четвъртък, 21 декември 2017 г.

На Рождество забравяме за Бога - митр. Николай Месогейски

Бележка от мен: Същите неща се опитвам да формулирам от няколко седмици. Сега ги намирам казани просто и ясно.

http://pravoslaven-sviat.org/2017/12/18/na-rogdestwo-zabrawqme-za-boga/

Обичайно Рождество Христово е особен ден, особено време в годината, когато забравяме за Бога. Или, по-добре казано, преживяваме този празник по светски – с украсените градски улици, с измамния блясък на гирляндите, с изкуствените елхи, с угощенията, с „курабии и меломакарони“ (традиционните рождественски сладки в Гърция, символ на празничната трапеза – бележка на преводача), с разменените подаръци, с предвкусването на ваканционните дни, с тринадесетата заплата… И свършва Рождество. С препълнени стомаси и опустошени сърца. А Христос го няма никъде. Всичко това няма почти никакво отношение към истината и носи силно разочарование – празникът става една провокация, свежда се само до търговската част. Може би това има някакво оправдание за онези, които в опит да си изкарат насъщния хляб използват Рождество, но тази тяхна нужда принизява дивния смисъл и дълбочина на празника.


Измамата, криеща се в „търговското Рождество“ е измама номер едно. Но има и друга, която е по-коварна. Това е измамата в „социалния“ тип Рождество – ние го възприемаме като „празник на любовта, семеен празник“. Празник, в който всички се събираме и жертваме пари за някой социален проект, или събираме и даваме на социално слабия пакет с продукти – ориз, макарони, картофи, пакетче масло, пиленце. Това са все милосърдни дела и Църквата ги приветства, длъжни сме да ги вършим, но добрите дела по време на Рождество не са самото Рождество. Можем да подадем малка милостиня, да купим нещо на благотворителния базар, да сложим нещо на дискоса, а възможно е и да помогнем при раздаването на подаръци от Митрополията на бедните семейства, но въпреки всичко, да не преживеем в живота си Рождеството.


Какво все пак представлява Рождество? Как да го посрещнем? Може би трябва да направим нещо по-съществено тази година, която за някои от нас, или за мен самия, да се окаже може би последна възможност? В какво се състои смисълът на Рождество?


Когато говорим за „Рождество“ или за „празника Рождество“, то в нашия ум тези понятия по правило са свързани с изобилие на всевъзможни блага, обмяна на подаръци, украшения, пътешествия… Всичко това само подчертава създаденото в нас заблуждение. Но, от друга страна, ни дава повод да се променим. Хайде да опитаме да заменим изобилието – макар и само тази година, с простота и в нея с радост да прекараме идващото Рождество. Не в нищета, като Христос, но и без разточителство. Нека трапезата ни да бъде пълна колкото да задоволи потребностите ни, но да не се огъва от ястия. Вместо ние, ситите, да раздаваме подаръци на други сити, да пробудим в душите си милост и да се лишим от нещичко заради ближния ни. Ако нямаме достатъчно пари, да отделим малко от времето си заради страдащия, малко търпение за човека с труден характер, да се потрудим за онзи, който изпитва нужда да му се помогне, да се отбием в болницата. И това ще е най-добрия подарък за Христа. Вместо да украсяваме всичко наоколо, да украсим душите си. Нещастие ще е, ако домът ни е пълен с камбанки, елхички и цветчета, а сърцето ни е покрито с паяжина. А колко прекрасно ще е, когато сърцето ни е украсено, а домът ни е празничен, но скромен!


Вместо далечни пътувания да извършим друг вид пътуване – това на влъхвите: „Да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ“ (Лука: 2, 15). За да разберем какво е това Витлеем, трябва да се сподобим с малко тишина. Нима това е събитие, станало в някое от палестинските села? Или това е състояние, което и аз мога да пребивавам, ако придобия смирението на влъхвите? Да се приближа поне малко към истинското разбиране за Рождество? За какво ни разказва то? Как се ражда нашето спасение в пещерната простота и в пеленките на смирението? Как Бог излива цялата си любов и се облича в човешка природа? Как Бог снизхожда и ни дава великата възможност да се уподобим на Него?


Четиридесетницата на Рождество е благотворно време, което отново се открива пред нас. Открива се като уникална възможност за всекиго. За това постоянно ще ни напомнят тези четиридесет дни, и целия ни живот. За нас остава само да отворим малко очите си, слуха си и да възприемем духовните вести, за да можем да се озовем в автентичния Витлеем и да се порадваме от цялото си същество на Рождество. Тогава настъпващото Рождество ще ни потвърди, че „Бог е с нас“, и не само „с нас“, но и в нас: „Царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17: 21).


Желая ви, след четиридесет дена Бог да даде на всички вас, без изключение, да се удостоите да видите Христа, не само родения във витлеемските ясли, но главно – лежащия в яслите на вашите души.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...