а кой може да посочи неговото начало? Иначе за мен събитията започнаха да се развиват със спираща дъха скорост именно на 12 юни в 17 часа, броени часове преди ръкоположението.

Отецът се обади по телефона и на моя въпрос дали ще се прибере за няколко часа, отговори:
- Не, но трябва да ми смениш името във фейсбук.

Веднага разбрах, че от другия ден няма да е дякон, а свещеник. Наши приятели бяха подметнали, че може дядо Владика да благослови да го ръкоположи за свещеник на имения му ден, но до последно от Митрополията запазваха мълчание. Как ни изненадаха, как ни зарадваха само! :)

Последва трескава подготовка, тичане до магазина за бонбони общо три пъти от трима души. Накрая пак не ни достигна една кутия, за да почерпим всички хора в църквата. Бързи телефонни разговори с най-близките приятели, които е реалистично да намерят начин да дойдат в делничен ден. Лекото разочарование, че духовният ни наставник е зает и няма да успее да се освободи, облекчено донякъде от утешението предишният ни изповедник своеобразно да го замести.

Превъртам лентата напред и вече е 13 юни, Спасов ден, намираме се в храм Възнесение Господне, Пловдив. От пръв поглед храмът впечатлява с красотата и реда. Има детска площадка, разкошна градинка и езерце с водни лилии. Една от лилиите беше на пъпка в началото на службата, но след като излязохме на края на службата като свещеник и презвитера ни посрещна разцъфнала.

За самата служба какво да говоря - благолепна, както винаги. Имаше гости от Света гора и подстригаха едно момченце за четец.



В този край има обичай да се прави безкръвен курбан с гълъбчета. На големи празници хората си купуват гълъбчета, свещеникът им чете молитва, поръсва ги със светена водичка и след това хората ги пускат да летят. 


В църквата Възнесение Господне наблюдавахме и друг интересен обичай. Хората масово носеха прясно боядисани яйца и раздаваха като пожертвование, за здраве и за Бог да прости. При първа възможност ще разпитам повече. Стори ми се много интересна традиция.

В момента си почиваме и още не можем да усетим напълно настъпилата промяна. Като се разделяхме с единия ни гост-свещеник, си взех благословия, а той каза:

- Сега си имаш кой да те благославя.
Послушах го и редовно искам благословия от моя отец, а той още несвикнал с новата си роля, първо се прекръства за кураж, а след това и ми дава благословение.

Почти забравих кръста. Той ни е подарък, ние подозираме от кого, да ни е жив и здрав! На гърба му е гравиран на църковно славянски следният надпис от Тим. 4:12

Бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота.

Искам да благодаря на толкова много хора, че ще заприличам на холивудска акриса, която получава Оскар. Затова им благодаря тихичко в сърцето си. Благодаря и на вас за молитвите и подкрепата.

Христос се вознесе!

Редакция: ето и клипче:



Канал в youtube: Пловдивска митрополия

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...