вторник, 10 декември 2013 г.

Чуден ден



Един малко странен на пръв поглед текст на български, който много ми напомня на тази "Зимна приказка": http://hristianche.ucoz.com/2247/index.html

Чуден ден

Чуден ден, слънце свети.
Сняг лежи в доловете.
Камбани звънят,
далеко ехтят,
блага вест понесли над света.

Ний сме тук сред полето.
Смях кънти, пей сърцето.
Сред въздуха лек
ний снежен човек
трупаме, лепим от сняг и лед.

Но с тъга и с поглед малко чуден
той прошепва: „Искам пролетта
с порив нежен мене да целуне,
аз искам да позная любовта.”

Ний сме тук сред полето.
Смях кънти, пей сърцето.
Сред въздуха лек
ний снежен човек
трупаме, лепим от сняг и лед.

И повя полъх южен
с аромат теменужен.
От полъха лек
горкият човек
бавно се стопи, стопи навред.

И повя полъх южен
с аромат теменужен.
От полъха лек
горкият човек
бавно се стопи, стопи навред.

Ала, странно, пак с усмивка тъжна
той пошепна: „Хубав е светът,
щом цъфти с усмивка теменужна
и щом се ражда в него любовта.”

Сбогом, свят. Сбогом, спомен.
Сбогом, ден, мил и скромен
аз вече живях,
аз вече познах

слънчевия лик на пролетта.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...