"Детето в света на телевизията и компютрите", свещеник Николай Дубинин: http://www.tavor.hit.bg/chitalnia/knigi/deteto.htm
Снощи я изчетох на един дъх. За вредата от телевизията и компютрите много пъти е ставало дума, но тази книга е по-различна. В нея има много полезни практически съвети не само свързани с телевизията, но и с възпитанието като цяло.
След като разпечатах четири неща за четене вчера, вече знам какво искам за Рождество:
Мили дядо Коледа,
ако четеш този блог, моля те донеси ми за празника това:
Знам, че желанието ми е нескромна, като се вземе предвид, че едва ли съм в списъка с добри деца, но разчитам да проявиш присъщата си добрина.
Благодаря!
Поздрави,
М.
ПП Мога да изчакам и до рождения си ден...
Здравейте,
ОтговорИзтриванеСлучайно попаднах в този и блог и ми е интересно как се справяте с принцесешките приказки - това много ме вълнува в момента. Дъщеря ми е на близо 4 г. и все повече иска да и разказвам (засега се правя на разсеяна и не съм купила) за Пепеляшка, Спящата красавица, Снежанка. Мен ме смущават всичките магьосници и джуджета и се опитвам малко да "подобря" приказките. Но с купуването съм още по-смутена. Прегледах тонове "Пепеляшки" и изводите, които успях да си направя от начина, по който са пре-пре-пре разказни от някой български "писател", са:
1. Целият проблем дошъл от красотата - сестрите били грозни, Пепеляшка - красива. За да се ожениш за принц, трябва да си красив.
2. Домакинската работа е нещо ужасно. Миенето на чинии е мъчение. Роднините, които те карат да работиш и да миеш чинии, са ужасни.
3. В повечето книжки Пепеляшка е нарисувана само с балните рокли и прически, но не и в работен вид.
4. В една книжка кръстницата си беше нарисувана направо двурога и не беше жена, а с някакъв трети пол.
5. Орисниците на Спящата красавица също ги забелязах някъде изрисувани като демони.
и т.н.
Здравейте Милена,
ОтговорИзтриванеБлагодаря за оказаното доверие. За съжаление не съм сигурна, че ще го оправдая. Ще изкажа мнението си като майка, но най-добре е по сериозните въпроси, засягащи възпитанието, включително и избора на приказки да се съветвате със свещеник, на чието мнение можете да се доверите. Може да звучи смешно, но свещениците са богослови, те са работили с много деца, чели са много по темата за героите в приказките и филмите, знаят какви опасности се крият в наглед невинни приказки.
Иначе личното ми мнение е, че може да се тръгне и от най-лошата приказка и да се стигне до нещо добро като извод. Най-малкото можем да посочим на детето лошото като такова и да обясним защо. Типичен пример са магиите - ние си казваме, че това е дяволска работа и че, който се занимава с такива неща, рано или късно стига до лош край. А нещата, които Вие посочвате, бих ги коментирала пред детето така, както вие сте ги коментирали тук. Обикновено започвам с думите: "Тук има грешка!"
Конкретно по вашите въпроси. Вкъщи четем всички класически приказки. Както пишеше в една от книжките, които скоро четох, май точно "Детето в света на телевизията и компютрите" от свещеник Николай Дубинин, не е добра идея децата да се отглеждат в стерилна среда. Те рано или късно ще излязат изпод крилото ни и, ако сме прекалили с опеката, има опасност да ги загубим. Нямам момиче, но с момчетата е същото - когато четем наблягам на положителните качества на героите. В Дисни анимациите за Пепеляшка и Снежанка, например, и двете момичета са показани като много работливи, и двете обичат животните, животните не се страхуват от тях, както е било в Рая. Снежанка е състрадателна - не оставя бедната старица да се мъчи пред къщата на джуджетата. Пепеляшка е пример за смирение. Тя не роптае срещу мащехата си, обича сестрите си, които я обиждат и третират като слугиня. И затова получава наградата си още в този живот. ;)
Не съм запозната с българските книжки, за които става дума. Разбирам защо ви смущават. Бих ви посъветвала да направите читателска карта на детето за местната библиотека. Там има събрани разкошни издания. Е, със сигурност не всичко ще ви хареса, но има истински бисери. Неща, които вече нямат тираж и се намират само там.
Не на последно място държа да отбележа, че възпитанието на детето е най-напред в Божиите ръце, а след това и в наши ръце. Важно е как разговаряме с него, какви занимания му предлагаме, и главно какъв личен пример даваме. Но книжките и играчките също не са за подценяване. Тази седмица майка на момиченце се оплака, че са подарили на детето кукла Барби, която е забранена в тяхната къща. Аз не съм по крайности като абсолютна забрана за определени играчки за толкова малко дете, но най-малкото е важно да му се обясни защо такава играчка не е желана - кльощава манекенка, която има сто тоалета. А за прословутите Winx същата майка каза, че името идва от вещица, а самите те изглеждат като момичета на Пайнер... Все пак трябва с голяма чувствителност да се подхожда към тези неща. Може би не абсолютна забрана, а негативно отношение от наша страна, изразено достатъчно ясно.
Това е едно леко докосване до темата, съвсем не е изчерпателен и последователен отговор, какъвто би ми се искало да дам. Надявам се край себе си да имате добри приятели, църковни хора с деца по-големи от дъщеричката Ви, за да има от кого да взимате положителен пример. На нас това много ни помага!
Да допълня:
ОтговорИзтриванеОтносно това, което наричате "подобряване" на приказките. :) Мен също му смущават такива вълшебни същества, но казвам, че те съществуват само в приказките. Сигурно стана ясна от обширния ми отговор, че четем приказката така, както е, но щом стигнем до смущаващ момент коментирам веднага, за да бъдат разбрани правилно тези неща.
И аз съм писала същото писмо на дядо Коледа, но все още не знам в кой списък с деца ще попадна :)
ОтговорИзтриванеПри послушните, при послушните! :)
ОтговорИзтриване