вторник, 22 октомври 2013 г.

Послушните деца

Когато изискваме послушание на всяка цена, рядко се замисляме, че рискуваме децата ни да се превърнат в "невидимото дете" на групата в детската градина. Страхът, че ще се изложим пред хората често ни кара да повишаваме тон, да пляскаме, да се отнасяме несправедливо към децата. И така ги караме да плащат за нашите грешки, защото (и това не е моя мисъл, а на стареца Порфирий) успешното възпитание се корени не в наказанията, които са само помощно средство. Нещо повече, с непослушанието си децата ни наказват за собствените ни грешки. Както наскоро ми каза един важен за мен човек: "Изкушения се получават, когато нещо в духовния ни живот не е наред." Не се молим за децата си, не се молим и за себе си като хората, не отделяме време да изградим здрава връзка с децата, връзка на любов и уважение, която да кара децата да се чувстват неудобно, ако ни огорчават. Често забравяме,  че децата ни растат непрекъснато и от време на време имат нужда да им го напомним и да ги насърчим да го проявят. Изнудваме ги, лъжем ги, принуждаваме ги, отнасяме се с тях като с непълноценни личности. И минути по-късно ги упрекваме, че правят същото. Навикваме ги час по час, пренебрегваме ги, а после се чудим, че правят умишлено пакости, да, ще им се скараме, но поне ще им обърнем внимание. Не ги учим свободно да избират доброто. Наставляваме ги, но не ги оставяме да преценят сами ситуацията. И дали изобщо ни чуват, когато им говорим, говорим и говорим.

Някъде беше казано, че човек е длъжен да проявява добрите си качества вкъщи, а не да ги пази само за пред хората. Улавяте ли се, че се радвате на чуждите деца и общувате с тях, а своите само хокате?

Наскоро питах една наша позната, майка на 4 деца:
- Как се справяш?
- Не се справям. Това е най-точно казано. Но стигнах до извода, че е по-добре не всичко в домакинството да е наред, но да не си го изкарвам на децата като се преуморя. Дет' се вика може кандилото да не е запалено, но е важно да има мир в дома.

Да се молим за повече мир в дома, да възпитаваме с повече мълчание, повече личен пример повече молитва и главното с повече любов.

Разбира се, не отричам нуждата от наказание и нахокване, само наблягам да не се превръща в основно възпитателно средство.

Вдъхновено от:
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...