Възкресяването на Лазар - игум. Валентина Друмева

Възкресяването на Лазар
(Иоан 11:1–57)

През есента, когато слана попари цветя и дървета, те увяхват. Но в ранна пролет разцъфват още по-свежи и красиви. Така е и с човека. Той боледува, остарява и умира, но само с тялото си. Душата му е безсмъртна. Тя разцъфва още по-красива във вечния живот. Това е много радостно, но раздялата на близките с починалия е много тъжна.
Бог е Господар на живота и смъртта. Спасителят като Бог, когато бил на земята, можел да върне живота на умрелия. Многомилостив, Той възкресил дъщерята на Иаир и сина на вдовицата от град Наѝн. Възкресил и Своя приятел Лазар от Витания.
Христос често посещавал дома на Лазар, когото много обичал, и беседвал с него и двете му сестри Марта и Мария, които вярвали, че Той е Син Божи и Спасител.
Но Лазар се разболял тежко. Сестрите му изпратили вест за това на Христос. Той много се натъжил, но не можел да тръгне веднага. През това време Лазар умрял и го погребали.
Когато Христос решил да отиде и наближил Витания, Лазар бил вече четири дни в гроба. Марта първа научила за идването Му и побързала да Го посрещне.
- Господи, ако беше тука, брат ми нямаше да умре - казала през сълзи.
- Той ще възкръсне! - чула утешителния отговор.
Мария също дошла и изразила съжаление, че Христос не бил наблизо. Той се натъжил, като видял двете разплакани сестри, и се просълзил. Всички тръгнали към гроба. Когато стигнали, Господ наредил да вдигнат големия камък, който затварял гроба, и казал:
- Лазаре, излез навън!
И станало най-голямото чудо. Лазар оживял и излязъл от гроба. Много от присъстващите повярвали, че Христос е Бог. А Той направил това чудо, за да подготви вярващите за това, което наближавало да се случи с Него.
Много хора мислят, че не е възможно да оживее умрял човек. Той сам, разбира се, не може да оживее, нито някой от неговите близки може да го съживи. Това може да направи само Бог. За Твореца на живота това не е трудно. Както един инженер може да сглоби направената от него машина, така и Бог може да върне живота на разпадащото се тяло.

Въпроси:
1. Кой е Господар на живота и смъртта?
2. Кой е Лазар и какво се случило с него?
3. Как посрещнали Марта и Мария Христос?
4. Какви утешителни думи чули от Него?
5. Защо извършил това чудо Христос?

Домашно:
Направете у дома опита с пясъка и железните стърготини, описан в следващия разказ. Помогнете на своите непросветени другарчета да повярват във възкресението.

Духовен подарък

Марина много обичаше през дългите зимни вечери да остане при своята любима баба, която всъщност беше нейна прабаба. Много стара, наближаваше 90 години, тя беше сладкодумна и знаеше да разказва интересни приказки. Изплете ѝ топла блузка, черпеше я с домашни сладкиши. А Марина ѝ поднасяше свежи цветя, на които добрата старица се радваше.
Но когато Марина стана на 10 години, баба ѝ почина. Това много я натъжи. Един ден реши да сподели скръбта си със своята майка.
- Мамо, много ми липсва баба.
- Тя беше много стара. Така се случва с всички стари хора. Нали знаеш, че душата ѝ не е умряла. Това е по-важно - опита се да я успокои майка ѝ.
- Зная, мамо, но не мога да си обясня как става това.
- Направи сравнение с личинката, която се завива в пашкул. След време от него излита красива пеперуда. Колко много подобни неща се случват в природата. Твоето любимо цвете е нарцисът. Като посеем луковичката, ние я погребваме в земята. От нея израства стъбълце, покрито с листи, появява се пъпчица, разцъфва и радва погледа. Бог, Който не остава да загине едно семенце в земята, как ще остави човек да загине с душата си.
- Но как става разделянето на душата от тялото, мамо? Това не може да се види.
- За Бога не е трудно. Той е могъщ Творец.
След като майка ѝ видя, че Марина се замисли дълбоко, продължи:
- Я напълни една паничка с пясък. Иди в работилницата на баща си и прибави към него една шепичка железни стърготини и ми донеси всичко това.
Марина изпълни поръчаното и остана в очакване, а майка ѝ нареди:
- Искам сега да разделиш разбърканите стърготини от пясъка.
- Много трудно. Цял ден трябва да се ровя, а има и съвсем мънички стърготинки. Не зная дали ще успея.
- Иди пак в работилницата и донеси магнита.
Марина го донесе и като го раздвижи наляво и надясно, в миг всички стърготини се полепиха по него. Пясъкът се очисти.
- Виж, че има сили в природата, които могат да разделят пясък от стърготини. Има и духовни сили, които е създал Бог и ги владее. Те могат да разделят тялото от душата.
- Всичко разбрах, мамо, но ми е мъчно, че вече не мога да поднасям цветя на баба - каза със съжаление детето.
- Можеш да и поднасяш духовни цветя. Те са по-уханни. Ще зарадваш с тях душата ѝ.
- Какви са те?
- Една молитвичка е чудно уханно цвете. Когато си казваш вечерната молитва, помоли се със свои думи Бог да настани душата на баба ти в много тихо, спокойно и светло място. Можеш и други духовни подаръци да ѝ пращаш.
- Какви? - с голямо любопитство запита Марина.
- Когато ти останат стотинки, например от закуската, можеш да купиш кифличка, вафла или друго дребно нещо и да го подариш на някое гладно дете за успокоение душата на баба си. Всяко добро дело в нейна памет радва душата на починалата.
Марина се успокои напълно и разбра, че душата не умира след смъртта на тялото и на нея могат да се пращат духовни подаръци, най-вече с молитва и милостиви добри дела.

Източник: "Вероучение за деца" игумения Валентина Друмева (стр. 106-8)