Храмовете и особено манастирите обикновено са на неземно красиви места. С особена сила това важи за църквата в Царево. Когато човек е вътре, както във всяка църква, не може да не се отдели от земното поне за миг и да не се пренесе в мислите си на небето. А, когато е отвън, ако е вярващ, не може да не възхвали Бога. Винаги, когато някоя красива природна гледка ме развълнува, си спомням света Варвара, познала Твореца чрез творението.
Не бях идвала тук от студентските си години, по-точно от осемнадесет години. По онова време в двора на храма още не беше построено параклисчето. Посветено е на свети Георги. Малко остана да не успея да го разгледам от вътре, но в един момент всички деца - и мои, и чужди бяха поети от една приятелка и ми остана време да надникна вътре. И много се радвам, че го направих. Имаше изображения от Стария Завет: сътворението на света, потопа, преминаването на Червено море, потапянето на фараона, чудото в Хони... Беше приятна изненада да се видят по-различни стенописи. А колко красиви! Чудни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!