НЕДЕЛЯ ШЕСТА
СЛЕД ПАСХА
В тая неделя –
Шеста след Пасха – чествуваме чудесното
изцерение на един слепороден. За тоя
случай ни повествува св. Евангелист
Йоан в девета глава на своето евангелие.
Господ Иисус
говорил на юдеите, че Той е по-голям от
Авраам и че е пратен от Отца. Отново
юдеите искали да Го убият с камъни,
загдето Той, бидейки човек, се правел
равен на Бога. Но и тоя път Христос
невредим минал посред тях и се оттеглил.
Защото още не бил дошъл часът Му. Минавайки
по пътя, Господ видял един човек сляп
от рождение. Апостолите запитали Иисус:
„Учителю, кой съгреши – този или
родителите му, та се е родил сляп?“
Спасителят отговорил: „Нито тоя
е съгрешил, нито родителите му, но това
е станало, за да се явят делата Божии.“
Като казал това, Христос плюл на земята,
направил калчица и с нея намазал мястото,
гдето били очите на слепия и му заповядал
да иде в близкия Силоамски извор и да
се омие в неговите води. Името „Силоам“
означава „пратен“.
В случая това име намира оправдание
във факта, че слепият е бил п р а т е н
от Христос в тоя извор, за да получи от
него изцеление. Силоам се намира вън
от Йерусалим, близко до самите му стени.
Когато слепият се омил в Силоам, веднага
прогледал. Съседите и познатите на
прогледалия, като го видели изцерен,
изпаднали в недоумение и започнали да
се питат: „Тоя ли е, който преди
седеше и просеше?“ Едни казвали: „Той
е!“, а други – „Прилича на него!“
Самият пък прогледал казвал: „Аз
съм!“ „Е, кажи, как ти се отвориха очите?“
го запитали, а той отговорил: „Един
Човек, Който се нарича Иисус, направи
калчица, намаза ми очите и ми рече да
ида в къпалнята Силоам и да се омия.
Отидох, омих се и прогледах!“
Тогава завели при фарисеите човека,
който по-рано бил сляп. А било събота.
Фарисеите направили разследване на
случая с изцеряването на слепородения.
Между тях обаче произлязъл спор. Едни
казвали: „Тоя Човек не е от Бога,
защото нарушава съботата.“
Други пък казвали: „Как може грешен
човек да върши такива чудеса?“ Отново
повикали прогледналия и отново започнало
разследване на чудния случай. Запитали
изцерения: „Ти какво казваш за
Човека, Който ти отвори очите?“
Той отговорил „Пророк е!“
Въпреки обаче очевидността на станалото
чудо, фарисеите, заслепени от завист и
омраза към Христа, не повярвали, че този
човек е бил наистина сляп и след това
прогледнал. И за да се уверят, те повикали
родителите му. Те потвърдили, че това е
техният рожден син и че същият наистина
се родил сляп, но как сега той вижда и
кой го е излекувал, те не знаели.
Страхувайки се обаче да не бъдат отлъчени
от Синагогата или да им бъдат причинени
някои други неприятности, те се позовали
на пълнолетието на своя син и казали да
питат самия него. Отново викат изцерения
слепороден и го заставят да въздаде
Богу слава за чудесното си проглеждане,
но не и на Иисус, Който според тях бил
грешен човек. Изцереният обаче смело
изповядал, че Оня, Който го изцерил, не
може да бъде грешен човек, защото Бог
не слуша грешни човеци и че ако Иисус
не е от Бога, не може да извърши такова
чудо, каквото от векове не е ставало.
Тогава озлобениет фарисеи му рекли: „Ти
цял си в грехове роден и ти нас ли ще
учиш“ и го изгонили
вън. Иисус чул, че сляпороденият бил
изпъден, намерил Го и му казал:
„Ти вярваш ли в Сина Божи?“
А той отговорил: „Кой е, господине,
за да повярвам?“Иисус
му казал: „И видял си Го, и Който
сега говори с тебе , Той е!“
Тогава от сърцето на прогледалия се
изтръгнало признанието: „Вярвам,
Господи!“ и Му се
поклонил. Така днешното евангелско чудо
послужило за отваряне не само на
телесните, но и на духовните очи на един
телесно сляп, но и за духовното заслепяване
на телесногледащите фарисеи.
Господи
Иисусе Ти, Който си светлина на света,
отвори духовните ни очи, та и ние в Твоята
светлина да видим светлината и да се
спасим! А м и н!
