Чуден ден

Един малко странен на пръв поглед текст на български, който много ми напомня на тази "Зимна приказка": http://hristianche.ucoz.com/2247/index.html

Чуден ден

Чуден ден, слънце свети.

Сняг лежи в доловете.

Камбани звънят,

далеко ехтят,

блага вест понесли над света.

Ний сме тук сред полето.

Смях кънти, пей сърцето.

Сред въздуха лек

ний снежен човек

трупаме, лепим от сняг и лед.

Но с тъга и с поглед малко чуден

той прошепва: „Искам пролетта

с порив нежен мене да целуне,

аз искам да позная любовта.”

Ний сме тук сред полето.

Смях кънти, пей сърцето.

Сред въздуха лек

ний снежен човек

трупаме, лепим от сняг и лед.

И повя полъх южен

с аромат теменужен.

От полъха лек

горкият човек

бавно се стопи, стопи навред.

И повя полъх южен

с аромат теменужен.

От полъха лек

горкият човек

бавно се стопи, стопи навред.

Ала, странно, пак с усмивка тъжна

той пошепна: „Хубав е светът,

щом цъфти с усмивка теменужна

и щом се ражда в него любовта.”

Сбогом, свят. Сбогом, спомен.

Сбогом, ден, мил и скромен

аз вече живях,

аз вече познах

слънчевия лик на пролетта.