Фалшива самоличност

Вчера стана въпрос за боядисването на косата и благочестието. Ех, ако спасението ни зависеше от външния вид, колко по-лесно щяхме да спасяваме душите си! Малко или почти никакви средства, малко или почти никакви усилия и билетът за рая е осигурен. Обличаме дългите поли, слагаме кърпа на главата, стоим на колене в храма, прекръстваме се с широк размах за радост и завист на всички присъстващи. После се прибираме вкъщи и започваме да крещим на домашните, всичко ни пречи, леним се да помогнем дори на тези, на които сме длъжници, държим дълги речи на тема "Как да се спасим", а при първото изкушение, падаме.

Преди да ръкоположат съпруга ми за свещеник, ми казаха: "Сега вие трябва да сте за пример." Спонтанната ми реакция беше смях, последван от ужас. Лошото е, че най-лесното е да се направиш на нещо, което смяташ, че е за пример. Когато четох "Отец Арсений" ми направи впечатление едно семейство, чиито членове бяха описани като шумни хора. Ами, да!Ако Господ искаше всички да сме тихи и смирени, щеше да ни клонира. Но Бог не иска да сме като по калъп. И изобщо ""за пример" не значи, че ние ще сме щампата и изпод нас ще излизат като изляти идеалните християни. Колко е хубаво да стоиш пред Бога с думите: "Ето това съм аз, знам, че си заложил в мен да съм нещо много по-добро, надявам се с Твоя помощ някога да го постигна, но засега съм такава."  А не да си изграждаш някакъв идеален и нереален образ за себе си и да се мъчиш да се вмъкнеш в него като човек, който е напълнял, но, вместо да си смени гардероба, се мъчи с диети да влезе в старите си дрехи или, като сестрите на Пепеляшка, да опитваш насила да се намушкаш в тясната обувка и да ходиш с нея. И така да се превърнеш в пародия на себе си и обида към Твореца.

Вторият ключов момент беше, когато за пореден път гледахме "Остров" и си припомних думите на отец Анатолий: "Живей, както си живял, само големи грехове не прави." А какво става в действителност? В стремежа си да поддържаме идеален ред и чистота, влагаме всичките си сили в домакинската работа и когато трябва да обърнем внимание на децата си, крещим. Е, ще преживея някоя и друга дреха хвърлена на пода, но ще гледам да запазя мира. (Естествено приучаваме децата да подреждат.) Защото е важно къщата да е подредена, но по-важен е редът в душата.

Трудно е човек да говори за слабостите си, но има нещо сладко в това да се придържаме към истината.