Мислех да кача един дълъг текст по темата и се сетих какво казват многодетните родители: "Преди имах едно дете и поне шест теории за възпитанието на деца. Сега имам шест деца и нито една теория." (д-р Фицхю Додсън)
Само ще ви оставя тема за размисъл. Често виждам около себе си и в себе си едно желание за поправяне на родителските грешки спрямо себе си. Няма да се държа с моето дете така, защото родителите ми се държаха по този начин и това беше лошо. Струва ми се, че по този начин помагаме на себе си да излекуваме стари рани, но дали не отваряме нови на детето? Когато тръгнем с негативна нагласа и поглед в миналото, можем ли да изградим нещо положително за бъдещето? Не е ли по-добре да имаме предвид чуждите грешки и да ги използваме единствено като малки сигнални лампички, които светват, щом сме на път да повторим някоя грешка?
Иначе заприличваме на онези хора, които използват децата си, за да реализират своите професионални мечти. И забравяме нещо много важно. Каквито и грешки да са допуснали родителите ни, ние сме това, което сме, благодарение на тях. И на грешките, и на родителите. Защото всичко е по Божие допущение. И най-голямата грешка, Бог обръща в добро. ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
КОМЕНТАРИТЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ, СЛЕД КАТО БЪДАТ ОДОБРЕНИ!