В момента най-трудното нещо на света за мен като християнка е, че трябва да чакам да дойде време за изповед, за да поговоря с някого за нещата, които ми тежат и ме измъчват.
Ех, ако не бях християнка, може би би било все едно. Ще вадя кирливите си ризи пред близки и приятелки, пред комшийки и далечни познати.
Не, едва ли. Някои неща трябва да си останат в семейството. А други - само в сърцето дори то да се пръска по шевовете от мъка и безсилие.
Все пак слава Богу, че съм християнка.
