СИНАКСАР

 НЕДЕЛЯ ПЪРВА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - ПРАВОСЛАВНА

В тоя ден св. Църква празнува тържеството на Православната вяра над иконоборческата ерес и другите преди нея ереси. Този празник е установен в 842 г. при византийския император Михаил III, майка му благочестивата царица св. Теодора и при св. Методий, патриарх Цариградски. Историята на празника накратко е следната:

Византийският император Лъв Исавър, който по Божие допущение от свинар се домогнал до императорски скиптър, по политически и по лични съображения, бил против иконопочитанието. Той повикал патриарх Герман и му казал: "Владико, мисля, че няма разлика между почитането на икони и на идоли, затова заповядай колкото е възможно по-скоро да бъдат изхвърлени иконите от църквите и да не им се отдава поклонение. Ако ли обаче те са истински свети изображения, то поне да се поставят по-високо, та да не бъдат осквернявани от вярващите при целуването." Патриархът обаче твърдо се противопоставил на царя и не изпълнил предложението му. Тогава Лъв го свалил от патриаршеския престол и поставил на негово място своя съмишленик - някой си Атанасий. Издадена била строга заповед против иконопочитанието. Започнало жестоко гонение против иконопочитателите, което било прекратено при царуването на царица Ирина и цар Константин. Патриарх Тарасий свикал вселенски събор, седми по ред, който възстановил иконопочитанието. При император Лъв Армянин обаче иконоборчеството започнало с нова сила. Император Теофил подложил на преследване мнозина отци - иконопочитатели. Едни изпратил на заточение. За всичко това обаче той бил наказан от Бога с тежка болест. Подбуден от своята благочестива съпруга царица Теодора, която била тайна иконопочитателка, той преди смъртта си се разкаял. След смъртта му царица Теодора заповядала да спрат преследванията срещу иконопочитателите, да бъдат пуснати на свобода затворените и да бъдат върнати заточените. Сваленият преди това патриарх Методий - доблестен поборник против иконоборческата ерес, бил отново възведен на патриаршеския престол. Царицата сама дала личен пример на иконопочитание, като поставила на шията си образа на Божията Майка и пред всички радостно и с любов го целувала.

В неделята след Първата великопостна седмица в Цариград била извършена тържествена служба. В памет на това събитие било установено ежегодно на тоя ден да се чествува по подобаващ начин победата на Православието не само над иконоборческата ерес, но и над всички други дотогавашни ереси. Впоследствие било прието след светата литургия тоя ден в катедралните храмове да се изпълнява специален чин, който съдържа молебно пение за обръщане към православната вяра на всички отстъпници и заблудени, моление за утвърждаване в православната вяра на всички верни чеда на светата Църква, възглася се "анатема" (проклятие) за всички упорствуващи лъжеучители и отстъпници, пее се "Вечная памят" за всчики починали поборници, изповедници и мъченици за истинската права вяра и се възглася многолетие за всички живи ревнители и защитници на св. Православие и за предстоятелите на поместните православни църкви.

Днешният празник дава добър повод да се кажат няколко думи за почитането на св. икони и за св. Православие.

Почитането на свещени изображения (икони) има своите психологически и исторически основания. Един от изразите на обич и почит към наши скъпи близки или към високопоставени и достойни за уважение хора е - да изобразяваме техния лик и да го поставяме на лично място. Ето например майка е загубила едничкия си син. Останала е обаче снимка от неговия лик. Тя се вглежда с майчина любов в това скъпо за нея изображение, целува го, прегръща го и го облива със сълзи. Тя добре знае, че пред нея е само едно изображение, а не самият неин син и въпреки това тя мисли, че целувайки изображението, целува самия него. Това отношение на майката към портрета на нейния покоен син е за нея една насъщна духовна потребност, една утеха, една напълно естествена и оправдана проява. Почти същото е и с почитането на свещените изображения и предмети. Когато гледаме на тях или пък ги целуваме, ние отдаваме почитта на платното или дървото, върху които са нарисувани, а отправяме мисълта си към самия първообраз - него като че целуваме, него почитаме и нему се покланяме.

Господ Иисус е въплътено Слово Божие. Той е бил човек, историческа личност. Имал е определен външен телесен образ като всички човеци. Следователно Той е могъл и може да бъде изобразяван. Според древни сведения, запазени в църковното предание, Неговият божествен Лик е бил изобразен върху обрус (плат, кърпа), известен под името "Неръкотворен образ". За Неговия външен вид е запазено също едно древно описание. Запазени са и някои Негови пластични изображения върху камък, датиращи от първите векове на християнската ера. Пак по древно църковно предание св. евангелист Лука е бил художник. Той нарисувал образа на Божията Майка. И ако ние почитаме образите на наши скъпи близки и на всички благодетели на човечеството, то как да не почитаме  образите на нашия Спасител Господ Иисус, на пречистата Му Майка, на св. Апостоли и Божиите угодници - светиите - които са наши благодетели и небесни ходатаи за нас пред Бога? И тъй, почитането на св. икони съвсем не е идолопоклоничество, както погрешно някога са мислили иконоборците, (а и днес все още има хора, които мислят като тях), но е заслужена и оправдана почит към ония, чиито образи са нарисувани върху самите икони. За нас иконите обаче са нещо повече от едно обикновено изображение, нещо повече от един обикновен портрет. Бидейки именно свето изображение, ние вярваме, че те са проводници на Божия благодатна освещаваща сила. Затова и ги почитаме като светини (res sacrae).

Що  се пък отнася до православието, то е право изповядване на вярата в Господ Иисус, предадена ни от светите Апостоли и запазена неповредена от св. Източна Христова църква, която единствено е истинската Църква, стълб и твърдина на истината (1 Тим. 3:15). Един е Господ, една е вярата (Еф. 4:5); Христос не се е разделил (1 Кор. 1:3). Той не е основал много Църкви, а само една (Мат. 16:18). Тая именно Църква единствено обладава всичката пълнота на Божествената истина. Тя е неразделната, една света съборна и апостолска Църква, на която и ние сме честити да бъдем членове. А Православието е истинската и неповредена вяра, която и ние изповядваме. Затова трябва да пазим като зеницата на очите си тая наша праотеческа вяра, защото от това зависи и нашето спасение. "Тази вяра е апостолската, тази вяра е на св. Отци, тази вяра е православната, тази вяра утвърди вселената!"

(Из чина на Православието). Амин!

Към СИНАКСАР (съдържание и текст за Тодорова събота)