сряда, 2 март 2016 г.

Да сложим ред: подготовка за поста

Постът почти започна. Още няколко дни и ще ограничим силната храна за тялото. Ще опитаме да се обърнем навътре в себе си и да осигурим по-благотворна храна и за душата. 

Ще се опитаме да се подготвим максимално добре за изповед. Ще изповядаме греховете, които ни чоплят или ще чоплим списъци с грехове... 

Разбира се, чопленето на списъците си има своите добри страни, не го отхвърлям по никакъв начин. Но в добавка предлагам нещо малко необичайно. Вече два пъти споменавам това минималистично предизвикателство, ще го спомена пак:
Някои от предложенията категорично са неприложими за православни. Не съм зилот, но йога не бих практикувала под никаква форма.  Други са неприложими за мен като човек. Грим не съм слагала от тинейджърските си години, та не мога да изляза навън bare-faced. :) Не повече от обикновено. :)

Искам да споделя с Вас кои идеи ми бяха най-полезни:

1. Ден първи: не влизай в интернет един ден. По-скоро бих го перефразирала: По време на поста влизай в интернет един път седмично. И то при крайна нужда. Много крайна.

2. Ден трети: разчисти дигиталния си живот. Колкото по-малко устройства ползва човек, по-добре. Най-вредни са тези, които пиукат и непрекъснато изискват внимание. Има значение и броят на сайтовете, които посещаваме. И качеството им. Фейсбук е едно от нещата с голяма забрана за употреба по време на пост за мен. Всъщност колкото по-малко сайтове посещавам в интернет, по-добре. Тук слагам и гледането на телевизия или игрални филми с неправославно съдържание.

3. Ден пети: Определи главните си приоритети от 3 до 6 на брой. Когато правих предизвикателството, седнах и на един лист си написах от едно до шест кои са най-важните неща в моя живот. Вече не помня списъка, но ми беше от полза.

4. Ден осми: научи се да обичаш самотата. Наскоро научих една притча за човека, който помолил на смъртния си одър невярващия си син да прекарва в същата онази стая 15 минути всеки ден. Синът изпълнил това, което поискал баща му, и от невярващ станал вярващ. Неслучайно отшелниците са ходели в пустини.

5. Ден тринадесети: разчисти си гардероба. Може да Ви се стори смешно и да не откривате връзка с реда в душата, но такава има. Дори да не сте съгласни с това, ще се съгласите поне с думите на стареца, че дяволът не обича тези, които са заети с работа.

6. Ден четиринадесети: направи крачка към изучаването на ново умение. Човек, който не прекарва толкова много време пред екран или в празни занимания, е по-вероятно да намери време за нещо ново, с което да развива талантите си.

7. Ден петнадесети: прегледай ежедневните си навици. Ще се изненадате. Отново седнете с лист и химикал и си записвайте. Понякога вършим необходими неща, но се престараваме, влагаме всичката си енергия в подреждане и лъскане и не ни остават сили да се зарадваме на живота и на близките си. А може би сте като мен и все се мотаете... Какъвто и да е случаят, ще имате полза. :)

8. Ден седемнадесети: упражнявайте се да правите нещата едно по едно, а не няколко наведнъж. Развива търпението. И отново някак ни дава възможност да се порадваме на живота, да си отпуснем душата.

Има и други полезни идеи, но тези са ключовите за мен. Година след година, пост след пост съм се готвила за изповед, но докато не седнах с лист и химикал да си запиша кои са ми важните неща, на какво реално посвещавам времето си, какво искам да постигна дори и от чисто човешка гледна точка... Докато не набелязах всичко това, не осъзнах в какво блато съм затънала и колко ми е нужно да се покая, за да започна на чисто.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...