събота, 24 август 2013 г.

Черноморец

или до там и обратно за три дни

РЕШЕНИЕТО

Цялото семейство обичаме морето, изобщо не споря за ползите от морския климат, но някои неща просто трябва да се случат в подходящото време. Попадия на ръба на нервна криза, две и половина годишен непослушник и батко с температура не са най-подходящата компания за лятна почивка, но нашият батюшка реши да рискува.

ПОДГОТОВКАТА

Първата ни работа беше да отидем на лекар за баткото. Оказа се, че температурата не е придружена с други тревожни симптоми, така че с децата отидохме да се наиграем в парк Острова. После си дойде нашият татко и започна голямото пазаруване. Първата работа беше да попълним домашната аптечка. Забравихме насъщни неща като щипки за пране, препарат за съдове и други подобни,  но се запасихме с достатъчно количество рибни консерви.

ДЕН ПЪРВИ.

ПЪТУВАНЕТО

Обичам да ходим някъде всички заедно като семейство. Най-скъпите ми детски спомени са свързани с такива пътувания - мама, тати, братчето ми и аз.

Пътят по новата магистрала е лек и интересен. За децата имаше много интересни неща за разглеждане: бали слама, вятърни мелници за електричество, мрежи за птици и животни, един огромен камък край пътя. Аз попълних знанията си по география. Но това, което всички с нетърпение очаквахме беше да зърнем най-сетне морето.

С тъга отбелязвам, че всички реки, покрай които минахме, бяха или пресъхнали, или останали на много по-малко от половината.

В ЧЕРНОМОРЕЦ

Бяхме в базата на ВТЕПС. Старичка, но ремонтирана. С хубаво дворче и катерушки за децата. На 300 метра от плажа. Черноморец е малко градче и всичко е много близо.
Набързо метнахме багажа в бунгалото и се изстреляхме към плажа. Как да го опиша - чаровно, уютно, мъничко. Всичко е такова в Черноморец. Плажът прилича на изрязан нокът, паднал от пръста на великан, защото се намира в залив и пясъчната ивица е тясна, притисната от скали от едната страна и от морето от другата. Има ВИП зона, което е много стилна, много шик. Истинска радост за окото. Морето е плитко до 5-6 метра навътре. Прилича малко на  детски басейн. Плажът е наистина подходящ за деца. Единственият недостатък са многото водорасли, но те лесно се прескачат, защото са само край брега. Навътре е чисто.
В този наситен с впечатления първи ден се насладих да видя как голям кораб се обива в пристанището на Бургас, а по-късно да продължава пътя си. Под силното впечатление от видяното и до днес си пея тази песен.
Вечерта се разходихме из главната. Пълно е с всевъзможни изкушения за децата - вътрележки, стрелбища, какво ли не за хапване, магазинчета с джунджурийки. Малко остана отецът да си купи дамска шапка в жълто, червено и черно, но скоро след това се спря на една, с която изглежда като тексаски рейнджър.
Минахме и през църквата "Свети Никола". От пръв поглед си личи, че е богата църква. Имам някои забележки, но когато попитах отеца дали да ги споделя с него, той сключи вежди и каза само: "Такива са разбиранията на хората."

ДЕН ВТОРИ

Не посмях да вкарвам децата във водата, защото подухваше, но поцапахме на плиткото в най-южната част на плажа и играхме с пясъка. Намерихме малки рапанчета, а отецът и племеницата видели пасаж миниатюрни рибки колкото шепата му. Беше много вълнуващ ден. Рапанчетата били раци, аз си представях охлюви. А раците наистина се движат назад с удивителна скорост.

ДЕН ТРЕТИ

Таткото стана към 6 и се върна с пълни шепи мидени черупки. Температурата на Тони не спадна значително, а вятърът се усили. Разходихме се за закуска и по плажа, но после се прибрахме, уж за да се приготвим за плаж. Оказа се, че здраво ни е издухало и нямаме много желание пак да се излагаме на духалката. Обядвахме рано, полегнахме да спим и, когато в два се надигнахме, стегнахме багажа и направихме почетна обиколка из града и си направихме пикник на капака на колата преди да потеглим обратно.
Обратният път винаги е по-кратък, но не и в този случай. Децата бяха нетърпеливи и този път нямаше море, което да очакват. Спряхме на една от удобните отбивки по пътя на около 100 км от Пазарджик и, като гледах как децата тичат, се почувствах сякаш съм в Америка. Не мога да дам по-точно описание на това, което преживявах.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Беше кратко, но съдържателно. Не съжалявам и за секунда, че отидохме, радвам се, че се върнахме толкова скоро. А догодина, ако е рекъл Бог, ще си направим една истинска дъъъълга, хубава лятна почивка на морето. Засега това ни стига. Довечера заминаваме за Червен бряг. (Текстът писах вчера. Вече сме при моите родители и активно отдъхваме.) Там също може да се отдъхне.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...