Да подариш бъдеще

Няколко дни преди Рождество, отиваме при наш познат, а той излиза от входа с три празнично опаковани кутии в ръце. Очевидно носи подаръци за децата. Неудобно положение, за неговите деца ние нищо не сме подготвили, но се оказва, че някой ги дал на негов познат да ги предаде на нас.

Не знам за Вас, но аз се радвам на подаръци като малко дете. Знам, не е православно и смирено, но много им се радвам. Обаче преди да се нахвърля да разглеждам какво има в кутийките с подаръци на децата, забелязах, че на капака има залепен лист с надпис The Trussell Trust и списък със съдържанието на кутията. Отворих кутийките, а те пълни до горе с красиви, практични и желани от децата неща. Ахках, радвах се, но нещо все ме глождеше този надпис на капака.

Пуснах една търсачка и ми излезе ето това: http://www.trusselltrust.org/christmas-boxes Ай! Ай! Ай! Ама, че грешка! Представих си с каква грижа и любов някой човек е подготвил всяка от кутийките за бедно дете, което няма да получи никакъв друг подарък тази година, а те да попаднат при нашите деца, които си имат всичко и са залети с подаръци! Почувствах се сякаш съм откраднала от сираче!

Естествено не оставихме нещата така, опитахме се да поправим грешката. Но се замислих, че, ако човек наистина иска да помогне, най-доброто, което може да направи за нуждаещи се деца и възрастни на ръба на оцеляването, е не да им дава кутия с необходими, практични, или просто доставящи радост неща веднъж в годината, за Рождество. Най-доброто, което можем да направим за тях е да им осигурим прехрана. Ако живеят в къща, да ги насърчим да обработват земята и да добиват някакви плодове и зеленчуци. Ако не ходят на училище, да обърнем внимание на родителите им колко е важно образованието, да помогнем със спретнати дрешки, обувки, някое помагало. Със сигурност няма да сме единствените, които ще подадат ръка, така че нашите химикалка, моливи, книжка и тетрадка няма да са недостатъчни, а, кой знае, може да се окажат онази искра, която да разгори в детското сърце желание за знания.

И като казвам това пред очите ми са две момченца, ромчета. Майката и бащата ги бяха изпратили да събират хартия за вторични суровини, а те седнали на ръба на тротоара разглеждаха страничка от Лего, която някое дете беше изхвърлило.

- Не, бе, това е 5! - по-голямото дете поправяше малкото си братче. И двамата разглеждаха тази откъсната страничка сякаш е най-интересната книга на света.